- Няма да бързаме с решението за въвеждане на религия в училище, каза още министърът на образованието и науката в интервю за "24 часа"
Акценти от интервюто:
- Няма бъдеще страна, която не залага върху развитието на своето образование
- Забрани лесно се налагат, но всяко решение трябва да се взима в диалог
- Все повече от младите ни таланти, избират да продължат образованието си в България
- Главната цел е учениците да разсъждават, а не да са принудени да наизустяват
- Министър Вълчев, идва светлият празник 24 май. Какво е значението и тежестта на този празник както за българите, така и за българското образование?
- Това е може би един от най-светлите и най-чаканите празници в страната ни. И причините са поне три. Първо, защото това ни легитимира пред света като нация, която е създала условия за учениците на светите братя, равноапостолите Кирил и Методий, да създадат една азбука, чрез която България играе цивилизационна роля за целия останал славянски свят. Това е прозряно още от нашите възрожденци, които изтъкват този толкова важен цивилизационен принос към европейската и световната култура. Второ, защото на този ден отдаваме почит на хората, които работят в сферата на образованието - на нашите учители и преподаватели, на хората на духа, на тези, които създават словото продължават тази традиция за неговото развитие и популяризиране. И третата причина е, защото това е празникът на младостта. Учениците са нашето бъдеще и всяко едно семейство иска да види своето бъдеще. Какъв по-хубав ден да се почувстваме като общност, без политически разделения и без противопоставяне? По тази тема имаме национален консенсус. Образованието е приоритет във всяка една модерна държава и няма бъдеще страна, която не залага върху развитието на своето образование. А в България това е факт.
- Ще преминат ли матурите и изпитите след 7-и клас като по швейцарски часовник, както обеща служебният министър Сергей Игнатов?
- Екипът на министъра на образованието и науката проф. Игнатов действително се е справил чудесно с подготовката на кампанията. Тя вече започна с държавните зрелостни изпити. Видя се, че са положени много усилия като организация, бил е мобилизиран огромен човешки ресурс. Можем да очакваме цялата кампания да премине спокойно, за да могат учениците да реализират максимално познанията си по време на тези изпити.
Свършихме много бързо това, за което ми обърна внимание проф. Игнатов – била е направена малка техническа промяна с цел административно облекчаване на изпитите, която обаче не беше комуникирана с обществото. Премахва се частта от идентификацията на работите, която доскоро е била в малко листче, където учениците са изписвали имената си и са го прибирали в отделен плик. Понякога това е водило дори до чисто технически проблеми.
Сега по електронен път анонимността на децата е гарантирана и същевременно отпада тази необходимост. Мисля, че бързо и добре го обяснихме и на обществото, за да бъдат спокойни и родителите, и учениците. Благодаря на всички медии и на "24 часа", които много коректно отразиха тези промени. И фактът, че изпитите преминават спокойно говори, че действително организацията е била добра.
- Властта ухажва учителите около 24 май, чувстват ли се спокойни със заплащането си? Спирането на автоматизма на увеличение на заплатите ще важи ли за тях?
- Ситуацията с бюджета не е лека. Правителството си дава сметка, че наследява един ограничен финансов ресурс, в който има много скрити или забавени плащания. Но мисля, че всички усилия за стабилизиране на бюджета за 2026 г., който ще приемем едва в средата на тази година, ще доведат до положителни ефекти. И учителите, и преподавателите във висшите училища трябва да бъдат спокойни, защото образованието е приоритет в програмата на "Прогресивна България". Надявам се в скоро време да се създаде и специална комисия, която след премахването на автоматизмите да разработи политика по доходите, така че целият публичен сектор да бъде подреден съобразно важността и приоритетите.
Със или без автоматизъм, политиката по доходите ще бъде отново положителна, защото се видяха ефектите от повишаването им. Трябва да си даваме сметка за още нещо. Дълго време, особено в тежките години на прехода, учителската професия беше превърната едва ли не в област за неуспели хора. Налагаше се разбирането, че ако не можеш да печелиш много пари или да създадеш собствен бизнес, ставаш учител. Една от причините за това бяха тогавашните заплащания на учителския труд, които бяха действително унизително ниски. Това водеше и до по-малко търсене на педагогическата специалност. Така в учителското поприще често не отиваха най-добрите студенти. Сега благодарение на правилната политика по доходите в сферата на образованието тази тенденция се пречупи. Надявам се да го видим през следващите години, когато вече излязат и новите випуски от университетите, избрали педагогическото образование. Аз предпочитам да го наричам учителското поприще, защото това е почитта към професията - учителят си е учител, в която и област да се е реализирал.
