Само за няколко минути поговорихме с Бандерас, той каза, че съм страхотна актриса, пита ме дали снимам в киното
Още акценти от интервюто:
- В Испания имахме езикова бариера, но зрителите не гледаха субтитрите, а това, което се случва на сцената
- Вярвам в доброто, в прошката, в очите на децата си - за мен това е най-голямата истина
- Героинята ми Виктория Влашка ще бъде черешката на тортата в "Под прикритие"
- Много и най-различни заглавия излязоха по медиите в последните дни - от “Антонио Бандерас се прехласна по Радина Кърджилова” до “Актрисата в прегръдките на секссимвола”, но какво лично вие бихте сложили след срещата си с холивудската звезда в Мадрид?
- На първо място признание и благодарност към любопитството, което той прояви към спектакъла “Медея”. Бях много изненадана. Много благодаря, че бях предупредена предварително.
Ако не знаех, че той ще идва в последния ден и го бях видяла в публиката, със сигурност щях доста да се притесня. Разбрах ден преди последните две представления. Бях подготвена, но разбира се, вълнението беше голямо. След спектакъла имах възможност да се видя с него. Той изрази огромното си впечатление от работата ни по “Медея”. Честно казано, бях страшно притеснена, когато го видях. Имах няколко минути да си разменим няколко думи.
Каза, че съм страхотна актриса, пита ме дали снимам в киното, отговорих, че в момента повече се занимавам с театър и с репетиции. Вълнението и радостта надделяха над това да отделим повече време за разговор, а и все пак всички колеги, които играят в представлението, също искаха своето време. Така че на мен това ми беше абсолютно достатъчно.
- Защо се притеснихте толкова - той все пак ви е колега?
- Естествено. Изиграх седем представления с трупата на Народния театър, не бих могла да кажа, че бях изморена или напрегната, или пренапъната по някакъв начин. Благодарна съм, че актьор от такава величина ще дойде да гледа. А когато не си наясно, все пак всеки един може да блокира. Ние сме човешки същества, не сме роботи. За мен беше по-добре така да знам. Не че съм променяла нещо в играта си или съм направила излишни неща. Всичко си мина много леко, точно така, както иска Деклан Донелан (режисьорът на “Медея” - б.а.). Ние в Мадрид много променихме спектакъла.
- Как го променихте?
- Олекотихме го. Няма го вече този трагизъм и драматизъм, който носех преди. С Деклан имах много хубав разговор, че най-голямото оръжие на Медея е иронията и смехът ѝ в тази абсурдна ситуация, в която тя се намира. По този начин самият спектакъл се олекоти, стана още по-въздействащ. Възприятията на нас, актьорите, повече се изостриха. Самата линия стана по-лека въпреки сюжета, който носи драматургията.
- В социалните мрежи написахте, че Деклан Донелан е променил начина ви на мислене като актриса. Какво имате предвид?
- Най-вече дистанцията между теб и думите. Ние не можем да описваме чувствата си с думи. Те са много по-силни от нас. Може да излеем цяла палитра от думи върху един човек, но това, което е вътре в нас, не можем да го обличаме в думи. То е много по-силно. В случая думите не са толкова, колкото самите действия. Това, което предприема Медея, е чудовищно.
Действията винаги са много по-силни от думите. Чрез тях разбираме какво сме ние за един човек и обратното.
- Като зрител ми се струва, че “Медея” е един от най-трудните спектакли, в който играете съвсем близо до зрителите. Как успявате?
- Това е предизвикателството - да въвлечеш гледащия в личната си история. Обикновено четвъртата стена доста предразполага, да си на сцената и да играеш в света, в който трябва да играеш. А тук, в случая, въвличаш хора, които идват отвън, в твоя свят по толкова интимен начин. Понякога хората трудно след това го асимилират.
- Как публиката възприе спектакъла в Мадрид?
- В Испания езиковата бариера беше очевидна. В началото, когато казвам “коринтянки, приближете се, жени, елате”, имаше испанки, които не искаха. По-скоро почувстваха някакъв вид уплаха, притесняваха се. Това е важното - да можеш да предразположиш отсрещния да влезе в това, в което ти се намираш. Да можеш да го предразположиш по такъв начин, че той да ти се довери. Това е много хубаво. След това гледаха с огромен интерес. Имаше зрители, които не следяха субтитрите. Интелигентният човек знае историята на Медея, не е толкова важно да четеш текста, за да разбираш какво се случва. Хора от публиката толкова се плениха, вкараха се в самата история, че въобще не поглеждаха текста. Това може само да ме радва.
- Тук се връщаме, че думите не са толкова важни, колкото действията.
- Точно така, да. Зрителите следят взаимоотношенията между актьорите и това, което се случва на сцената.
- Има ли някаква разлика между българската и испанската публика?
- Не бих казала. Интересът е същият с тази разлика, че там са испанци, а тук са българи.
