Празнуваме 148 години от възраждането на България на световната политическа карта – ден, който обединява българите по целия свят. "България заслужи своята свобода, тя я извоюва" – заяви президентът Илияна Йотова пред БНР по повод Националния празник на страната ни.
Йотова коментира актуални въпроси от българския и международен дневен ред и отправи послание към сънародниците ни по целия свят:
"Трети март е датата на нашата свобода, но това е ден, в който всички българи, независимо къде се намират – на територията на страната или далеч зад граница по всички краища на света, подаваме ръка един към друг и се връщаме към историята. Преди 148 години, когато България получи свободата си, тази дата сложи отпечатък не само върху нашата история. Тя остави отпечатък върху нас като народ. Тя завинаги ще се предава от поколение на поколение – денят, в който България се върна на политическата карта на света след петвековно робство. Днес много хора казват: "получихме свободата си даром". Веднага бързам да кажа – България заслужи своята свобода, тя я извоюва! Руско-турската освободителна война беше краят на един период, от който се възроди Третата българска държава.
Но нека преди това да припомним славните моменти в българската история – съхранението на българския народ и идентичност, голямата роля на българската православна църква, на манастирите, които запазиха българщината, които останаха духовни центрове през всичките тези пет века. Разбира се, огромната духовна мощ на Българското възраждане – на интелектуалната мисъл на България, на национално-освободителното ни движение, на героите от Априлското въстание, които накараха целия свят да се обърне към един малък народ, който мнозина в онези времена са забравили, че съществува. Всичко това доведе до освободителната Руско-турска война, но България и българският народ извоюваха правото си днес да говорим за нация, да говорим за Възраждане на една от най-старите държавни традиции в света и в Европа."
"Декларирам, че българската държава е готова да запази живота и сигурността на българските граждани – не само тук, в България, но и на българските общности зад граница. Защото в тези изключително тревожни времена към нас се обръщат и хора, които много отдавна живеят зад граница, които не по-малко от нас се тревожат от всичко онова, което става в Близкия изток, имаме много българи, които работят и живеят във всички тези страни. България ще бъде готова да окаже помощ на всеки един от тях. Създадена е необходимата организация през нашето Министерство на външните работи. Непрекъснато получаваме информация и съгласуваме действията си със службите за сигурност, заседава Съветът по сигурност към Министерски съвет. В непрекъснат контакт сме с нашите съюзници както в Европейския съюз, така и по отношение на НАТО.
Аз съм от хората, може би защото съм жена, но вярвам повече в мира, отколкото в оръжията. Смятам, че имаше още път по дипломатически начин да бъдат разрешени конфликтите, защото историята е нашият много мъдър учител – когато някъде се подпали конфликт и война, той никога не остава само на едно място. И тук питам, къде е ролята на големите международни институции, къде е Организацията на обединените нации? Съветът за сигурност приключи със своята позиция, но виждате, че и там страните са много разделени, много отдавна решенията някак не са задължителни за всички. Много отдавна говоря за това, че трябва да има реформа в тези организации, които да гарантират мира по света, така както са го гарантирали, когато са били създадени. И България трябва да има своя глас. Аз не съм от хората, които смятат, че ние сме малки, трябва да гледаме непрекъснато какво става в големите държави в Европа, както и в света. Да, разбира се, трябва да съгласуваме нашите политики, но това не означава да се съгласяваме с всичко, което другите решават.
Ние живеем в един много сериозен и, бих казала, много деликатен географски регион. От нас зависи стабилността на цялата тази част на Европа и на света. Ние сме и вратата към Близкия изток. Съседна Турция, знаете, има много съществена роля в тези процеси. Българската дипломация трябва да бъде много активна и там, където се вземат решенията, България трябва да излага винаги своята позиция и да защитава своите действия. За съжаление, много отдавна вече не говорим за човешки права. Нашите родители ни завещаха да живеем във времена, в които смятахме, че мирът и човешките права са даденост. С днешна дата това не е вярно – живеем в един много бързо трансформиращ се свят, с нови предизвикателства, но най-важната ни задача според мен е да завещаем този мир и условията за просперитет на децата ни, на тези, които идват след нас. Ако всеки един политик и правителство, от които зависи решението на международно ниво, се вслушат в гласовете на мира, смятам, че можем много по-лесно да разрешаваме конфликтите".
На въпрос каква е ясната българска позиция спрямо ситуацията в Близкия изток днес, Йотова отговори така:
"Все още нямаме конкретна ясна позиция – твърде рано е. Много е деликатна ситуацията и аз не бих препоръчала на никого да прави от това политика във вътрешен план. Ние сме в предизборна ситуация, всеки хваща някаква новина и я използва като инструмент. Това е изключително опасно! Най-важната ни роля в момента е сигурността на страната ни. И второ – да се положат всички усилия, за да могат да бъдат изведени българите, които живеят, работят или са на туризъм в тези страни, безопасно. Затова сме в постоянна връзка и с нашите съюзници, но не бих препоръчала на никого в момента крайни, радикални решения. Смятам, че политиката на страната ни трябва да бъде част от онези гласове, които казват: спрете оръжията и дайте да седнем на масата на преговорите!"
