Доц. д-р Йосиф Аврамов е дългогодишен преподавател по финанси, банково дело и финансов контрол в Стопанския факултет на Техническия университет – София, в УНИБИТ, УНСС и СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на 24 книги по финанси, банково дело и данъчно облагане.
България трябва да настоява в ЕС поне за временно отпадане на въглеродните квоти и за по-справедливо разпределение на земеделските субсидии, а не според площите, казва Аврамов
- Доц. Аврамов, мерките за подобряване на публичните финанси, предприети във връзка с подготовката на редовния бюджет, ще бъдат ли според вас достатъчни, за да сложат ред в тези финанси?
- Прави впечатление откровеният подход на министъра на финансите Гълъб Донев, когато сравнява финансите на държавата с тези на семейство. Това е така - когато разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми. Наследството във финансовата област е крайно негативно. Положително е, че слага край на автоматичното вдигане на заплати, а и мярката, с която се намаляват с 10% разходите за заплати и свързаните с тях осигуровки по бюджетите от 1 май , без да се намаляват индивидуалните възнаграждения, е резонна. По този начин ще се съкратят незаетите бройки и част от служителите, навършили пенсионна възраст. Някои от посочените мерки от министъра са болезнени, но ще ограничат в известна степен нарастването на дълга поне с няколко милиарда евро.
- Наистина ли положението с финансите на България е толкова тежко, че едва ли няма да можем да издържим без вдигане на данъците, както твърдят някои?
- Не мисля така. Има фискален резерв от 6,8 млрд. евро , който позволява глътка въздух. Чак за пипане на данъците не е дошло време, но бих казал, че е необходимо от 1 януари 2027 г. да се въведе необлагаем минимум. Ние сме единствената страна в Европа, че и в света, в която дори минималната работна заплата се облага. По този начин най-бедните хора издъхват – те получават по 620 евро месечно, от които държавата взема 62 евро за данък.
Трябва и да се вдигне максималният осигурителен праг. Той е твърде нисък – 2352 евро, а има заплати значително над това ниво, като за частта над тази сума не се плащат осигуровки. Според мен прагът трябва поне да се удвои.
На този етап няма никакъв смисъл да се пипат други данъци, най-малкото защото в ЕК и в Европарламента усилено се дебатира единен корпоративен данък за целия ЕС от 15%. Ако се приеме такъв регламент, ние ще сме длъжни да го изпълним, независимо дали ще е през 2027, 2028 година или по-късно.
Мисията на Международния валутен фонд всяка година ни предписва да вдигнем подоходните данъци, но той няма юрисдикцията да ни санкционира. Пък и ние нямаме свръхдефицит и свръхзадлъжнялост.
- Но някак си става все по-съмнително да удържим дефицита в бюджета в рамките на 3% от БВП, не мислите ли?
- “Прогресивна България” обещаха да се борят за ограничаване на бюджетния дефицит, а е и пределно ясно, че трябва да правят това.
Аз смятам, че в рамките на три, най-много четири години - до 2030 г., може да имаме балансиран бюджет. Тоест дефицитът да се намалява с между 0,5 и 1% всяка следваща година.
Най-големият резерв, освен намаляването на разхищенията при обществените поръчки е в съкращаването на администрацията. Незаетите бройки, които се движат между 6 и 9 хиляди, а според някои източници стигат и 12 хиляди, са най-големият резерв. Защото това са работни места, за които бюджетът отделя средства за възнаграждения, които най-често отиват като допълнително материално стимулиране на останалите. Спокойно може да отпаднат и 4-5 комисии и агенции.
Доста несправедливо е шефове на държавни и общински болници да вземат по 10 хиляди евро месечно под формата на огромни премии. Самата Сметна палата, която е длъжна да проверява как се изразходва бюджетът, си беше раздала десетки хиляди премии.
- Те ги върнаха.
- Да, върнаха ги, но не трябваше да го правят, а това се прави и на много други места в държавата.
- Добре, но приходите в бюджета са с голям ръст – 11% на годишна база. Едва ли се дължи само на инфлацията, защото тя е многократно по-ниска.
- Очевидно НАП и митниците заработиха по-добре и това стана още по времето на кабинета “Желязков”, а и инфлацията помогна за по-високите приходи в бюджета. Данъчните органи успяха да обхванат добре горивата, което съществено допринася за събираемостта на данъците. Акцизът също е изключително важен приход, а при него има голямо увеличение особено през последните два месеца заради поскъпването на горивата. Същото е и с цигарите.
