- Научен център в София бори инфекциите със силен екип и световни технологии
- Чрез геномен анализ на вирусите се проследява тяхната еволюционна история и се разбира кога и как са проникнали в страната
- Хората с ХИВ/СПИН у нас са над 4900 и вече живеят нормално с едно хапче на ден, не са опасни за околните
Прониква в клетките и обърква имунната система. Уврежда кръвоносните съдове и органите започват да отказват. Заразеният първо вдига много висока температура. После е повален от силна умора. Вижда външните кръвоизливи по тялото, но не си дава сметка за вътрешните. Започва да повръща. Губи съзнание... и умира.
В някои огнища смъртта покосява повече от половината заразени. Болестта плъзва като сянка през селата и градовете. Поразява територии и не спира пред нищо. Всеки контакт с болните носи смъртен риск.
Лекарите работят в защитни костюми, но са напълно безсилни да помогнат.
Когато през 1976 г. стотици измират от неизвестната болест, придружена с хеморагична треска, лекарят Питър Пиот е изумен. Той вижда под микроскопа дълъг нишковиден вирус, който не прилича на нищо, изследвано дотогава. Учените го наричат ебола и започват да се борят срещу него. В лаборатории по целия свят вирусолози и имунолози работят ден и нощ. Изучават патогена, структурата му. Начина, по който се захваща за клетките. Постепенно започват да разбират слабостите му.
В същото време на фронтовата линия на болестта пациентите развиват органна недостатъчност. Изпадат в шок. Най-тежка е епидемията между 2014 и 2016 г. в Западна Африка. Заразени са над 28 хил. души, а повече от 11 хил. умират. Цели 3 години по-късно учените неочаквано постигат истински пробив. Разработват терапии с моноклонални антитела, които директно се свързват с вируса и блокират способността му да навлиза в клетките. При ранно приложение те значително намаляват смъртността. Така е разработена първата ефективна ваксина срещу ебола. А човечеството за пореден път си дава сметка, че въоръжени с наука, търпение и сътрудничество, хората могат да се защитят дори от най-страшните инфекции.
Както по света, така и в България има учени, чиято основна задача е да изследват и разкодират цялата палитра от болестотворни микроорганизми, които засягат човешката патология. Най-иновативните проучвания с последно поколение оборудване у нас в момента се правят в Центъра за компетентност „Фундаментални, транслиращи и клинични изследвания в областта на инфекциите и инфекциозната имунология", водещ партньор в който е Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
„Целта на този център е максимално бързо внедряване на научноизследователски методи в практиката и
имунен отговор срещу инфекциите
- посочва пред списание „Космос" проф. Мария Николова, клиничен имунолог и координатор на целия проект. - Разполагаме със съвременно оборудване с последно поколение технологии. И с много добре подготвен екип, който следи всички новости, за да бъдем на гребена на вълната. В последните години всички разбраха, че инфекциите не са останали в миналото. Напротив, те са актуални. Можем да бъдем изненадани, както се случи с пандемията от COVID. И трябва да имаме готовност да поставим точна и бърза диагноза и да разработим стратегии за предпазване. Занимаваме се и с позабравени патогени като причинителите на туберкулозата, холерата или чумата. Защото интензивната миграция е много рисков фактор.
Проблем могат да са дори патогени, срещу които има работеща ваксина. Например при морбили. Смяташе се, че с пълното имунизационно покритие тази болест ще бъде ликвидирана, както стана с вариолата през 1977 г. Но не се получи така и периодично имаме взривове. Внася се отвън и се оказва, че тук има пробиви в имунитета. Тоест ние трябва да сме в непрекъсната готовност за такива инфекции."
„НЦЗПБ беше институтът, който първи регистрира случаите на SARS-CoV-2. Секвенирахме вирусния геном и във всеки момент знаехме какъв вариант циркулира в България - допълва доц. Ивайло Алексиев, ръководител на отдела по вирусология към НЦЗПБ и на Националната референтна потвърдителна лаборатория по ХИВ. -
Към момента разпространението на COVID е значително ограничено
и той остава на заден план спрямо грипната вълна. Центърът за компетентност помогна на страната бързо да въведе надеждна диагностика. Чрез молекулярно и епидемиологично проследяване установявахме какво се случва в България и публикувахме тези данни, така че светът да бъде информиран. Това беше българският принос към световната наука."
Дейностите на центъра са организирани в 4 направления. Първо: характеризирането на патогените на молекулярно ниво. „Чрез геномен анализ на вирусите може да се проследи тяхната еволюционна история - подчертава доц. Алексиев. - Това се нарича палеовирусология. Тъй като вирусите не оставят фосили както по-големите организми, единственият начин да разберем как са еволюирали и откъде произхождат е чрез молекулярната епидемиология. Така например установихме, че първите внесени случаи на ХИВ в България са били свързани с хора, работили в чужбина, включително в Африка. С помощта на специализирани биоинформационни инструменти можем да определим кога даден вирус е бил въведен в страната, дори ако е открит при пациент значително по-късно, както и от коя държава произхожда. Вирусите са изключително прости по своята природа и често нямат ефективни механизми за корекция на грешките при копиране на генома по време на репликация. Затова при размножаването им възникват мутации, които не се коригират напълно, а се натрупват във времето и това им помага да еволюират."
