Тези дни България следи с трепет как на Перперикон една след друга на бял свят си появяват каменните гробници на първите християни, покръстени в свещения скален град след приемането на новата религия в Родопите в началото на V в. В някои от тях се проследяват остатъци от езически отживелици, а в други вероятно били погребани неизвестни мъченици, убити за християнската вяра. Но така е в цялата Римска империя, където две столетия след издаването на Миланския едикт за приемането на учението за Христос през 313 г. от император Константин Велики се налага да се изкореняват упоритите древни култове. А Перперикон е пример в това отношение, защото, както показват археологическите проучвания, през IV в. тук господстват езическите вярвания и още се издигат храмове на старите богове.
Читателите помнят добре, че преди време в Акропола на Перперикон разкрихме най-ранната известна църква досега в Родопите. Това е една сравнително неголяма еднокорабна базилика, в която към края на ІV в. мисионерът Никита Ремесиански вероятно е започнал покръстването на траките във Великата планина. От надписи върху амвона на храма станаха ясни връзките на Перперикон с важния беломорски град Филипи, откъдето апостол Павел започва християнизацията на Югоизточна Европа.
Още тогава скалният град става голям и важен център на новата вяра. В олтара на ранната църква е открит синтрон - каменните пейки, където сядали висшите духовници по време на богослужение. А това е сигурен белег за една епископска църква, какъвто е и прекрасно издяланият и украсен каменен амвон, откъдето архиереите са проповядвали.
Явно през V в. тя вече станала твърде малка за новопокръстените християни и се появява необходимостта да се построи друга, много по-голяма катедрала. И това наистина се случва в края на V и началото на VI в., когато в Южния квартал на Перперикон се появява грандиозна християнска катедрала. В следващите редове ще припомня за намирането на този великолепен паметник, защото новооткритите раннохристиянски гробници са свързани именно с него.
Ние отдавна знаехме, че на обширната равна тераса на юг от укрепения Акропол на Перперикон е имало някаква голяма представителна сграда. Преди десетилетия там иманярите бяха направили дълбок изкоп, разбивайки някакви масивни каменни зидове. Намерени в тях монети показваха, че най-вероятно става дума за късната Античност – V-VІ в. Ето защо разкриването на тази постройка се превърна в основна цел на цялата археологическа кампания през 2016 г. И още в първите дни на юли нашите усилия бяха възнаградени, защото от изток се показа широката дъга на църковна апсида. Явно бяхме попаднали на огромна раннохристиянска базилика, която през следващите месеци бе разкрита напълно.
Оказа се, че катедралата е проектирана като трикорабна едноапсидна базилика с притвор и двор (атрий). Стените са дебели по метър и са градени от едри и отлично обработени каменни блокове. Корабите в централната част са били разделени със стълбове, а в атрия е имало красива колонада. Ще припомня на читателите, че този двор от запад е бил много важен за раннохристиянските храмове и в него се е извършвала подготовката на вярващите за предстоящата служба.
При проведените разкопки научихме още много подробности за облика на базиликата през V-VІ в. Във вътрешността се е влизало през няколко входа, а подовете са били покрити с каменни и тухлени плочи. Колоните и другите архитектурни детайли са правени от местен камък, като капителите са украсени с кръстове. Покривът е бил покрит с масивни керемиди от добре изпечена глина, а по стените е имало високи прозорци със стъкла.
Особено важно като информация е сигурното наличие на синтрон в олтара и на трибуната за проповеди на висшите свещенослужители (амвон) в центъра. Те доказват, че новооткритата църква е била епископската катедрала на Перперикон във втората половина на V–VІ в.
Това, което изненадва най-много, е монументалността и огромните размери на базиликата. Нейната дължина е 35 м при широчина от 14 м, което я прави най-голямата известна досега раннохристиянска църква в Родопите. Такива размери са рядкост във Великата планина. До този момент първенци бяха базиликите при Ракитово (32/17 м) и Гела (30/15 м). Но главната църква на Перперикон е съпоставима и с други големи храмове от V-VІ в. от българските земи. Например добре запазената Еленска базилика е с размери 30.5/17 м, а Старата митрополия в Несебър е дълга едва 25.5 м.
Но коя е тази тайнствена епископия в сърцето на Родопите? За ХІІІ-ХІV в. ние разполагаме с доста писмени сведения за епископската катедра на Перперикон. Така едно запазено писмо на Вселенската патриаршия в Константинопол от 1337 г. свидетелства, че епископите на Перперикон били толкова богати и именити, че ги задължили да плащат пенсия на обеднелите митрополити на споменатия беломорски град Филипи. За съжаление църковната организация от V-VІ в. в тази част на Балканския полуостров е далеч по-неясна. Единствено сведение намираме в т. нар. Псевдо-Епифаниев списък от VІІ в., където става дума за обширната епископия Родопи. Може би именно Перперикон е бил един от центровете на тази голяма катедра.
Новооткритата църква е имала своя живот и през Средновековието. През ІХ в. тя е преустроена на еднокорабна базилика, като е останала да функционира само централната част. Все пак дължината от 22 м е доста внушителна за този период. През ХІІІ в. следва още една реконструкция, при която дължината е намалена още, за да престане храмът да действа в ХІV в. след превземането на града от османските турци след тежка обсада през 1361-1362 г.
Още през 2016 г. от изток на апсидата на катедралата бе открита гробница от V-VІ в., оформена прецизно и покрита с добре издялани каменни плочи. Именно от този период са и намерените при разкопките от сезон 2025 г. от запад каменни гробници. Така през следващите столетия край църквата е създаден огромен християнски некропол, който нарекохме „Града на мъртвите", където са погребани стотици и хиляди жители на Перперикон. В него са намерени красиви бронзови, сребърни и позлатени накити – наушници, обеци, гривни и други. Запазена е една от надгробните каменни плочи с кръст и надпис на гръцки език.
Откритата на Перперикон базилика бе поредният щрих в дългата история на скалния град. Но това се оказа само началото от изненадите, които ни предложи Южният квартал на скалния град. Преди повече от четвърт век, в зората на археологическите проучвания тук, журналистите измислиха за него името „Свещен град". Тогава това звучеше много високопарно и срещна съпротива от много колеги. Но сега, с излизането в този квартал на множество езически храмове, десетки мавзолеи, огромната християнска базилика и гробниците на видните граждани, този термин започва да придобива реален смисъл. Неслучайно нашият изтъкнат специалист по римска архитектура доц. Здравко Димитров нарече Южния квартал на Перперикон „Ареа сакра" - „Свещената зона", сравнявайки я с подобния участък в градоустройството на Вечния град – Рим.
