- И двамата са потърсили правосъдие и са получили обезщетение. На бившия главен прокурор е 251 хил. лева, а на някогашния секретар на държавния глава - 200 хил.
- Рекордните 6,7 милиона лева са изплатени като компенсация на гражданите за действия на държавното обвинение през 2025 г. - два пъти повече от 2024-а
В един ден Иван Гешев и Пламен Узунов получиха възмездие за отношението на прокуратурата към тях. Сега държавното обвинение трябва да плати обезщетение на първия 251 468 лева, а на втория - 200 000 лева.
Причините, по които бившият главен прокурор и бившият президентски секретар по вътрешна сигурност са потърсили правосъдие, са различни. Иронията е, че и за двамата то идва в един и същи ден.
По времето на главния прокурор Иван Гешев негови подчинени нахлуха в президентството през юли 2020 г., за да претърсват кабинета на секретаря по вътрешна сигурност Пламен Узунов и този на ген. Илия Милушев, който пък беше съветник на Радев.
Точно присъствието на прокуратурата на “Дондуков”2
провокира Румен Радев да излезе на площада с вдигнат юмрук и да оглави недоволството с “Мутри, вън!”.
В понеделник Софийският апелативен съд е повишил обезщетението, което прокуратурата трябва да плати на Пламен Узунов за незаконни обвинения, с още 100 хиляди лева. Преди това Софийският градски съд му присъди 100 000 лв. Сега обезщетението му се увеличава двойно, като решението не е окончателно. Искът на Узунов е за 500 000 лв.
Обезщетението му се присъжда заради незаконното обвинение в престъпен сговор с бизнесмена Пламен Бобоков, което прокуратурата прекрати през 2023 г.
Гешев също е потърсил справедливост в съда, но заради неполучени 20 заплати с лихвите, които се дават на всеки магистрат при напускане. Точната сума е 251 468 лева, тъй като заплатата му като главен прокурор през 2023 г. е била 12 573,40 лв. Решението на Софийския градски съд не е окончателно, предстои да се произнесе Върховният касационен съд.
Само за дни бюджетът на прокуратурата олекна с половин милион лева заради обезщетенията, които държавното обвинение трябва да плати по три дела срещу ключови фигури в българския обществен живот. Макар и казусите да са различни, те са пример за това как нарастват делата срещу държавното обвинение, но се увеличава и размерът на обезщетенията. Нещо, което става ясно и от статистиката на самата прокуратура.
Така например присъдените обезщетения през 2025-а са 6 702 507 лв.
Това обаче е с два пъти повече от 2024-а, когато са били 3 430 412.
Още по-малко са били през 2023 - 2 824 095 лв.
Сумите обаче не идват от джобовете на магистратите,
а от данъкоплатците, които със своите данъци и такси пълнят съдебния бюджет.
Преди две седмици бившият социален министър Емилия Масларова окончателно осъди държавното обвинение за 100 хил. лв. за дело, което се точеше 9 години. Масларова беше оправдана на първата инстанция за ремонт на социален дом в Стара Загора. Апелативният съд върна делото на прокуратурата, която никога повече не го внесе, а през 2019 г. го прекрати.
Трите случая - на Гешев, Пламен Узунов и Емилия Масларова, са различни. Гешев претендира за 20-те заплати, които се дават при напускането на системата.
Останалите двама - Пламен Узунов и Емилия Масларова, са потърсили своите права пред съда по Закона за отговорността на държавата за причинени вреди, като уронване на доброто име. Това е и най-честия случай за искове срещу държавното обвинение. Практиката е да се заведе дело пред съответния районен или окръжен съд в зависимост от размера на претенцията. Водят се двама свидетели, може да се назначи и експертиза.
През миналата година 453 души са осъдили прокуратурата,
като в сила са влезли 444 осъдителни решения, става ясно от доклада на държавното обвинение.
Както и в предишни години най-много са решенията, постановени по искове, предвиждащи отговорност на държавата за вреди от незаконно обвинение - 405 решения, или 91, 2%. Като в случая на Пламен Узунов и Емилия Масларова.
212 решения са за вреди от оправдаване на подсъдим с влязла в сила присъда - това е в случаите, при които подсъдимият е оневинен от съда и после съди прокуратурата.
193 са решенията за вреди от прекратено наказателно производство.
След тях се нареждат уважените искове за
вреди, които са произлезли, защото делото не е било разгледано в разумен срок
По този казус има 30 осъдителни решения.
Три са постановени за нарушаване на права, две решения има заради вреди от незаконно задържане под стража, две за обезщетяване на вреди от изпълнение на наложено наказание над определения от съда срок.
Едно е постановено по иск за обезщетяване на вреди от незаконно използване на специални разузнавателни средства. И още едно за нарушаване правата на трети лица.
Според прокуратурата обаче има нужда от законодателна промяна, която да въведе отговорност само при доказани груби нарушения на закона.
При сегашното законодателство в много случаи я осъждали, въпреки че органите действали в изпълнение на своите законови правомощия и в съответствие с разпоредбите на закона, е мнението на държавното обвинение.
Препоръчват обаче на прокурорите да извършват по-внимателна преценка за наличието на данни при повдигане на обвинения и при прекратяване на наказателното производство.
