Току-що завършилата археологическа кампания на Перперикон трябва да се определи като една от най-успешните през четвъртвековните проучвания на скалния град. Много е важно разкриването на още една крепостна стена в Южния квартал, изградена около Голямата базилика и епископската резиденция през втората половина на VI в., за да бъдат опазени те от започналите през 30-те години на столетието нападения на славяни, авари и прабългари. Забележителен е и некрополът от същата епоха, където са разкрити десетки монументални каменни гробници. Сред тях се откроява гроб на мъченик, загинал при християнизацията на Родопите, чиито кости са подредени в каменната гробница в анатомичен порядък десетилетия след кончината му.
Нищо обаче не може да се сравни с останките от великолепния езически храм, чиито руини се появиха на бял свят буквално във финалните седмици от разкопките през 2025 г. Преди да разкажа за него ще припомня, че в последните години често съобщавам за откриването на неизвестни досега езически храмове в Южния квартал на Перперикон. През IV в., когато в големите центрове на Римската империя трудно се налага християнството, в скалния град още тържествували езическите култове. Вече са идентифицирани светилища на нимфите, на Тракийския конник, на източния бог Митра и др., съществували през III-IV в. Всъщност целият Южен квартал тогава бил наситен с култови постройки, издигнати край главната улица, водеща до укрепения Акропол на града. След приемането на християнството в началото на V в. пак там издигнали огромната Голяма базилика – символ на победилата нова вяра.
За разлика от Акропола на Перперикон, където през III-IV в. имало развито градоустройство с улици, площади и големи жилищни постройки (инсули), в Южния квартал практически липсват жилищни сгради през този период. Наличието само на езически храмове накара видният специалист по римска архитектура и дългогодишен проучвател на Перперикон доц. Здравко Димитров да обоснове хипотезата, че този сектор много наподобява прочутата „Ареа сакра" – „Свещената зона" в Рим, където са концентрирани няколко важни светилища на боговете от римския Пантеон.
Към монументалния култов комплекс следва да се отнесат и многобройните кръгли и правоъгълни мавзолеи, откривани също в близост до улицата, отвеждаща към Южната порта на Акропола. До това лято бяха разкопани осем кръгли съоръжения (ротонди) и няколко с правоъгълен план, а през 2025 г. разкрихме основите на още един кръгъл мавзолей. Всички ротонди са с диаметър от 7-8 м и с вход, насочен към главната улица. Те са строени в сравнително дълъг период, като най-ранните са изсечени в скалния масив, докато по-късните са издигнати върху натрупал се с годините насип. За техния интериор е известно малко, защото през Средновековието камъните от стените им са използвани за строителството на други сгради. За щастие при два от кръглите мавзолеи частично са запазени входовете, оформени тържествено с по две колони.
Според античната практика в тези монументални гробници полагали тленните останки само на най-видните граждани, докато редовният некропол за обикновените жители на късноримския Перперикон е в подножието на хълма от изток. Аналогиите водят към Вечния град и други центрове на Римската империя. Древната традиция повелявала гробниците на богатите римски граждани да бъдат край главни улици и пътища. В Рим такива са Виа Апия, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и др.
За поредния кръгъл мавзолей смятахме първоначално споменатото съоръжение, чиито зидове започнаха да излизат в началото на септември непосредствено от запад на главната улица. И наистина пред очите ни постепенно се появи сграда с план на идеален кръг и диаметър от 8 м. Сред досега откритите ротонди тя е с най-прецизна изработка от отлично издялани каменни блокове с формата на паралелепипед. Зидовете са дебели 60 см, а отгоре е имало купол, от който бяха открити извитите каменни елементи за свода и множество римски керемиди, с каквито бил застлан покривът.
Но каква бе нашата изненада, когато край първия скоро бе открит втори концентричен каменен кръг с диаметър от цели 14 м. Той също е с идеална геометрична форма, зидан с издялани каменни блокове, и с подобна дебелина на стената. От изток се очерта оформено преддверие (пронаос) с четириъгълен план и тържествен вход. Открита в близост масивна атическа база за колона подсказва, че отпред е имало представителен портик. Днес той се намира в още неразкритата по археологически път зона, която предстои да бъде проучена през 2026 г.
Тази подробност, заедно с големите размери на съоръжението и ямата с пепел от Свещеното огнище, открита точно в центъра на вътрешния кръг, подсказват, че става дума за храм, а не за още един мавзолей. Във вътрешността на сградата се намират монети от IV в., римски фибули, фрагменти от художествено изработени лампи и от фини тънкостенни съдове от прочутото римско стъкло със следи от цветни рисунки. Многобройните открити в преддверието монети пък са на източноримския император Флавий Юстин I (518-527) и показват, че след приемането на християнството монументалната ротонда престанала да бъде езически храм. Вероятно тя е превърната в светска сграда и обслужвала издигнатата също в края на V или началото на VI в. Голяма базилика, отстояща на двайсетина метра от другата страна на главната улица.
Но на кое божество е бил посветен новооткритият езически храм? Според най-новите изследвания кръглите храмове се разпространяват през ранния имперски период в целия римски свят. Интересно е, че първите, построени извън Италия, като Храма на Рим и Храма на Август на Атинския Акропол, са разположени в гръцкоговорещите райони. Повратен момент е издигането през 126 г. в Рим от император Адриан на новия Пантеон, станал прототип на бъдещите сгради с кръгъл план. Храмовете-ротонди най-общо са били от два вида – с колонади околовръст (моноптери и периптери) и барабанни, т. е. с плътна външна стена. Последните стават особено популярни през III-IV в., като така се строели както храмове, така и мавзолеи на императори и видни личности – Максенций, сина му Ромул, Константин I Велики, майка му Елена и др.
Кръглите храмове били популярни при хтоничните култове (почитането на подземните божества), които използвали често ями в своите ритуали. Така в известния храм на богинята Веста в Рим пепелта от вечно горящия огън събирали в специална яма в центъра на ротондата. Но в същото време кръгъл бил и Храмът на Слънцето „Deus Sol Invictus", построен от Аврелиан в Рим през 275 г. Този император въвежда в държавата култа към Слънцето, от който по-късно бил силно повлиян Константин I Велики преди да наложи християнството в държавата. Именно тези владетели предпочитали да строят барабанни ротонди, от който тип е и новооткритата на Перперикон.
Тепърва ще установяваме кому точно е бил посветен храмът от скалния град. Но не трябва да забравяме, че именно тук преди две десетилетия разкрихме издълбаната в скалите кръгла зала с олтар в центъра, която отговаря напълно на описаното от античните автори светилище на тракийския Дионис, споменато за пръв път от Херодот. Това е мястото, където според римските автори Светоний и Макробий идвали редица велики личности, за да получат предсказания за бъдещето си. Може би новооткритият храм е бил наистина посветен на Слънцето и така през III-IV в. продължили старите традиции, водещи към незапомнената древност на Родопа планина? Бъдещето ще покаже, но е сигурен един факт – Перперикон продължава да поднася изненади.