След молекулярния анализ се изследва и микробната резистентност не само на бактериите към антибиотиците, но и нововъзникващата устойчивост на всеки патоген към специфичните средства за лечение, разказва доц. Иван Иванов, ръководител на проекта за микробна резистентност: „Първо въведохме методи за изследване на резистентността при почти всички видове микроорганизми. Наблюдаваме тенденциите при изписването и приема на антимикробни медикаменти. Основен проблем са вътреболничните инфекции, където резистентността е изключително голяма не само в България, но и в целия свят. Във втория етап на проекта ще задълбочим изследванията на геномно ниво, тоест ще изследваме определени специфични мутации, които имат отношение към резистентността, как те еволюират и се разпространяват в болницата и в обществото."
Въпреки усилията на учените
човечеството все още не може да се пребори с устойчивите бактерии,
които с години живеят у хората и могат да доведат до смърт. „Единият резервоар на тези бактерии са пациентите, вторият по значимост фактор е болничната среда - уточнява доц. Иванов. - Те оцеляват и там, тъй като притежават кръстосана резистентност и на антибиотици, и на дезинфектанти. Ясно е, че имаме проблем с хигиената в болниците в България. Те се появяват на такива места, защото там се употребяват най-широкоспектърните медикаменти от последно поколение - най-тежката артилерия за лечение. Затова именно там те еволюират. Например болничните мивки са много ефективен източник на такива бактерии, защото веднъж попаднали в канализацията, по-точно в U-образните сифони, те образуват биофилм.
Образно казано - залепват и повече не могат да се премахнат. Има много интересни изследвания с UV светлина и флуоресциращи материали, от които се вижда, че когато се отвори кранът на мивката, много малки пръски могат да достигнат на 2-3 метра отстояние. Всяка от тях е потенциален носител на такива резистентни бактерии. Има случаи, в които такива микроорганизми остават продължително време в организма, като имунната система не успява да се справи с хроничната инфекция. С подходящи протоколи и средства тя би могла да се третира адекватно в определени ситуации. За съжаление, при някои хора се получава сепсис и изходът е фатален.
Нашите проучвания са насочени пряко към хората. Най-големият ни принос е, че ще предоставим информация за циркулиращите микроорганизми в цялата страна, във всички болници или поне в най-големите, където се лекуват най-много пациенти. Когато вече знаем какви гени за резистентност и какви мутации има, може да предложим много по-персонализиран подход за антибиотична терапия. Така че да не се стреля срещу заболяването на сляпо, както сега - с най-тежките медикаменти и в най-големи количества. А по-фино и тясно спектърно, директно в целта."
Всички тези изследвания достигат и до третия работен пакет, насочен към разработването на нови диагностични методи. Те позволяват бързо и точно да се определят патогените във външната среда, което е важно за справянето с епидемия.
„Пример за това беше COVID-19 - отбелязва проф. Николова. – В края на 2018 г. започна създаването на Центъра, а година по-късно бяха първите случаи. Пандемията беше изпитание и доказателство за смисъла на новите лаборатории. Ние бяхме първите, които въведоха PCR методиката за доказване на инфекцията. Всички търсеха антитела срещу вируса, но се оказа, че не това е водещият механизъм. Ние първи изследвахме клетъчния имунен отговор след преболедуване и след ваксиниране, възникването и продължителността на имунната памет."
„Когато има някаква здравна опасност, ние трябва да подсигурим лабораторната диагностика - споделя доц. Стефка Крумова, която отговаря за внедряването на бърза диагностика на бактерии, вируси и паразити. - Нашата гордост е трансмисионният електронен микроскоп, който е уникален и единствен в страната. С него постигаме огромно увеличение - от порядъка на 300 хил. пъти. Друга насока е разработването на бързи методи за лабораторна диагностика на патогени. През 2022 г. създадохме тест за доказване на вируса на маймунската вариола. Тогава инфекцията дойде в Европа от Африка и се разпространяваше много бързо сред населението. Потвърдихме и първите български случаи два месеца след стартирането на епидемията в Европа. Маймунската вариола е от едно и също семейство с опасната преди години и напълно унищожена едра шарка - вариола. В клиничен аспект много я наподобява, но е с по-ниска смъртност. Заболяването протича с
възпаление на лимфните възли, повишена температура,
мускулни болки и със специфичен прогресиращ обрив, който е силно болезнен."
Учените въвеждат и мултиплексна диагностика - едновременно изследване за над 10 вируса само чрез една взета проба. „Много са важни не само доказването и проследяването на инфекциозния агент, но и молекулярно-генетичният му анализ - допълва. доц. Крумова. - Тоест определянето на варианта, който циркулира, на неговия генотип. Нашите изследвания достигат първо до хората като диагностика. След това до Министерството на здравеопазването от гледна точка помощ за контрол на инфекциите. Не на последно място - до научната общност с възможност за колаборации с други проекти на международно ниво."