Толкова добре е разчетено това представление, че то те поглъща. Без да искаш, просто си въвлечен по неприкосновен начин и ставаш толкова близо до случващото се. Това действа като наркотик. Искаш да си вътре, да го следиш, да го гледаш, да го усетиш. Аз затова понякога си позволявам, въпреки че е много деликатно и леко, да имам близък контакт с някого от публиката, например да прегърна някого. Просто физиката, състоянието, в което се намирам в момента, го иска. Не е подадено, просто самото тяло има нужда от допир.
- Всички тези вперени погледи на зрителите не ви ли разсейват?
- Не бих казала. Спектакълът е изчистен от всякакъв вид претенция. Мен ме поглъща, завихря и вече на финала абсолютно ме изплува. Като огромна вълна, която се завихря, завихря и след това се блъска. Толкова е силно. Може би и фактът, че е час и пет минути - не се усеща. Дори и не е толкова изморително.
Също така ми беше полезно, че играхме два спектакъла в един ден в Мадрид. Набирането на скорост и интензитетът на игра е много полезен за актьора. Откриват се нови неща, отключват се нови взаимоотношения. Откриваш за себе си нови пролуки, в които да стигнеш до партньора. Това е лабораторна работа... изследване както на себе си, така и на отсрещния.
- Някои от колегите ви написаха в социалните мрежи, че турнето в Мадрид е било най-приятното досега.
- Да, така е!
- Заради срещата с Бандерас ли?
- Не. Атмосферата беше много лека. Всеки имаше възможност да се разходи, да бъде дори сам със себе си. Може би това, че си в чужбина, самото място предразполага повече да се усмихваш, да гледаш на света с по-хубави, светли очи. Човек се озарява. Освен това се облагородява, става по-добър. Чувствахме се спокойни. Самият екип в “Театрос дел Канал” беше много мил, предразположи ни, отдели ни внимание, имахме много приятни разговори. Беше много, много хубаво.
- Какво представлява “Театрос дел Канал”?
- Модерна сграда с много добра техника и оборудване. Има страхотен екип от хора, които работят.
- Един от спектаклите, който много привлича зрителите между 18 и 25 години, е “Венецианският търговец”, в който вие също играете. Защо е интересен за младата публика?
- Първо, защото го прави Явор Гърдев. Това е учебник за театър. Страхотна сценография на Никола Тороманов. Кастът е много силен - Самуел Финци участва в ролята на Шайлок. Уникален спектакъл със страхотни актьори. Той е един от тези, които е задължително да бъдат видени от българската публика. За съжаление, предвид сценографията, не може да пътуваме, но всеки би могъл да дойде да го гледа, ако има желание.
- Вие като че ли рядко гостувате в други театри, затова какво ви привлече да участвате в “Картини от една екзекуция” в Плевен?
- Първо, желанието ми да работя със Стайко Мурджев. Не сме работили заедно отдавна, а последният ни проект е “Мерилин Мърло” в Хасково (премиерата е през 2015 г. - б.а.). Хареса ми темата на пиесата, както и образът, който трябва да изиграя. Това е човек, който защитава истината и правата на артиста в обществото. Когато бива притиснат, за съжаление, до степен, в която изкуството не бива да се превръща в пропаганда, артистът е сложен в рамките на едно общество, в което не би искал да живее. Понякога, за съжаление, се случва така. Хората се продават. Темата е много интересна. Спектакълът също е тежък, въпреки че е час и десет минути. Доста ударен е, не дава възможност на зрителя да си почине. За мен това също беше предизвикателство, а и трупата на плевенския театър е страхотна.
- Няма как да не попитам и нещо, което вълнува хиляди почитатели - какво да очакват от новия сезон на сериала “Под прикритие”?
- Аз съм много щастлива, че участвам в този проект, защото персонажът е много далечен от мен. Просто това е такъв образ, който не съм си и представяла, че мога да изиграя. Героинята ми Виктория Влашка ще бъде черешката на тортата в “Под прикритие” и, разбира се, всички, които са участвали от първия до последния сезон. Има много екшън, предателства, по-малко любов и много динамика.
Знам, че хората го чакат с нетърпение, но предвид хилядите обстоятелства не мога да разкривам много от сюжета.
- За 35-ия рожден ден на "24 часа" си пожелахме щастието да е първа новина за българина. Вас какво ви прави щастлива, г-жо Кърджилова?
- Децата ми, близките ми, семейството ми. Хубавите срещи също и не на последно място - удовлетворението от добре свършената работа.
- В една публикация в социалните мрежи написахте, че не ви плаши възрастта, а как бързо минава времето. Тази година ще отпразнувате 40-ия си рожден ден, правите ли равносметка на живота си?
- Смея да твърдя, че аз вече съм човек със сериозна биография и в личен, и в професионален план. Вярвам, че всичко е за добро. Вярвам в доброто, много и в прошката, вярвам в очите на децата си - за мен това е най-голямата истина.
