Открити са следи от чуматата през XIV в.
Олтар - там Александър Велики е чул пророчество
Трите най-значими открития на Перперикон:
- Изсеченият в скалите дворец светилище, в който се намира тронната зала и олтарът на Дионис, където според хипотезите на Александър Македонски е пророкувано, че ще завладее света.
- Езическите храмове на Тракийския конник, на предците, на Митра и на нимфите.
- Двете раннохристиянски църкви. Едната е построена на върха в началото на V век, когато траките са покръстени от Никета Ремисиански. Другата е в т.нар. Южен квартал. Тя е от V-VI век, най-голямата в Родопите от този период.
Близо 60 души работят на терен в археологически сезон 2025 на Перперикон. Още в началото на тазгодишните разкопки откриха защитна стена от втората половина на VI век.
"Към 525-530 г. започват големите славянски, аварски, а по-късно и прабългарски нападения на Балканите. Те прииждат непрекъснато и стигат до Пелопонес. Обсаждат градовете, дори и Солун във втората половина на VI век.
Прокопий Кесарийски описва обсадата и превземането на Топирос, който се намирал между днешните гръцки градове Ксанти и Кавала и е на по-малко от 100 км от Перперикон.
Знае се, че нашествениците са минавали оттук
Районът е бил пряко застрашен, а пътищата на варварските орди са минавали именно през Родопите. Изграждането на защитната стена около Южния квартал на Перперикон е било пряка реакция срещу тези нападения. Зад нея са се намирали не само базиликата и епископският комплекс, но и работилници и жилищни постройки - своеобразен град в града", обяснява археологът проф. Николай Овчаров.
Разкритата стена е с дебелина 2,2 метра. Досега са разчистени около над 100 метра, а укреплението е обхващало десетки декари.
В сърцето на укрепения квартал се издига внушителната базилика - най-голямата раннохристиянска църква в Родопите, дълга близо 40 метра. Издигната е в края на V и началото на VI век, когато районът вече е бил покръстен при мисията на Никета Ремисиански.
Преди налагането на новата религия в района е имало гъста мрежа от езически храмове - на Тракийския конник, на Митра, на предците, на нимфите и на бога на виното, показаха археологическите разкопки на Перперикон през годините. Точно оттук е минавал пътят за Акропола, свързващ го с Виа Егнация, един от най-известните римски пътища. Неслучайно в езическия период тук са изградени мавзолеи на най-видните граждани на Перперикон. До този момент са разкрити 9 ротонди и няколко мавзолея.
"Църквата е построена като противовес на езичеството.
Християнството в Родопите се е налагало много трудно
- в продължение на два века. С изграждането на базиликата новата религия окончателно заема централно място в живота на града", смята проф. Овчаров.
Разкопките около голямата базилика разкриват и огромен некропол, използван в продължение на 8-9 столетия - от V до XIV век.
Погребенията са на няколко нива. Открити са около 60 гроба от раннохристиянския период. Има два основни типа. Първият са ямните гробове, които са били за простолюдието. В тях телата са положени направо в земята. Втория тип са каменни саркофази, изградени от издялани камъни. В тях са полагани знатните жители.
"Повечето погребения следват християнския обичай, но има и отклонения - необичайна ориентация, разместени кости, частично запазени скелети", обяснява археологът Милен Камарев. Според него хипотезите са две. Едната е в некропола да са погребвани както християни, така и езичници. Другата хипотеза - причина за отклоненията при гробовете са запазени езически остатъци в погребалния обред.
Най-любопитната находка е гробът на предполагаем раннохристиянски мъченик
Скелетът е намерен в каменна камера край голямата базилика, но костите не са подредени правилно - вероятно са препогребани.
"Възможно е човекът да е загинал при опитите за разпространение на християнството в Родопите, още преди мисията на Никета Ремесиански. Не е изключено да е бил убит от езичници", смята Милен Камарев. Костите ще бъдат изследвани от антрополози за следи от насилствена смърт. Освен раннохристиянските пластове археолозите проучват и квартал от XIII-XIV век. Там са открити около 15 землянки, изградени от камъни от разрушените антични сгради, които вероятно са покрити със слама и клони.
"Това са жилища на най-бедната прослойка. Наричаме ги хобитски къщи заради вида им. Хората са живеели буквално с мъртвите си - погребвали са ги около домовете си", разказва проф. Овчаров. Открити са 30-ина гроба, повечето християнски.
По време на разкопките това лято археолозите са се натъкнали на следи от чумната епидемия в Европа през XIV век. В пластовете от този период на некропола е открит набързо направен гроб, в който едно до друго са положени две деца на възраст около 6-7 г. Според проф. Николай Овчаров става дума за близнаци, починали едновременно - най-вероятно жертви на епидемията.
"Откритията ни дават жива картина на историята на Родопите - от езическите култове и трудното налагане на християнството до живота на бедните в Късното средновековие", обобщава проф. Овчаров.