Мисля, че в следващите години в системата все повече ще се вливат млади, амбициозни, знаещи и можещи хора, които имат положително отношение към собствената си професия, а това ще се отрази и върху подготовката и самочувствието на децата в образователната ни система. Така че и учителите, и висшите училища могат да бъдат спокойни - политиката по повишаване на доходите ще продължи. Разбира се, водим разговори с Министерството на финансите, усещаме тяхната загриженост, но и тяхната подкрепа.
Вероятно не всички очаквания ще сбъднем толкова бързо. Но в трудна година важно е и когато има някакви ограничения, те да се носят солидарно. В следващите години, когато се стабилизира бюджетът и икономическите показатели на България тръгнат отново нагоре, се надявам заплащането на преподавателския труд да намери много по-реални изражения. И тук не става дума за обикновено ухажване - това е насъщна необходимост. Като ректор съм имал възможност да водя разговори с представителите на работодателските организации. Въпреки настояването им за отпадане на автоматизмите те никога не са отричали, че ще защитават позицията и учителите, и преподавателите във висшите училища да получават достойно заплащане на труда си. Представете си бъдещето на страна, в която има демотивирани учители или преподаватели. Тук трябва да се водят консенсусни политики, независимо от политически убеждения. Надявам се да можем заедно, дори и с опозицията, да вървим в една посока за заплащането на тази професия.
- Каква реформа предвиждате в средното образование? От години се говори за олекотяване на програмите. А кога ще се случи това?
- Това е вече лайтмотив на толкова правителства и на толкова министри. Въпросът е, че по редица причини остава повече говорене, отколкото реални действия. Сега хоризонтът, който имаме, ни дава възможност да направим пълен преглед на свършеното до момента, тъй като в министерството е работено много по този проблем. Създадени са експертни групи и имаме вече формирани становища. В много кратки срокове ще прегледаме всичко постигнато, отново ще потърсим добрите решения и експертните мнения, така че да се стигне до олекотяване на учебните програми.
Главната цел е учениците да разсъждават, а не да са принудени да наизустяват. Да могат да използват знанията в различните предметни области - т.нар. междупредметна връзка да ги подготвя като знаещи, можещи, компетентни хора със самочувствие, че са адекватни на динамично променящата се среда. В най-скоро време ще излезем с ясни приоритети и времеви хоризонти. Не можем да подминем и свършената немалка работа от предходните екипи и по времето на министър Вълчев, и по времето на министър Игнатов за използването на изкуствения интелект в образователния процес.
- По какъв начин ИИ трябва да навлезе в училището?
- Така или иначе децата отдавна вече го ползват, а учителите също са започнали да работят с него. Една технология не може да бъде спряна. Адекватната политика е да се опитаме да намерим силните й страни, за да може тя да е в полза на образованието.
Има формирани работни групи, те са изработили варианти. Ще прегледаме също всичко свършено до момента. Когато сме убедени, че сме намерили доброто решение, ще започнем да използваме изкуствения интелект – най-вече за формиране на знания и умения в тази област у учениците. Фокусът ще бъде да го пригодим към индивидуалните особености на ученика.
Човечеството и преди е минавало през подобни сложни периоди на промени. Например в началото на индустриалната революция през 19-и век, страховете са били същите - дали машините няма да отнемат работните места. Лудитите са чупили машините. Имало е обсесии, че за всеки един проблем може да се намери инженерно решение, включително да се променя природата. Вижда се, че времето подрежда всичко, стига да търсим решенията към бъдещето. Сега обаче динамиката на промяна е в пъти по-голяма и трябва много бързо да се адаптираме към нея.
- Говорейки за технологии, необходима ли е забрана за социалните мрежи за деца до 15 години, каквито вече много европейски държави налагат?