"Девет години в президентската институция, в качеството си на вицепрезидент и сега на президент, сигурно не ми е останало нито един град и село, в което да не съм била. Няма разделение сред хората! Даже, струва ми се, че ние сме по-сплотени като общество от всякога, имаме едни и същи проблеми, недоимък, несправедливости, като започнете от съдебната система и стигнете до това, че децата нямат равен старт в живота си, че много огромни са дисбалансите в страната – кой, къде живее и как това предопределя бъдещето на младите хора. Така че за разделение в обществото не можем да говорим. Но има нещо друго, което е тревожно, опасно и на което всички ние трябва да дадем отпор – изкуственият опит за разделение на хората чрез политиката, чрез политици, които се хранят от това, че българският народ ще бъде разделен, които "заграждат" определени групи, при това с доста фалшиви послания. И една от най-важните задачи, освен добрата организация на предстоящите избори, преодоляване на всякакви злоупотреби по отношение на изборния ден и преди това, но още по-важно, според мен, е хората да имат възможността да гласуват по съвест – така, както те са решили, ако харесват определени идеи, ако харесват определени хора, да бъдат свободни в своя избор. Днес, на Трети март е изключително важно да говорим за свободата преди 148 години и свободата днес – тя не е по-малко важна, защото ако човек е свободен, ако има право на избор, ако може спокойно да излага идеите си, това вече е залог за просперитета на страната ни."
На въпрос има ли ресурс държавата да преодолее недоверието у хората спрямо изборния процес и институциите, за да гласуват свободно, Йотова отговори:
"Ще бъдем честни – това с магическа пръчка няма как да се реши и на тези избори, но е важно да се започне отнякъде, за да почувстват хората, че има държава. Тук не говорим за репресии, не говорим за чистки, говорим за един нормален процес, защото хората виждат как се купуват гласове. Хората виждат как определени корпорации ги принуждават да гласуват за една или друга партия. Но те не смеят да го кажат на висок глас, не смеят да посочат виновника за това, защото по никой начин държавата до този момент не е показала, че може да ги защити. Когато те видят гарант в лицето на държавата, на правителството, на всички органи, които са призвани и чиято мисия е да направят нормални избори в страната, те ще имат и смелостта да казват. Защото какво означава в 21-ви век купуване на гласове? Това е дигноза за цялото ни общество, т.е. има хора, които са толкова бедни, с такъв недоимък, че са готови да продадат едно от най-важните си права – правото на избор. Процесите са много дълбоки и за два месеца това няма как да се оправи, но съм сигурна, че стъпки ще бъдат извървени."
На питане какви са очакванията ѝ за включването на българите зад граница в изборите на 19 април и дали има нужда от обществен дебат за участието на сънародниците в чужбина в изборите за български парламент, тя отговори така:
"Определено да! Нека да припомним на нашите слушатели, че още в началото на първия мандат с президента Радев се опитахме да предложим варианти, организирани и структурирани, за това как да участват българските общности зад граница. Неслучайно предлагах, и продължавам да предлагам, да се направи една асоциация на тези общности, която да има своето представителство пред българските власти тук, в страната, и нейният глас да бъде зачетен на различни нива. Дали това ще бъде под формата на различни обществени съвети, които ще бъдат създадени по места, дали чрез регистрацията на българските дружества, но такова структуриране е задължително. Аз наложих вето (на последните промени в Изборния кодекс, с които се ограничава броят на избирателните секции в държави извън ЕС – бел.ред.), не само заради конституционния текст, че всички български граждани имат еднакви права да избират и да бъдат избирани, а защото смятам, че няма българи тук и навън, няма ние и вие – ние всички сме българи и моите многочислени контакти с българските общности зад граница всеки път доказват, че хората навън милеят за страната си много, и не само от носталгични чувства.
Напротив, младите активни хора искат да се върнат един ден в България, искат да заварят една развита страна, в която да осъществяват и собствената си кариера, и бъдещето на децата си. Защо трябва да държим тези хора вън от процесите, които се развиват тук? Защо трябва да им отнемаме правото на избор? Да, вярно е, че в рамките на Европейския съюз няма такива ограничения, но колко българи живеят извън ЕС? Впрочем, има и негативни последици от това решение на Народното събрание, защото някои политически партии, водени от чисто конюнктурни техни причини, концентрират този въпрос в нашата южна съседка и българите, които живеят там, или са от български произход. Но какво правят българите в Съединените американски щати, където има огромни разстояния, където хората не само физически, понякога и финансово не могат да отидат до съответната секция, за да гласуват? Какво правим с българите във Великобритания? Това е една огромна общност!
