- Тя е върховният сухоземен хищник, с който ние имаме съприкосновение в България, и му дължим уважение, казва д-р Райчо Гънчев
- Запомнете - най-опасното нещо е майка с малки мечета
- Д-р Гънчев, повече от 45 г. се занимавате с проблемите на мечките - и у нас, и по света. Откъде идва интересът ви към тези животни?
- По наследство ми е. Моят дядо е бил 25 г. горски служител в калоферския Джендем, раняван е 3 пъти от бракониери с куршуми и брадва. Баща ми има 37 г. служба в горите - от Родопите през Пирин и Рила до Стара планина. Аз съм работил 14 г. само в системата на държавните ловни стопанства. Ръководех стопанството "Бузлуджа" с център Стара Загора, когато България беше №1 в Европа в международния ловен туризъм.
През 80-те години специализирах във Висшия научен изследователски институт в град Киров, сега Вятск, в Сибир, при най-големите специалисти по крупни хищници. През 1989 г. защитих първата дисертация в българския научен свят за мечката на тема "Биология, екология и стопанисване на кафявата мечка в Стара планина" - това е най-големият хищник, който може да се срещне у нас. Изследвам този вид не само в България, но и в територии на 4 континента - Канада, Далечния изток в Сибир, Анадола, Британска Колумбия, Карпатите.
Въз основа на моя опит издадох книга в джобен формат "Практически наръчник за опознаване на мечката" - за всички, които може да се срещнат с мечка - горски и ловни служители, еколози, хижари, животновъди, пчелари, но най-вече туристи.
Хората най-често грешат, тъй като от любопитство се опитват да стигнат най-близо,
без да знаят какво ще последва Опитал съм се в най-нагледен стил да опиша взаимоотношенията на човека с мечката и да дам указания.
- Казано е: който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Но колко опасни са тези животни?
- Мечката е върховният сухоземен хищник, с който ние имаме съприкосновение в България, и в този смисъл му дължим уважение. Но вместо да се заблуждаваме от мили картинки как мечки ближат мед от гърненце или как пухкаво мече прегръща турист, трябва да знаем някои истини за тях. Защото никой не е застрахован, че няма да срещне мечка.
Имал съм стотици срещи с мечки като организатор на ловен туризъм, изпадал съм и в критични ситуации. В 40% от случаите мечките, помирисвайки и чувайки човека в гората, се отдалечават така, че той дори не разбира. Те имат десетки пъти по-развито обоняние, слух и зрение и не желаят да се срещат с хората. Все пак е добре тези, които се движат в гората, да оповестяват шумно присъствието - мечката усеща и си заминава.
В 37% от случаите човекът вижда мечката и тя го вижда. Ако е отдалеч - от склон на склон, ако и двамата са подготвени за такава среща, тя обикновено извършва няколко акта на опознаване на този, който е похитил нейната територия. Започва да го следи с поглед, изправя се на задните си крака, за да се вдигне по-високо и го подуши, като улови въздушното течение, може и да се доближи към човека.
Тънък момент е, ако тя има повод, може да извърши и фиктивна заплаха - да хлопа с челюсти и бърни, да свие ушите или козината си, да започне да клати глава или с бавни стъпки или бърз ход да тръгне към човека - това е твърде
опасен феномен, защото не знаем къде ще прекъсне линията на приближаване
Тя може да се спусне към човека и да спре, като закове на 15 метра от него. Това е критична дистанция.
Но има 11-12%, в които мечката напада човека. Съществува строга фиксация защо го прави и целта не е да го изяде. На първо място напада, когато е преследвана, раздразнена, наранена, възбудена от кучетата, които обикалят около този човек - независимо дали са ловни, или домашни любимци. Тя ги преследва и те, бягайки, я довеждат до човека. Това е опасно. Или ако някой любопитко се навира в скална дупка, а мечката се окаже вътре.
Вторият повод е при защита на потомството. Трябва да се знае, че мечката води две плътни години своите рожби. Ражда през януари или февруари и извежда малките през април в гората. Тогава мечетата са по 3-4 кг, тежат колкото един котарак. Те са безпомощни, не знаят как да постъпят при среща с човек и майката ги защитава. Този инстинкт почва бавно да се губи и през втората година, когато мечетата вече са по 40-50 кг, колкото овчарско куче, те може да избягат.
