- Писателят Антон Страшимиров я насърчава да търси руда, след време обаче тя фалира заради съдружник и започва отначало
- Министърът на промишлеността Тано Цолов отнема предприятието в полза на социалистическата държава
Стана Мавродиева е сред първите индустриалци в Родопите, където жените по онова време не са добре дошли в сферата на предприемачеството. Тя открива рудници в Родопите, печели концесии, ръководи фабрики за производство на земни бои веднага след освобождението от османска власт през 1912 г.
Обикаляла с кон планините, докато спечели пари за кола, един от първите автомобили в региона
Стана Мавродиева е родена в Устово, днес квартал на Смолян, през 1886 г. в семейство с 9 деца. Устово тогава е било едно от най-големите селища в Родопите и активен стопански център. Баща бил търговец на животни. Учила е до 4-о отделение в родното си село и на 22 г. се омъжва за Александър Мавродиев, също от Устово.
Няколко години младото семейство живее в Първомай, но се връщат в родното си място година преди падането на османската власт. Стана и Александър се захващат с търговия на книжарски материали, книги и учебници.
Съдбата обаче случайно я среща с писателя Антон Страшимиров. Той отсяда за няколко дни в къща, близка до тяхната в Устово, на път за Ксанти, където е бил назначен за кмет.
Заради войните мандатът на Страшимиров бил кратък – едва 4–5 месеца.
Местните хора в Устово и околните села му показват лъскави камъчета, а писателят, известен със страстта си към подземните богатства, насърчава Стана и Александър да търсят руда, защото я има на много места в района и ако бъде открита, в бъдеще ще промени поминъка.
По-късно, в свой пътепис за Родопите и Беломорието, освен романтичен поглед и етнически разрез на хората, писателят между другото нарича планината Българската Вестфалия, а Маданската планина – Родопското Елдорадо.
Мавродиеви решили да се заловят с издирване на руди. Предпочели обаче съпругът Александър да се занимава предимно със "сигурния" бизнес в Устово – книжарството, а с търсенето на руда и други подземни богатства се захваща Стана.
Изтъкнатият краевед доц. Христо Гиневски в книгата си за миналото на Устово нарича Стана Мавродиева феномен, защото
"тя се занимава не с ръкоделие и шивачество, не с кинкалерия, а с проучване, добив и търговия с оловно-цинкови и медни руди,
земни бои и др. – нещо твърде далеч от тогавашната родопска жена.
И постига забележителни успехи – тя е първата жена в Родопите, която се занимава с такава трудна стопанска дейност и се издига до уважавана и търсена стопанска деятелка в цялата страна. Нея я виждаме по баирите, по рудните разкопки в Маданско, Рудоземско, Бял извор, край Устово.
Но я виждаме и по жълтите павета на столицата – посреща видни личности в къщата си в Устово. Тя се нарежда сред първите тогавашни стопански дейци в държавата".
За находките си из селата в днешните общини Мадан, Рудозем, Златоград и Смолян уведомява Страшимиров, който препоръчва за съдружник влиятелния минен инженер Иван Савов. Според уговорката им Стана е трябвало да прави теренни огледи и да открива жилки, а Савов, който е имал големи познанства с влиятелни хора във властта, да осигурява получаването на периметри.
Сведенията от раздадените периметри сочат, че кракът на Стана е стъпил почти навсякъде, където по-късно учените очертават рудодобивните райони на планината.
По онова време проучванията за метали и добивът им се разрешавали от Министерството на търговията при описани параметри на местностите и срещу заплащане на лиценз.
Тогава добивът е бил по първобитен начин – копали са на ръце, слагали рудата на ламарина и избирали ценното, но за сметка на това находищата са били с голямо съдържание на метал. После нареждали на ръка рудата на пирамиди и след това я товарели.
Според запазени документи, цитирани от покойния доц. Христо Гиневски,
Иван Савов й дава кредит от 15 хил. лева, а Стана Мавродиева отстъпва периметри на нейно име
За проучвания в маданското рудно поле канят и специалистите от Германия Адолф Мьоле и Ернест Фразе.
Отварят и фабрика за обработка на руда в днешното маданско село Средногорци, за да спестят транспортни разходи и посредници. От запазената кореспонденция се набиват на очи големите трудности, които компанията им изпитвала с превоза на концентрата към клиенти във вътрешността на страната и в чужбина – проблем, който е актуален и към днешна дата за фирмите от добивната промишленост.
Смолянска област е единствената в страната, в която няма железопътен транспорт.
