И какво не ви обясниха за срещата между Тръмп и Си Дзинпин
Толкова се надявах Тръмп и Си Дзинпин да се разберат, да се отпуши Ормузкият пролив, та да отида да си напълня резервоара с евтин дизел, а каква стана тя? Уж Тръмп и Си станали сърдечни приятели, а цената на петрола пак скочи!
Налага се да обясня какво иска Тръмп от Китай и докога ще го иска, та да махне тапата от пролива. Забравете какво ви говорят и русофилите, и русофобите с техните дебелогъзи думи. Забравете и за Тукидидовия капан, този Си все баналности ръси.
Представете си двете свръхдържави като сиамски близнаци, които спорят кой да се възползва от общата девойка. Това е най-близката до реалността метафора. Някои сиамски близнаци имат общи жизненоважни органи – например общо сърце, бели дробове, стомах и т.н. Ако единият убие другия, умират и двамата. Точно това е положението със САЩ и Китай.
В момента някъде около 80 хил. американски компании въртят бизнес на китайска територия – произвеждат, продават на местния пазар, изнасят за съседни държави и Европа. Годишните им приходи само на територията на Китай се оценяват на около 1,1 трилиона долара. За сравнение, търговията между САЩ и Китай през 2025 г. беше 414 млрд. долара. Така че тези 17 мултимилиардери, които Тръмп взе на борда при посещението, нямат никакво намерение да воюват с Китай, нито да връщат заводите в САЩ, а обратното – искат да стъпят в Китай още по-здраво и да се разположат още по-комфортно. Искат да станат още по-интимни, да се сгодят официално и да делят радости и несгоди.
Да вземем например Илон Мъск. Заводът му в Шанхай произвежда около 50% от всички тесли по света, но не ги продава в САЩ, а в самия Китай, Южноазиатския район, Австралия, Европа, България – навсякъде, където са баламите. Или да вземем “Епъл” начело с Тим Кук. Приходите на тази компания на китайска територия са около 67 млрд. на година. Освен това около 80% от доставчиците на части за различните продукти на “Епъл” имат заводи в Китай, и т.н., и т.н.. Американският бизнес е така дълбоко сраснат с китайската територия и нейните трудолюбиви обитатели, че всякакво хирургическо разделяне е смърт и за двата организма. Да не говорим за война заради Иран, Тайван или някой “-стан”.
Американската братска любов към Китай обаче не среща пълна взаимност – китайската валута не е напълно конвертируема. За да могат тези компании да превърнат спечелените юани в долари и да ги изнесат от Китай в любимата си офшорка, трябва да минат през ред бюрократични процедури, които често се протакат с години и дори петилетки. Това е първото, което иска Белият дом - юанът да стане напълно конвертируем, както например са доларът, еврото, йените и т. н., и да се изнася с едно натискане на копчето на компютъра. Само че Пекин се дърпа, защото знае, че пълната конвертируемост ще направи протекционизма и дирижизма невъзможни. А те са разковничето на китайските успехи.
Пекин все пак направи една малка отстъпка - създаде се специална търговска бюрокрация, която да ускори процедурите ѝ, и която разрешава превръщането на юаните в долари и износа им. Американските компании получиха нещо, но те искат много повече – свободно участие на китайския финансов и инвестиционен пазар, за да могат да нахлуят мощно със своите инвестиционни гиганти от типа на “Блекрок”, с дериватите, хедж фондовете, криптовалутите и т.н.
Искат, но Китай все отказва и отказва, защото това би предизвикало такива дълбоки промени, че накрая китайската компартия ще изпадне в положението на БСП.
Отказва, но с годините малко по малко отстъпва. Това е дълга история, заслужава поне тритомник, а в статиите се реже накъсо. През 80-те години Пекин изобщо не допускаше американските компании до вътрешния си пазар, но се принуди да го направи, за да не му затворят американския и да не се върнат хунвейбините. После не признаваше американските патенти, но за да влезе в Световната търговска организация (СТО) все пак ги призна. Призна ги, но настоява за “трансфер на технологии”, т.е. за някакъв дял от патентните права. САЩ пък налагат най-различни санкции - например върху вноса на най-елитните чипове. Сега Тръмп разреши вноса на чиповете на “Нвидия” H200, но Пекин вече не ги ще, тъй като взе да си прави свои, по-евтини.
Шефът на “Блекрок” например искаше достъп до китайските пенсионни фондове, но не го получи. Освен това от името на консорциум инвеститори поискаха да закупят 40 китайски търговски пристанища по целия свят. И това не стана. В крайна сметка обаче Пекин разблокира формалната продажба на двете пристанища до Панамския канал, собственост на хонконгска компания. Те и без това бяха взети от Чичо Сам под контрол, така че нямаше мърдане.
И т. н., и т. н. - делегацията на Тръмп поиска всичко, надявайки се на половината, а получи някъде около 5 на сто. Този пазарлък се води от десетилетия, още от събитията на площада “Тянанмън” през 1989 г., но се движи бавно-бавно, подобно на охлюв с ревматизъм.
Нас обаче ни интересува друго – кога, по дяволите, ще се отпуши напълно Ормузкият пролив, та да падне бензинът? Моят отговор – някъде към август-септември.
Залагам 10 лева стари пари. Тръмп неслучайно покани приятеля си Си Дзинпин да го посети точно на 24 септември. Дотогава ще поразмисли и дай боже да стане по-отстъпчив, за да може партията на Тръмп да посрещне междинните избори през ноември с развети знамена. Представям се как ще се бие в гърдите като Кинг Конг сред небостъргачите на Ню Йорк!
По всичко личи, че иранската война е по-скоро инструмент в пазарлъка между двете сгодени суперсили, двата сиамски близнака. Тръмп се надяваше Техеран да вдигне бяло знаме на втория ден от бомбардировките и да пристигне при Си като победител още през април. Не му се получи.
Очаквано Техеран блокира пролива и Тръмп мина на план Б – заварди океана отвън, започна да спира и да връща всякакви кораби, излизащи от Персийския залив, в това число и китайските. И отложи посещението за май.
Няма да обяснявам каква тесла е това за Китай, но Си се оказа стабилен. Тогава Тръмп премина на план Б – да се даде време на Си да размисли до есента, докато проливът е блокиран, китайските резерви понамалеят, а зимата се усмихне над хоризонта. Нищо не пречи Тръмп да блокира и прохода Малака, с което китайската търговия направо ще излезе в безсрочен отпуск.
Докато чака Си да се вразуми, Тръмп ще освободи Острова на свободата – така поне е обещал на Мелания. Ще бъде ли Си впечатлен? Не личи, но Тръмп сигурно вече има и план Г. Не го гледайте, че мисълта му скача фриволно - няма как САЩ да започнат войни без дълбоко поетапно планиране, пък било то и погрешно.
Най-губеща от всичко това е Европа, но не по вина на оранжевия хулиган. Тя не е в никакъв Тукидидов капан, а сама скочи в най-дълбокия инфлационен ров, който сама си изкопа. Има ли изход? Има, но няма да го спомена, за да не ме нарекат путинист. Европейските ценности ни повеляват – стойте си в капана!