- Забрана лесно се налага. Ако тя е необходима, нямаме колебание да тръгнем в подобна посока. Проучени са практиките в големите и в по-малките европейски страни. Проблемът е друг - като забраним едно нещо, какво предлагаме? Защото, ако забраним до седми клас телефоните в училище, какво правят децата, след като напуснат класните стаи? Няма ли още по-трескаво да се хванат за телефоните? Затова един от фокусите ни в следващите години ще бъдат извънкласните дейности на учениците. В министерството има доста добри програми и средства, които са финансово обезпечени. Ще се опитаме в диалог с училищата да осъвременим тези форми, които предлага извънкласното развитие на умения, познания и способности. Така и учениците ще могат да намерят силните си страни.
Не веднага - някой ще избере нещо, вероятно ще се разочарова или ще разбере, че не е неговото. Няма да стане балерина или няма да стане певица, или няма да стане водещ футболист, звезда. Но през първи, втори или трети избор ще намерят силната си страна. Това е големият ангажимент, който трябва да изпълним, преди да тръгнем към всякакви забрани. Иначе е доказан отрицателният ефект в непрекъснатото взиране в екраните, в невъзможността да чуеш собствените си мисли в главата, затрупан от всичко това, което виждаш в телефона си. Това е и една от водещите теми в изкуството в днешно време - човекът, който вместо глава има телефон. Или пък двама седнали на една пейка и вместо да си говорят, си чатят през телефоните.
В много училища и сега телефоните се прибират със съгласието на родителите за целия учебен ден и им се връщат в неговия край. Затова въпросът е да намерим цялостното, а не половината от решението.
- По отношение на учебните програми как гледате на въвеждането на учебен предмет "Религия и добродетели" в училище?
- Няма да бързаме с това решение. Аз самият изразих положителното си отношение по време на първата дискусия, организирана от екипа на министър Красимир Вълчев. То обаче не задължава системата и по никакъв начин няма да се отрази върху решенията, които ще бъдат взети. Но нека да бъдем обективни и първо да отхвърлим твърдението, че с въвеждането на такъв предмет образованието ни ще стане религиозно. В България то е светско и ще продължи да бъде. Другият въпрос е дали ще остане религията, или ще се фокусираме върху добродетелите. Ние имаме огромен проблем с ранната агресия сред децата и това започва още от първи-втори клас. Първоначално тя е вербална, стигматизираща и психическа агресия. След това в по-късните години преминава и във физическа. Тоест длъжни сме да предприемем нещо. И училището би могло да помогне много на децата, особено в този ранен етап - през фокуса върху добродетелите, върху тези базови човешки ценности. Ще обсъдим още веднъж темата съвсем спокойно. Ще чуем всички аргументи и страхове, защото не искаме да поляризираме допълнително обществото.
Трябва да сме уверени в правилната посока, в обществената подкрепа, за да подготвим и системата. Ако се вземе положително решение да тръгнем в посока добродетели, трябва специалистите да прегледат учебниците, създадени досега.
Тук искам да отворя тема, за която ще търсим подкрепата на цялото общество и на медиите. Училището е претоварено със задачи и отговорности. Трябва да пресечем тенденцията обществото и семействата да гледат на училището като на икономически субект. Образованието е общо задължение. Ако нямаме подкрепата на семейството, ако то от клиент не се превърне в съюзник на училището, каквото и да правим, няма да постигнем успех. Системата ще се взриви от свръхочаквания, ако всичко, което тя прави и се опитва да възпитава в децата, не срещне подкрепата и в семейството.
Ако например един ученик има проблем с четенето, училището си върши работата - учи го, подбира подходяща литература. Но без подкрепата на семейството да го насърчи извън училище да отвори книга и да се посвети на четене час, час и половина, не може да има напредък. Тоест училище и семейство трябва да вървят в една посока, ако искаме децата действително да се развиват пълноценно. А не да се прехвърля вината само и единствено върху училището, ако детето не е получило толкова добро образование. Да, възможно е да има субективни фактори, които да не предлагат толкова качествено обучение. Но ако имаме подкрепата на семейството, която да допълва усилията на училището, резултатът ще е добър. Това е исторически доказано. Още през 19-и век, когато сме създавали прохождането на съвременната ни образователна система, семейство, община, училище са вървели заедно.