Доц. Гиневски цитира множество документи, които сочат мащабна дейност на родопската индустриалка с министри, депутати, влиятелни чиновници, както и кореспонденция на Мавродиева в търсене на съдружници, пазари за рудата и др. За да обикаля из района и да пътува по-често до столицата, си купува лека кола форд, за която се говори, че е била притежание на принц Кирил.
Скоро между Савов и Мавродиева настъпва разрив. Той я притиска с непосилни срокове за връщане на кредита,
обявява фалит на общото им дружество и образува ново дружество – "Родопски метал".
Инж. Савов се насочил към сегашното село Страшимир. Разкрил 4 галерии и превозвал флотираната руда до гръцки пристанища. Металът се търсел много на пазара заради предстоящите войни. Приготвил огромно количество и го товарил на кораби в Гърция. Станало нещо и те потънали. Савов работел в силна конкуренция с "Гранитоид" в началото, но после те добивали в пъти повече от него, защото са привлекли чужди капитали и имали подкрепа на правителствено ниво от Германия, Франция и Англия.
Съдбата му е сходна с тази на неотдавнашната му партньорка Мавродиева – по-големият поглъща и изтиква по-малкия.
Немско-българското дружество "Гранитоид" освен бизнес с руда имало подразделения в строителството, добив на цимент, електричество, въглища. То построява и въжената линия от Мадан до Кърджали.
На тяхно място в началото на 50-те години на XX век се настанява "Горубсо" (Горно-рудно българо-съветско общество) след подписана спогодба между правителствата на СССР и България. То съществува 5 години, когато СССР предава своята част от капитала на България и става изцяло българско. Независимо от промяната на собствеността запазва името си и досега.
След разрива със Савов Стана
Мавродиева решава да изостави минното дело и се насочва към добива на земни бои
Запазените по-рано периметри за руда обаче успява да продава или да печели дивиденти от тях, а с капитала да инвестира в находища. Използва контактите си със собственици на земи из района, за да изгради новия си бизнес.
В село Жълтуша, Кърджалийско, изгражда пещ за охра – железен оксид, който се намира в земята и дава жълти, червени и кафяви нюанси. Минералите се смилат на фин прах, пресяват се и се смесват със свързващо вещество – предимно вар по онова време.
Изданието в Кърджали – в. "Арденска дума", в очерк за село Бял извор през 1936 г. пише, че наличието на "доброкачествената охра около Бял извор се чувства още отдалеч. Повечето от къщите на селото са боядисани с хубава и приятна жълта боя, за различие от белия цвят на другите махали, а с охра са боядисани къщите и в самия град Ардино".
Мавродиева разработва след това и кариерата за зелена боя в Кърджалийско, за жълта, кафява и черна боя в Смилян и Рудозем, както и за графит в Кремене.
Инвентарен списък от 1948 г., правен за национализацията, сочи, че само в Рудозем за дейността си компанията притежава сграда за 100 хил. лева, 29 професионални бургии, 10 миньорски чука, вагонетки, релси с дължина 30 метра и солидно количество друг инвентар за производство.
В село Елховец има разрешение за мелене на бои и слюда, която е добивана от кариери в Рудозем, Бяла река, Рибница и други селища в района. Слюдата се използвала като електроизолационен материал и в строителството. Запазена разписка сочи, че на дружеството "Франц-Хавел" е доставила 10 тона слюда.
Самата преработка до финост на земните бои е била в родното Устово. Скоро след смесване на боите достига до 16 цвята.
С голямата палитра от цветове през 1939 г. участва на Пловдивския панаир и получава поръчки
от различни фирми на стойност 2 млн. лв., свидетелства Никола Сулинаджиев, който е бил натоварен да отговаря за земните бои.
Дори след 1944 г. компаниите са съсредоточени в производството на земни бои, слюда, графит, а с варненската фирма правят тебешири, пастели, пластилин.
Родопската индустриалка е искала да запази компаниите си от новата власт в специално писмо, изпратено до Вълко Червенков. В отговор от министъра на тежката промишленост Тано Цолов е отказано.
В отговора се казва, че предприятието за земни бои е "добре организирано, притежаващо необходимия инвентар и оборотен капитал" и че производството – от добива, промиването, обогатяването, опаковането и подготовката за пазара, е правилно структурирано, но собствеността има "общонародно значение и трябва да бъде национализирана".
Стана Мавродиева губи всичко, а по време на социализма не предприема никакви търговски начинания и умира през 1971 г. на 85-годишна възраст.