Но запомнете - най-опасното нещо е мечка с малки мечета. Има и такива майки, които не защитават малките, а бягат при изстрел или хвърлена пиратка. Тогава малките се покатерват на дърво, това им е инстинкт. Лекото им тегло и здравите нокти им дават този шанс. На дърво те са безкрайно интересни за човека и той отива да ги снима. Не го правете, не забравяйте, че мечката ще се върне и пази боже, какво ще ви се случи.
Защита на плячка е третият фактор, поради който мечката напада
човека. Тя е убила животното и го влачи насам-натам, хора се опитват да я подплашат с викове или пиратки. Не забравяйте, че инстинктът на хищника, който се е възбудил от убийството, от миризмата на кръв, е да защити плячката си. В такъв момент мечката може да остави овцата или пчелния кошер и да нападне човек. Това важи за много хора, тъй като мечките навлизат в урбанизирана среда. И ако тя е вече в обора, не се опитвайте да я прогоните, бягайте настрани, приберете се вкъщи и съобщете на когото искате.
При туристите - четвъртият повод е нападение заради нарушение на т.нар. критична дистанция, на която той се е доближил и след прекрачването тя е длъжна да нападне. При хищниците прекрачването в тяхната територия означава самоотбрана. И докато народът ни е изгубил инстинкти за оцеляване, това за мечката не важи. Щом се натъкнеш на мечка в периметъра на критичната дистанция, очаквай нападение.
Не мога да уточня колко е критичната дистанция, но се знае, че денем хищникът се пази, а нощем е неговото време. Критичната дистанция е оная, при която непредпазливият турсист е стигнал на критично близко разстояние до животното. Тогава той трябва да бъде подготвен за това да бъде прогонен, дори нападнат и наранен от мечката.
Предполагам, без да знам за ситуацията на Витоша, че туристът навярно се е отклонил от оторизирана пътека и е навлязъл в територия на такава мечка. По-скоро тя е защитавала потомството си. Задавам въпрос към разследващите: освен органите на Съдебна медицина и МВР, които за мен са некомпетентни за сблъсък на хищник с човек, казват, че имало и експерт. Кой е той и колко такива случаи е видял и проучил?
Говори се, че е имало следи от голяма и малка мечка. Но колко малка е малката? Ако следите са от 6 до 9 см, значи е тазгодишно мече. Ако са между 9 и 11 см на задната лапа, е 2-годишно.
По ширината между двата предни горни зъба може да се определи възрастта
на мечката, която напада човека и те се отбелязват по тялото му.
- Колко са мечките в България?
- Много време мечката е била в прерогативите и в контрола на горските и на ловните служби. В началото на демокрацията предадохме на новите служби между 1000 и 1200 мечки, обитаващи нашите територии.
Но доколкото това е най-големият хищник въобще в европейските територии, интересът към него беше огромен, главно от Запад. Ние бяхме затворена система, работехме по наши закони и правила. Докато покрай стопанския напредък в западните страни мечките в тях са били почти изцяло унищожени.
В първите демократични години у нас започнаха да се създават НПО с добре разработени тактики и стратегии от техните апологети, които навлизаха у нас като лектори и консултанти и да ни обучават как да работим с мечката. Бях доктор на науките, но и мен обучаваха -
защо са изчезнали мечките във Франция, защо ги няма в Холандия, как са били избити
с хеликоптери и жандармерия, а ние в източните държави имахме общо към 20 хил. Само в Румъния бяха между 6 и 9 хил., защото Чаушеску ги пазеше той да ги ловува.
След като ни налазиха НПО и добре се оплетоха с екозащитните структури, в крайна сметка те получиха милиони левове и марки, за да работят по въпроса с мечките. Тези от Запада нямаше как да ни помагат, тъй като те отдавна бяха унищожили своите. В типичния си стил от всяко нещо да правят пари, и мечката разглеждаха в тази светлина. Изграждат няколко НПО, задават им теми и превеждат пари. И те поискаха да я изведат от закона за лова и за опазване на дивеча, където тя беше стопански вид, т.е. ние, споциализираните служители, се занимавахме с три направления - стопанисване, контрол и ползване. Стопанисване - ние се грижим за това животно, храним го, поддържаме популацията, констарираме всички конкурентни сблъсъци, които се получават между такива видове и стопанската дейност на човека. Когато една популация нараства неконтролирано, излиза вън от контрол, има структура на запасите - полова и възрастова, която нашите служли бяха длъжни да контролират. Излишните бройки ги изваждахме - това е ползване.
