Конституционният съд (КС) е образувал дело за евентуално противоречие на Изборния кодекс с Конституцията. Искането за това дело е подадено от съдията от Софийския градски съд Иво Хинов.
Той смята, че автоматичното отнемане на правото на гласуване е в несъответствие с основния закон. В искането си Хинов заявява, че на осъдените веднага губят правото да гласуват на избори и не могат да се защитят срещу тази санкция, защото този въпрос изобщо не се повдига по време на делото, нито пък има произнасяне на съда конкретно по тази тема. В същото време обаче според Изборния кодекс лишените от свобода нямат право да гласуват.
Има ли противоречие?
Казусът е сложен, тъй като в самата Конституция (чл. 42) е записано, че осъдените са лишени от право да гласуват. Наред с това обаче пише, че основните права на гражданите са неотменими, а правото на глас е част от основните права.
От друга страна, както сам посочва Хинов, България вече е осъждана два пъти пред Европейския съд по правата на човека именно заради това ограничение с аргумент, че има нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Евентуално противоречие на Конституцията с Конвенцията обаче може да бъде решено не от съд, а само от парламента с промяна на основния закон.
Автоматизъм
Отмяната на правото да се участва на изборите става автоматично и това също е нарушение на Конституцията, посочва се в искането на съдия Хинов. Той допълва, че в съдебния процес обвиняемият няма никаква възможност да защити това право. То е застрашено още в момента, в който прокурор поиска един обвиняем да бъде наказан със затвор, пише той.
"При все това в нито един момент от развитието на наказателния процес това отнемане на избирателни права не е предмет на делото. То не се обсъжда от страните, не се постановява от съда, не подлежи на последващ съдебен контрол", пише съдията.