Затова, ако човек погледне процента на образованите хора към момента на Освобождението на България, той не е висок, но образованието вече е било приоритет на цялото общество. Българите в градовете и селата се състезават да създават сгради, всеки е допринасял с труда си, а хората са давали мило и драго да намерят добър учител и достойно заплащане за него. И този пиетет към образованието всъщност обяснява това бързо развитие, което имаме в първите следосвобожденски десетилетия, както и изключително модерната за онова време образователна система. Същият път и същото единение трябва да извървим сега. Това е тема, в която можем да вървим в правилната посока като общество отвъд политическите различия.
- Одобрявате ли идеята за фокус върху изучаване на повече математика и да се кандидатства в повече специалности с матура по дисциплината?
- Това беше политика, която има своите основания. Водили сме разговори с тогавашния министър Красимир Вълчев и до голяма степен има логика в тези усилия. Вероятно е създало известен дискомфорт за предстоящия прием във висшите училища. На този етап смятаме, че не трябва да променяме нищо, защото само ще дообъркаме системата. Трябва да направим обаче последващ анализ след приема, да разговаряме с ректорските ръководства на всички университети, които вървят в такава посока и да вземем най-балансираните решения.
Факт е, че благодарение на тези усилия се увеличи броят на избралите държавен зрелостен изпит по математика. И трябва да признаем честно, че не звучи сериозно да влезеш без математика в редица специалности, където голяма част от обучението ще е свързано с тази дисциплина. С какъв изпит - това е вече от компетенциите на всяко едно висше училище. Така че посоката е правилна, но ключовото е друго - системата в средното образование има крещящ недостиг от учители по математика и по природните дисциплини: физика, химия, биология. Бяха предприети изключително положителни стъпки от предишните екипи на Министерството на образованието и на науката. Трябва да ги продължим, така че скоро да създадем условия в системата да се влеят вдъхновяващи учители и в тези направления. Става дума за това преподавателят да "отключи вратата" пред ученика. Ако той има нагласата, желанието и интелекта, нищо не може да го спре при една отворена врата.
Тоест това трябва да са преподаватели, които по увлекателен начин да говорят за тази материя дори с на пръв поглед напълно неочаквани примери. Да речем, да разберат децата връзката между математика и лингвистика. Самата математика е особен вид език. Затова се надявам всичко това да се случи в следващите години. Ключовото е вдъхновени и отдадени на професията си преподаватели, които се отнасят с любов към учениците си и действително умеят да им отварят врати и да очертават хоризонти пред тях.
- Докъде е стигнала проверката в частното училище "Космос", скандално замесено в случая "Петрохан"?
- Мога да кажа, че проверките са извършени, а екипът на проф. Игнатов е предал материалите в прокуратурата. Очакваме да видим какъв ще е резултатът. Но определено имаме проблем и това не трябва да бъде петно върху всички частни училища. Факт е, че в това училище е прикривано отсъствието на момчето и тези отсъствия са нанесени много по-късно. Това ще ни даде повод да проведем изключително сериозни разговори, за да можем да гарантираме качественото образование в частните училища. Някъде то е на изключително високо ниво. Покрай политическия интерес се взряхме прекалено много в този казус, но се надявам с помощта на експертите ни в министерството да бъдат коригирани проблемите. И съобразно констатациите на прокуратурата вече ще вземем окончателно решение.
За мен тревожният проблем не е свързан пряко с частното училище. Родители в някаква степен са отстъпили от задълженията си, записвайки ученика там. Това отново ни връща към темата за семейството, обществото и училището.
- Доц. Първан Първанов временно оглави Софийския университет "Св. Климент Охридски", след като бяхте избран за министър. Кога ще има нови избори за ректор?
- Колегите, председателят на общото събрание и самият временно изпълняващ длъжността ректор са ме информирали, че ще бъдат спазени законовите срокове. И най-късно в началото на юли ще бъде свикано общо събрание за избор на ректор, който да довърши мандата.
- А от какви реформи има нужда висшето образование и каква трябва да е тежестта в тази реформа на рейтинга на висшите училища?