Така че за мен е късогледа позицията. Според моите правомощия това, което трябваше да се направи, аз направих – наложих вето върху тези промени. Но пак казвам – точно това мнозинство в парламента решава ситуацията по друг начин. Аз не съм убедена докрай, че всички, които гласуваха за отмяна на ветото, мислят така, по-скоро робуват на съответната политическа конюнктура и всеки е намерил някакво си собствено оправдание. Що се отнася до регион "Чужбина" – моето мнение съвпада с това на Народното събрание – ние не сме готови за този регион "Чужбина". Преди да изградим инфраструктурата на българите зад граница, това ще бъде само едно вътрешно преразпределение на мандатите, а нали идеята е да се чува гласът на хората, които са извън България, на които не им е все едно какво става в страната ни и какъв път поема. Нямаше как с това половинчато решение да стигнем тази цел. Така че е добре да има още 2 години преходен период, в който в една спокойна ситуация след изборите, надявам се, внимателно да бъде обмислено. Не е клише – българите зад граница са огромен потенциал. Знаете ли какво означава за мен, когато се срещам на официално ниво с правителствени ръководители, президенти, които говорят с такава възхита за българи, които работят в техните страни?! Ще ви дам конкретен пример – водещите специалисти в "Майкрософт" в Сиатъл са българи, и техните разработки в изкуствения интелект изпреварваха тези на колегите им американци или китайци (...). Може да си представите за какъв капацитет и за какви умове става дума и сега ние на тези хора ще кажем – няма да гласувате. Как е възможно това?".
На въпрос има ли готовност да постави въпроса за вътрешната миграция като приоритет в националния дневен ред, Йотова отговори:
"За съжаление, тази тема прониква единствено и само в предизборни кампании. До този момент, откакто съм се върнала от предишната си работа в Брюксел, не съм видяла нито една институция, освен Българската академия на науките, където си свършиха чудесно работата с много сериозно проучване, която да се заеме сериозно с този въпрос. Това не може да бъде работа нито само на президента, нито само на премиера, нито само на Народното събрание. Тук е важно да се направи цялостна дългосрочна стратегия, тъй като става дума от финанси до възможността хората да живеят в различни части на България и да имат равен старт, равни шансове. Една голяма част от този срив, който наблюдаваме, всъщност се дължи и на хората, които са зад граница, но никой не е напуснал родината и семейството си от добро – всеки има своята причина. Разбира се, в съвременния свят има и много млади хора, които търсят собствената си реализация, живеем в много глобално общество. Но да направим така, че хората във всички региони в страната да имат първоначален равен старт. Това вече ще бъде и притегателна сила за много хора да се върнат, а пък други да не напускат".
"Аз и моят екип още като вицепрезидент сме лансирали към другите институции желанието България да има свой Културен институт, така както всяка една страна в ЕС. И част от дейността, статута и работата на такъв културен институт е точно проследяването на най-различни истории, свързани с България, архиви, родова памет, културни ценности, всичко това, което може да бъде събирано и което е част от огромната културна съкровищница на страната ни. За съжаление до този момент не сме чути отникъде. Нещо повече: без да ни е работа, президентската институция разработи концепция, направихме срещи с представителствата на такива културни институти в София – "Сервантес", "Гьоте", Френския културен институт, унгарския, полския, чешкия... – успяхме да съберем тази информация и да предложим структура, която най-добре ще работи за българския институт, с ясното съзнание, че трябва да има специален закон, за да не може всяко едно правителство, на което му хрумне, с лека ръка да го закрие. Този институт ще работи и много с българските общности зад граница. Идеята ми не е мегаломанска – ще разкрием такива институти там, където имаме възможности, но там ще се учи български език, българска литература, история, ще има възможности за влияние чрез съвременната ни литература, защото нашите автори са много малко познати навън. Там ще се говори за културно-историческо наследство. Прекалено натоварвам с очаквания следващата власт, но смятам, че ще има грамотни хора, които добре да осъзнаят колко е важна тази дипломация, защото културната дипломация отваря най-широко вратите. А България е една от най-древните страни, с огромна и богата история, която светът трябва да познава. Това е нашата най-добра визитна картичка. (...) По този начин и образът на страната ни ще бъде друг, а не това клише, което ненавиждам – на най-бедната страна. Ние можем да бъдем други и културата е тази, която буквално може да хване за ръка всички нас и да ни изведе на едно друго поле сред развитите държави. Това е огромната ми болка и моя най-голяма кауза (...)", посочи Йотова.
