За пръв път Йотова прие почетния строй на представителните части на Българската армия, като техен върховен главнокомандващ
Какъв е заветът? Преди над 100 години, шепа оцелели опълченци слагат първия камък на Шипка, за да построят величествения паметник: най-големия, най-високия паметник на българската свобода. И казват простичко: "За нас съвременниците и за тези, които ще дойдат след нас". В паметта не може да има разделение, паметта е съединение, а съдбата българска е единение. Поклон пред паметта на всички герои, дали живота си за свободата на отечеството.
Това каза президентът и върховен главнокомандващ на Българската армия Илияна Йотова, след като за пръв път прие почетния строй на представителните части на армията. Държавният глава произнесе слово по случай Деня на освобождението - Трети март на площада пред историческата сграда на Народното събрание, където се проведе и традиционната заря-проверка в памет на загиналите за свободата на отечеството.
Йотова е върховен главнокомандващ на Българската армия. Досега българските военни не са имали жена главнокомандващ. На церемонията присъстват и премиерът Андрей Гюров, министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов, шефката на Народното събрание Рая Назарян, патриарх Даниил, кметът на София Васил Терзиев, министри, депутати, адмирали.
"Трети март е празник, който е неизменна мечта на поколения българи. Мечта за свобода, за независимост и за наше отечество. Мечта, родена от мъченичеството на цял един народ в петвековно робство, родена от паметта за многовековна и славна българска история, възродена история. Мечта, която всяка една българска душа прие в себе си през всичките векове, защото е мечта за род и родина, която от поколение на поколение се предава, и от род на род. За нас руско-турската война значи много. Тя донесе мечтаната свобода на България, а Сан Стефано върна отново в световната история името България", каза президентът Йотова в началото на своето слово на площада пред историческата сграда на Народното събрание.
"Тази война значи много, защото събира в себе си подкрепата за една справедлива кауза, на един народ. Кауза, която събра войни, офицери, доброволци от руската земя в защита на вярата на нашите братя, така бе написано във възванието. Справедлива кауза, която накара цялата интелектуално мощ на тогавашна Европа да каже на висок глас "Ей там, на Балканите, има един поробен народ и човешката съвест задължава да му бъде помогнато". Много българи се събраха под извезаните с любов опълченски знамена. И тръгнаха към Дунава. Там бях офицери, кадети, интелектуалци, немили-недраги, хъшове, прокудени от родината си, но със самочувствието, че те са българската войска. С един безпримерен героизъм и храброст дадоха себе си, защото знаеха, че ще има държава. Историята не помни техните имена, но завинаги ги назова мъченици, победители, герои. Днес Шипка, Шейново, София, Плевен, Стара Загора са места, където отиваме със смирение, за размисъл. Където можем да кажем единствено благодарствена молитва", заяви държавният глава.
"Трети март не е само една особена дата в българския календар. Той е мерило за нас си, за нашата принадлежност, за нашата памет, за нашата идентичност. Трети март е мерило затова, защо се наричаме българи, мерило е за вяра и чувство за общност. На тази дата всеки един от нас прочита по различен начин Трети март, и това е лично. По различен начин чете понятията за свобода, за правда, за справедливост, за памет. По различен начин вярва, но накрая прави своя избор, той също е личен. Но нека направим общ този избор, общ да бъде пътят ни напред, защото пътищата са два: или заедно ще се изкачваме по високите постижения на българската нация, ще ги гарантираме и уважаваме, ще се обърнем към всички български таланти, за да има просперираща България, с единение. Има и друг път: надолу. Там, където е апатията, примирението и разделението. Ако днес сме разбрали уроците на историята и заветите на героите, трябва да изберем първия път", каза Йотова.
"Какъв е заветът? Преди над 100 години, шепа оцелели опълченци слагат първия камък на Шипка, за да построят величествения паметник: най-големия, най-високия паметник на българската свобода. И казват простичко: "За нас съвременниците и за тези, които ще дойдат след нас". В паметта не може да има разделение, паметта е съединение, а съдбата българска е единение. Поклон пред паметта на всички герои, дали живота си за свободата на отечеството", допълни тя.