- Нека да кажа нещо, което често се подминава и остава някак си неясно на широката публика. Сферата на висшето образование в България е една от най-реформираните системи в страната. Имаме независима рейтингова система. Имаме Национална агенция за оценяване и акредитация, която следи за капацитета, възможностите и човешкия потенциал на висшите училища да обучават студентите. Имаме атестиране на преподавателите във висшите училища. Това, което трябва да направим в следващите години, е да коригираме някои дисбаланси, които се получават при сегашните методики на оценяване. В качеството си на ректор инициирах прекрасни срещи и с екипа, който готви рейтинговата система - отворени са, чуват разумните предложения, правят се подобен тип корекции в системата. Сега покрай решението на съда имаме проблем с част от методиката на Националната агенция за оценяване и акредитация. Там също ще бъдат предложени решения. Тоест системата има нужда от напасване. Ключовото обаче е непрекъснато да се стремим да повишаваме качеството на обучение. Слава богу мисля, че с колегите ще вървим в тази посока, което означава, че ще намерим възможности висшето образование да продължи да бъде конкурентоспособно както в европейското общо образователно пространство, така и в международен план. Ние имаме с какво да се похвалим. Все повече от младите ни таланти, лауреати на международни олимпиади с щедри предложения от водещи университети не само в Европа, но и в Америка, в Азия, избират да продължат образованието си тук. Тоест те вече са осъзнали, че ако продължаваш образованието си в България, това не те откъсва от света. Те имат възможност да пътуват, да използват цели периоди от обучението си за обучение в чужди партньорски университети, във водещи изследователски центрове. Младите хора много добре усетиха тази промяна. Това ги прави по-активни граждански, много по-взискателни към проблемите и решаването им в държавата, така че да станем подредена страна.
Въпреки огромните проблеми, през които премина България, за толкова години постигнахме немалко неща. Нека не бъдем толкова черногледи, срамежливи и самокритични и да мислим, че подтичваме след модерния свят. Напротив - постигнахме много, а това трябва да ни мотивира да продължим и да превърнем страната ни в привлекателна и за чуждите студенти. Това вече е факт в сферата на медицинското образование, което е най-търсенето сред чуждестранните университети.
Има и много добри примери на партниране на бизнеса с университетите. Преди няколко години в Софийския университет беше обявена програмата Explorer с помощта на бизнеса, Институтът за изкуствен интелект INSAIT заедно с Факултета по математика и информатика, където най-талантливите кандидат-студенти имат възможност да получават много висока стипендия. И така не им се налага да работят и да използват студентските си години изцяло за да учат и да развиват и практическите си изследователски умения още на тази ранна възраст, защото те имат тези дадености. Това е един път, който постепенно трябва да наложим въобще в цялата сфера на висшето образование. И се надявам в диалог с бизнеса в следващите години той действително много по-рано да започне да се ориентира към студентите, от които има нужда и да ги подкрепя финансово. Нищо не пречи да сключват договори, да получават допълнително финансиране от фирмите, а студентите пък след това да имат възможност да започнат стажовете си там, след това да направят реализацията си като начало на своята професионална кариера в тези фирми.
Това е пътят, по който ще решим и иначе винаги недостигащия финансов ресурс на държавата за стипендии на отличниците, на проявяващите старания по време на следването си. През последните години започнаха такива действия от страна на общините - те също започнаха да отделят средства, за да подпомагат студенти, които след завършването да се влеят в техните болници или в училища. Трябва да засилим тези дейности, да координираме тази свързаност на ниво общество, икономика и бизнес. Така и бизнесът ще може да каже, че при него отиват чудесно подготвени млади хора и затова подкрепя такива политики.
Накрая, позволете ми да честитя на всички ни предстоящия празник, защото зная, че усмихнатото детско лице, грейналите детски очи и протегнатата с благодарност от родителите ръка ще са най-добрата награда на всички учители, преподаватели и хора на духа, които работят всеотдайно за бъдещето на България.
CV
- Роден е на 6 март 1962 г.
- Зам.-декан на Философския факултет по учебната дейност (2011-2015), до 2019 г. ръководи катедра "История и теория на културата"
- До 2023 г. е зам.-ректор, а след това ректор на СУ
- Ръководител на магистърска програма "Мениджмънт и социализация на културното наследство"
- Член на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на СУ (от 2019 г.)
- През 2023 г. е избран за професор
- Член на Съюза на учените, на Алианс "Франсез", на Общобългарския комитет "Васил Левски" и на Националния форум "Културно наследство"
- Автор на множество научни публикации, съставител и редактор на сборници и книги
- Министър на образованието и науката в кабинета на Румен Радев