За съжаление, всички тези заболявания са предизвикателство за организма, затова четвъртият работен проект на Центъра за компетентност е посветен на имунния отговор, на способността на тялото да се справя с инфекциите.
„Измерваме имунните клетки там, където те са достъпни, и се опитваме да оценим тяхната годност за работа - подчертава проф. Николова. - Това не са просто белите кръвни клетки, които повечето хора познават, а разнообразна и добре организирана армия.
Много важна например е обратната регулация на имунния отговор. Има клетки, които са натоварени със задачата, когато имунната система си свърши работата, те да я укротят и да спрат реакцията є, защото ако тя продължава прекалено дълго, когато вече няма антигени, се превръща в автоимунен процес. Това е патология, която, за съжаление, е доста разпространена.
Но проблемът, който много ни вълнува, е остаряването на имунната система. Знаем, че с напредването на възрастта много от защитните функции отпадат или се променят. Това, което е лошо и ние сме го доказали в наши проучвания, е, че този физиологичен процес настъпва все по-рано поради различни неблагоприятни фактори като начин на живот, стрес, замърсители, неправилно хранене. Според наше изследване, което приключи миналата година, доста висок процент от хората в активна възраст (между 30 и 55 г.) - работещите, които
реално са гръбнакът на обществото, имат белези на имунно остаряване.
Тези промени са много дискретни, но на практика могат да се проявят с чести, неприятни и продължителни боледувания, с чувство на отпадналост и нарушена физическа и умствена активност."
Ускореното имунно остаряване се наблюдава първоначално при пациенти, инфектирани с вируса на ХИВ, независимо от успешната терапия. „Регистърът на хората, живеещи с ХИВ/СПИН в България, се поддържа в НЦЗПБ. Към март 2026 г. диагностицираните са над 4900 - коментира доц. Ивайло Алексиев. - България остава страна със сравнително ниско разпространение на инфекцията, годишно се установяват около 300 нови случая. Чрез молекулярен мониторинг проследяваме вирусния товар при пациентите в хода на терапията. Един от проблемите, върху които центърът работи, е как да забави ускореното имунно остаряване при тези хора и да подобри допълнително качеството им на живот.
Стигмата обаче продължава да бъде сериозен проблем. Много хора, живеещи с ХИВ, избягват да споделят диагнозата си с близки и познати. А реалността днес е различна: благодарение на съвременното лечение, ако един здрав човек се инфектира и получи навременна терапия, продължителността на живота му не се различава съществено от тази на хора, които не са заразени. Освен това при ефективно лечение вирусният товар може да спадне до нива, при които предаването на инфекцията на партньор е практически невъзможно. С други думи, помагаме на пациента да води пълноценен живот. Да, ХИВ остава хронична инфекция, която засега не може да бъде напълно излекувана, но хората под терапия не представляват риск за околните.
Ако бременна жена с ХИВ се лекува, тя ражда напълно здраво дете.
От 1987 г. насам терапията се разви значително и днес разполагаме с ефективни и добре поносими медикаменти. Затова е важно по тази тема да се говори открито. Хората с ХИВ са част от обществото ни. Нерядко диагнозата се поставя късно, години след инфектирането, когато имунната система вече е увредена.
Причината е, че заболяването няма специфични ранни симптоми. Възможни са прояви като обрив, повишена температура или увеличени лимфни възли, които често се подценяват, особено през зимните месеци, когато циркулират други респираторни инфекции. Затова препоръчваме хората с рисково поведение - с незащитени контакти и с непостоянни партньори, да се изследват. Тестването при нас е безплатно и анонимно. Всеки може да го направи и да бъде спокоен за здравето си. Важно е да се знае, че при установяване на инфекция съществува добре организирана система за лечение, гарантираща пълна конфиденциалност. Терапията е ефективна, в много случаи се свежда до прием на едно хапче дневно и позволява на хората да продължат живота си нормално."
Учените от Центъра за компетентност винаги са на първа линия в борбата с инфекциозните заболявания. Но техните фундаментални изследвания помагат и във всекидневието на хората.
„Разработихме тест за алергична чувствителност към различни медикаменти, разказва проф. Николова. - Той се прави ин витро, с кръвна проба от пациента, избягва се одраскването, за да се провери как ще реагира човекът на някой антибиотик. Когато се прави по този начин, е много по-точен, а и безопасен. Този тест се предлага от 2-3 години и имаме договори с водещи клинични лаборатории.
Полезни сме и за малките биотехнологични предприятия, които разработват нови тестове или методи за лечение, свързани с въздействия върху имунната система. Нашата задача е първо да ги изпитаме в условия „ин витро", извън организма. Разбира се, може да бъдем част от клинични проучвания на нови ваксини, лекарствени продукти или хранителни добавки с ефекти върху имунната система.."
И може би именно там – в тихите лаборатории, далеч от паниката на епидемиите се пише най-важната част от историята на човечеството. Защото вирусите имат своя код, те мутират, приспособяват се, но всяка разработена терапия е малка победа в една безкрайна надпревара.
