- “Прогресивна България” внесе пакет от мерки, ще действат от 9 август и ще важат една година
- 33 стават забранените нелоялни практики
Държавата подготвя нов механизъм за контрол върху храните и други стоки с висока обществена значимост. Няма да сваля цени или да налага таван на надценката, но ще има правомощия да принуждава големи търговци да променят ценовата си политика, ако тя е резултат от злоупотреба с пазарна сила или нелоялни практики.
Това е записано във внесените от депутатите от “Прогресивна България” законопроекти за защита на конкуренцията и на потребителите. Промените бяха представени от депутатите Константин Проданов, Явор Гечев и Тодор Джиков в понеделник.
В Закона за конкуренцията се вкарва текст за централен регистър за проследимост на доставки и се разширява списъкът с нелоялни търговски практики - от 13 на 33, които ще бъдат забранени.
Основната цел е да се пресекат случаите, при които от производителя до крайния потребител се натрупват неясни отстъпки, бонуси, такси, скрити плащания и договорни условия, които изкривяват реалната цена. Според вносителите това води до натиск върху производители и доставчици, а
потребителите плащат по-високи цени
Ограничават се и практиките, при които доставчици са принуждавани да финансират промоции без предварително писмено споразумение, както и случаите на различни надценки за сходни продукти без икономическа причина.
Забранява се също купувач да изисква продуктите да се продават основно или само чрез него, както и ограничаването на търговската марка на доставчика. Предвиждат се и мерки срещу отказ за приемане на стока без обективна причина, особено при бързо развалящи се продукти.
Част от тези практики ще бъдат забранени дори без наличието на господстващо положение. Сред тях са връщането на непродадена стока без плащане, прехвърлянето на загуби и брак върху доставчика след прехвърляне на собствеността, едностранната промяна на договорни условия и начисляването на такси за складиране, излагане и маркетинг без реално предоставена услуга. Такива услуги ще бъдат допустими само ако са предварително и писмено договорени, реално извършени, икономически обосновани и прозрачно документирани, като тежестта за доказване ще е върху купувача.
Проектът въвежда и забрана за прекомерно високи цени - такива, които значително надвишават икономически обоснованите разходи плюс разумна печалба.
КЗК ще може да сравнява разходи и цени на сходни продукти и в други държави
от ЕС, исторически данни и икономическата стойност. Няма автоматично обаче да се приема за нарушение поскъпване, ако то е оправдано от по-високи производствени, логистични или пазарни разходи. Специално внимание се отделя на храните, горивата и енергийните суровини, за които КЗК ще изготвя ежегодни анализи.
КЗК ще може и да започва ускорени производства и да налага временни мерки, включително промяна или спиране на определени търговски условия и ценови практики. Санкциите също се увеличават - при нарушения, свързани с прекомерно високи цени,
глобите могат да достигнат до 10% от годишния оборот на предприятието
Предвидени са и значителни санкции за неподаване или подаване на неверни данни в новия регистър.
В мотивите към проекта се посочва, че подобни механизми вече съществуват в Германия, Франция и Испания. Според вносителите България също има нужда от по-силен контролен инструмент.
Друга важна промяна е въвеждането на понятието “съвместно господстващо” положение. Това са случаи, при които две или повече независими предприятия могат да влияят на пазара независимо от конкуренти, доставчици и потребители. КЗК ще оценява не само пазарния дял, но концентрацията, прозрачността на цените, възможността за координирано поведение и паралелни действия между фирмите. Така комисията ще може да разследва и случаи, при които няколко големи участници влияят сходно върху пазара без формално споразумение помежду си.
Една от най-важните промени в Закона за потребителите е изричната забрана за увеличаване на цените на стоки и услуги, когато не е икономически обосновано. Идеята не е държавата да определя цени, а да се проверява дали поскъпването има реална причина.
Търговецът ще трябва да доказва, че увеличението е резултат от обективни фактори
като по-високи доставни цени, повишени разходи за труд, по-високи цени на енергия, горива, суровини, промени в данъци, такси, валутни курсове или други външни обстоятелства, влияещи върху разходите му. Контролът ще се извършва по съразмерност - ще се сравнява с колко са нараснали разходите и с колко е увеличена крайната цена. Ако разликата е прекомерна, търговецът ще трябва да я обоснове.
Предвидени са сериозни санкции, които може да стигнат до 100 000 евро. При повторно нарушение санкциите се удвояват. Законопроектът разширява и правомощията на Комисията за защита на потребителите. При проверки тя ще може да изисква информация за начина на формиране на цените, производствени разходи и други данни. Фирмите няма да могат да отказват предоставянето им с аргумент, че са търговска тайна.
Една от видимите промени е създаването на публичен интернет портал. Там големите търговци ще трябва
всяка седмица да публикуват информация за цените
на основни стоки, техния произход и доставените количества. Ако една и съща стока се продава на различни цени в различни магазини, данните ще се подават отделно за всеки обект.
На портала Комисията за защита на потребителите ще публикува продажните цени и тези на едро и т.нар. справедлива цена за всяка стока. Тя няма да бъде задължителна, а ще служи като ориентир за потребителите и контролните органи. Механизмът за определянето ѝ ще бъде изготвен от Министерството на икономиката и индустрията съвместно с други институции.
Правителството трябва да приеме и методика за контрол и определяне на сравним предходен период до 3 месеца след влизането на закона в сила. В проекта е записано, че този период не може да бъде по-кратък от един месец при сходни икономически условия.
Очакваме промените в двата закона в краткосрочен план
да овладеят спекулативното покачване на цените,
има и фактори, свързани с геополитиката, за които ще предложим други мерки в следващите дни, разясни Проданов.
Предвидено е законовите промени да влязат в сила на 9 август 2026 г. и да се прилагат за период от една година. Целта е да се осигури плавен преход и да се овладее вторичен инфлационен натиск. А с предложените мерки се слага кпрай на пировете по време на чума, заяви Явор Гечев.
Сигурна съм, че най-спешните мерки може да бъдат приети без законодателни промени,
а на ниво изпълнителна власт, заяви президентът Илияна Йотова от Велико Търново малко преди ПБ да обяви идеите си. Тя очаква дискусия без политиканстване и квалификации, а с трезв анализ на мерките за овладяване на високите цени.
Средносрочните и дългосрочните мерки изискват законови промени, особено по отношение на цените в дългата верига от доставчици, коментира още тя.
Първа задача според Йотова е овладяването на инфлацията, като призова правителството да изнесе реалните данни за нея - статистика колко наистина е поскъпнал животът на българина.