- Да речем, че с приходната част на бюджета няма проблеми. Но трябва да има икономическа активност, за да се заработят по-високи заплати, пък и да се пълни бюджетът. Вие виждате ли в програмата на “Прогресивна България” по какъв начин възнамеряват да я стимулират?
- Мисля, че служебният кабинет трябваше веднага да пусне - още преди месец, втория пакет от мерки за бизнеса. Тези 20 евро помощ за скъпите горива, които се дават на под 100 000 човека, са едно нищо.
Но във втория пакет трябва да има доста по-сериозни мерки. Например за компенсиране на превозвачите в отдалечени райони, много от които се принуждават да вдигнат цените на билетите с 20-25%, а някъде и с 40%.
Освен това трябва да се отделят едни 100-150 млн. евро, за да се подпомогнат преди всичко малки и средни фирми, за да не вдигат цените в днешната ситуация. В цяла Европа производствените цени са се вдигнали напоследък с 2-3 най-много 4%, само у нас и в Румъния ръстът е над 7%. Ако тези 7% се компенсират от бюджета, то нямаше да се прехвърлят на потребителя. Това важи най-вече за енергоемките предприятия, тъй като продукцията им става непродаваема.
Колкото до самите горива, мисля, че трябва да отпадне забраната за износ на керосин и дизелово гориво, въведена още миналата година. Когато няма забрана да се изнасят, приходите на “Лукойл” ще се вдигнат. Вярно, че при износ няма постъпления от ДДС в бюджета, но самата икономическа активност носи доста повече приходи.
Много важно е и да настояваме пред ЕК да отпадне плащането на въглеродни квоти от производството на ток от въглищни централи, поне докато не отмине кризата с горивата. И други държави го искат, Италия най-вече, но и Полша – ако се съюзим с тях, може и да постигнем нещо.
- Кризата в Близкия изток не удря ли също и цените на храните? Азотните торове поскъпнаха с близо 50%, че и не достигат.
- България отдавна страда от липса на земеделско производство, което всъщност е една от главните причини цените на храните ни да са толкова високи. В това отношение аз бих препоръчал опита на Франция. Когато министър на икономиката там беше бившият президент Никола Саркози, се беше заел директно да преговаря с големите търговски вериги. По пътя на убеждението, а и със засилен контрол той успя да ги накара да преразгледат цените си, а веднъж щом веригите ги намалят, и останалите магазини ще се съобразят с тях.
Аз отдавна препоръчвам в България да се създаде финансова полиция, подобна на италианската и френската. “Прогресивна България” няма как да бори корупцията, ако не направи такава полиция.
- И сега има икономическа полиция.
- Има, но тя не се занимава с цени, а данъчните престъпления не са ѝ приоритет. В нея не работят подготвени специалисти в областта на финансите и банковото дело.
Не е така при митниците, те имат звено с разследващи функции. По френски модел или по модела на италианската Guardia di Finanze трябва да имаме и ние такъв орган, защото тази финансова полиция ще има поглед и върху цените, и върху данъците, митата и акцизите. Към бъдещата финансова полиция е необходимо да се прехвърли финансовото разузнаване, което допреди 18 години бе част от Министерството на финансите, а понастоящем е в ДАНС.
- Съвсем скоро на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев ще му се наложи да участва в заседанията на Екофин. Как трябва да защити българските интереси, воден от думите на премиера Румен Радев, че няма да сме безгласни в структурите на ЕС?
- Прегледах отчетите от последните четири заседания на Екофин и знаете ли какво ми направи най-силно впечатление? Че българските финансови министри не са поставили нито едно конкретно искане от страна на България. А сега е времето, още на първото заседание, което ще е в края на май, новият български министър на финансите да представи една поне краткосрочна стратегия за бъдещето на икономическата политика на България, а ако е готов – и за следващите 3 години. Най-важните неща за България са на първо място квотите за търговия с емисии. Защото тези квоти плащат не само електроцентралите на въглища, а и много предприятия. Въглеродните квоти не правят само нашата икономика неконкурентоспособна, те вредят и на Италия, Чехия, Полша и други държави.
Друга важна мисия, която трябва да отстояваме в ЕС, е субсидиите за земеделските стопани да бъдат на базата на произведена продукция с акцент върху животновъдството, зеленчукопроиводството и овощарството. А не на база на площи, които у нас се засяват предимно със зърно. Тъй като това е сектор от земеделието, който не е трудоемък, позволява много голяма степен на механизация и не е чудно, че зърнопроизводителите, особено онези с големи площи, станаха толкова богати.