Дитер Шрам, германец, почетен председател на Световната организация за оценка на дивечовите популации, каза на едно съвещание в България: "Нашето западно законодателство не беше подготвено, когато приемахме източния блок и това, че държавите в него имат около 20 хил. мечки, а ние нямахме и 200. Не сме подготвени и сега виждам, че вие сте тези, които познавате проблемите на този вид. Но ние ви наложихме такова законодателство, от което дълго време ще имате последствия."
През 2007 г. законодателството у нас беше променено и това е крайъгълният камък за всички проблеми, които сега вървят скрито от обществото.. Под натиска на западния интерес към мечката и десетките проекти с милионните инвестиции тук, тя наистина беше извадена от Закона за лова и опазване на дивеча, т.е. от прерогативите на горските и ловни служби и единствените обучени, оторизирани и работещи на терена с този вид, и дадена на МОСВ чрез Закона за биоразнообразието. Така
мечките попаднаха в законодателство под пълна и безусловна защита
и охрана, за да се развиват безпрепятствено. За тези видове, които са своеобразно инвазивни, това е недопустимо. Защото мечката отдавна не е символ на дива и незасегната природа. Щом обществото закъса, мечката и вълкът увеличават своята численост. Това са двата вида, валидни за България. Така започват да изскачат случаи като този на Витоша.
Ще ги има и занапред. За тях най-често предпочитат да мълчат природозащитниците, тъй като те се занимават с това, а не горските и ловните служби, и за тях е важно да не излезе, че има проблем.
Та ние предадохме около 1000-1200 мечки от нашите структури в структурите на закони като този за биоразнообразието. Тях се заеха да ги управляват хора от НПО. Те трябваше да направят 10-годишни планове, в които да заложат инвестции. Това е "План за управление на мечата популация или на кафявата мечка в България". Какво означава управление от жълтите павета, от НПО с 2-3 момчета, които посещават териториите с мечки за по 2-3 дни в годината? С хубави екипировки са, но толкова.
Гурутата ги наричат по телевизиите повелителите на мечките. Тези хора прокараха и нормативна база за преброяване на мечките у нас. Тя стъпи на моята методика от дисертацията и след това доразработена за определяне на числеността на кафявата мечка в България.
След като мечката премина в техни ръце, тази методика беше наречена осъвременена и колектив от хора, десетина души, разводни добре отговорността. По техните технологии в екосредите сега се приема, че мечките в България са около 320. От кумове срама някои от тях туриха тире и числото 500, което означава, че в България, доказано с много пари, мечките са до 500 броя. В същото време, според хората на терен от горските служби, извършена е таксация за 1206 животни в страната. Това - за преди две години, сега вече и те не могат да кажат колко са. Ето го сблъсъка между това, което практиците знаят на терен и това, която теоритиците, добре заплатени, донасят до българското общество.
Според мен на година оцелелите новородени мечета у нас са около 250
Колко мечки загиват от ръката на бракониери или по други причини, никой не казва. През последните 4 г. работя активно по алтернативна методика за преброяване на мечките в България. Резултатите ще съобщя откъслечно: от жълтите павета дават за район с площ 10 на 10 км две мечки, аз отчитам 40. Това още не съм го анализирал, но го съобщавам на всички структури.
Най-горещите точки с мечки са държавното ловно стопанство "Кормисош" в Родопите, държавното ловно стопанство "Росица" в Априлци и държавното ловно стопанство "Мазалат" в Сахране.
Помолих от дадените през 2025-а 1,5 млн. лв. на екоструктурите да отделят някой лев за моята алтернативна методика - това са пари от Брюксел. Но ми отказаха, сега си плащам сам.
Работя върху 20 хил. хектара между Узана и Калофер. Вече съм заснел и запазил 10 хил. видеофайла с мечки. Имам паспортизирани над 150 в тази територия. По моята методика ще кажа освен броя на мъжките и женските, възрастовата структура на запаса, коефициента на прираст, процента на отпадък, вида на мечките като размер, окосмяване и др. - все неща, които могат да знаят само хората на терен.
Работя с Европейския цифров иновационен хъб "Загоре" в Стара Загора. Идеята е занапред да имаме софтуер чрез моята методологията за заснемане, паспортизиране и таксация на мечката, да имаме актуална информация към момента за броя на мечките, как се развива самата популация. Избрахме подхода за лицево разпознаване на всяко животно, за да идентифицираме различните мечки поотделно.
