- Сегашните разходи за отбрана са недостатъчни, казва началникът на отбраната
- Повишаването на заплатите вече дава резултат, нашите воини заслужават подобаващо отношение
- Благодаря на военнослужещите за тяхната отговорност и себеотдаденост
- Адмирал Ефтимов, в доклада за състоянието на отбраната изрично е отбелязано, че 2% финансиране за армията не стигат. Имате ли представа колко пари са нужни, за да се завърши модернизацията, Въоръжените сили да изпълняват задачите си спокойно и да има хора?
- В доклада наистина е посочено, че съществуващите дефицити не могат да се преодолеят с разходи в рамките на 2% от БВП. Системното недофинансиране възпрепятства както попълването на личния състав, така и ускоряването на модернизацията. Тези два процеса са неразривно свързани, тъй като модерната техника е ключова за мотивацията на младите хора да изберат военната професия.
Логически възниква въпросът колко пари са необходими за отбрана. На срещата на върха на НАТО в Хага миналата година държавите членки взеха решение разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП до 2035 г. (3,5% основни разходи и 1,5% свързани с отбраната). Целта на този ангажимент е изграждане на необходимия за изпълнимостта на отбранителните планове на алианса възпиращ и отбранителен потенциал от страните членки, както и укрепване на националната устойчивост за действия при кризи от различен характер. Анализът на предвидените за изпълнението на отбранителните планове способности и тяхното остойностяване ясно показват, че досегашното ниво от 2% от БВП разходи за отбрана е недостатъчно. Затова и изискванията към страните-членки на НАТО, в новия цикъл на отбранително планиране са значително по-високи, включително и към България, което е видно от новия пакет цели за способности за страната ни.
- Кое ще е приоритет за тази и следващата година – модернизацията или хората? Некомплектът в армията все пак остава близо 20%.
- Модернизацията е непрекъснат процес и не мога да я изтъкна като единствен приоритет. Изпълняваме задълженията си с наличното въоръжение и техника, като се стремим да осигурим баланса между поддържането на съществуващи способности и изграждането на нови. Основната ни цел е поддържане на готовност за реагиране при всяка ситуация и осигуряване на процесите на трансформация. Обстановката в региона и по света изисква усилена бдителност, непрекъснат анализ и готовност за действие. Използвам възможността да благодаря на военнослужещите за тяхната отоворност и себеотдаденост.
Стремим се да попълваме приоритетно ключови за изпълнението на националните и съюзните ангажименти формирования, както и тези, свързани с реализацията на модернизационните проекти. Повишаването на заплатите през последните години вече дава резултат и интересът към службата расте. Ще продължа да настоявам, че нашите воини заслужават подобаващо отношение от обществото за достойния им и тежък труд.
- Много държави говорят за връщане на задължителната военна служба. Редно ли е политиците да помислят за това, за да се попълни резервът?
- Националната сигурност е отговорност на цялото общество. В Европа се обсъждат различни варианти за “служба в полза на обществото”. Преди обаче да се вземе такова решение, въоръжените сили трябва да са технологично развити и попълнени, за да могат да се ангажират с изпълнението на тази важна задача. Ако се вземе прибързано решение без съответното финансиране, материално-техническо осигуряване и инфраструктура, ефектът ще бъде отрицателен. Това трябва да е резултат от цялостния процес по изграждането на национална устойчивост за действия при кризи.
- Какво се случва с проектите по механизма SAFE?
- Искам да поясня, SAFE е дългов инструмент - 40-годишен заем с 10-годишен гратисен период, предложен от ЕС за ускорена модернизация и развитие на отбранително-индустриалната база. Ние включихме като проекти по механизма покупката на 3D радари, 155-милиметрови гаубици, реактивни системи за залпов огън, системи за ПВО, антидрон системи и боеприпаси. България беше една от първите одобрени за финансиране в рамките на 3 милиарда евро. Предстои сключването на оперативно и заемно споразумение, което след решение на Министерския съвет, подлежи на ратификация от парламента. Всичко зависи от амбицията на държавата и от това какво тя може да си позволи.
- Какво е забавянето при досегашните проекти?
- Трите основни модернизационни проекта се реализират, макар с известни затруднения и забавяния. Нарушенията във веригата на доставки, нарасналото търсене на отбранителни продукти и ограниченият капацитет на отбранителната индустрия в световен мащаб дават своето отражение върху реализацията и на нашите проекти.
Въпреки трудностите модернизацията върви – усвояват се новите платформи и технологии. Нашите летци и техници са изключително амбицирани по отношение на F-16 и съм удовлетворен от темпа на усвояване на новия самолет. На първия модулен патрулен кораб вече е вдигнат флагът. Взехме добро решение окончателните довършителни работи по кораба да бъдат извършени заедно с екипажа, тъй като така се придобиват знания и умения, които ще доведат до пълното постигане на оперативни способности. Сухопътните войски също приеха първите 8 машини “Страйкър”, които ще служат за обучение. Започна асемблирането на новопроизведените машини в “Терем - Ивайло”.
- Не е ли време да мислите и за следваща стъпка – F-35 за ВВС или бойни дронове за флота?
- Процесът на модернизация следва логиката и приоритетите, заложени в Инвестиционната план-програма до 2032 г. Тя следва да се актуализира с отчитане на хода на изпълнение на проектите и в съответствие със задачите на Въоръжените сили и изискванията към тях, произтичащи от национални и съюзни ангажименти, поуките от практиката, развитието на технологиите и възможностите на бюджета на държавата.
До 2032 г. за ВВС приоритетно е достигането на пълни оперативни способности на самолетите F-16, сключване на договор за 3D радари и обновяване на системите за ПВО. Относно флота обстановката в Черно море и поуките от войната в Украйна логично водят до надграждане на концепцията за многоцелеви модулен патрулен кораб с многофункционална модулна безпилотна платформа за наблюдение и разузнаване, борба с мини, надводен и подводен противник.
Един от основните приоритети е развитието на системите за командване и управление и свързаните с тях възможности за осигуряване на картина в реално време и анализ, включително чрез изкуствен интелект. Така можем да предоставим варианти не само за военен отговор, а и за вземане на решение на държавно ниво. Модерната война е не само въпрос на ресурси, а и бързина на вземане на решение и приоритизирано въздействие. Съвременните военни конфликти се печелят с тактическа и технологична преднина и гъвкавост, военна и организационна адаптивност, ускорен цикъл на иновации и когнитивнo превъзходство.
- Прави ли се нещо за въвеждането на дронове и антидрон системи?
- Българската армия притежава и развива способности с използването на дронове от 2020 г. Продължаваме развитието им със системи за борба с дронове и такива с разширени разузнавателни и ударни възможности. Това е процес, изискващ анализ и нови организационни и доктринални промени, които вече са в ход. Технологиите се развиват изключително бързо и е необходимо изграждането на производствен капацитет на национално ниво. Затова работим с няколко български компании, от които придобихме дронове и средства за борба с дронове.
Освен това следим и всичко по линия на НАТО и ЕС и предлагаме нашите полигони за тестове по техни инициативи. Планираме и провеждаме експерименти и учения с вече придобитите системи, продължаваме да тестваме и новоразработени. Ключът, както показва опитът от Украйна, е интеграцията на различни сензори и ефектори в единна система за командване и управление. Няма универсално решение за борбата с дронове. Необходимо е информацията от всички сензори да бъде събрана в единна система. Тя да анализира данните, включително с помощта на изкуствен интелект, и да степенува заплахите, след което да определи начина на противодействие – кинетичен или некинетичен.
- Налага ли ситуацията в Близкия изток и региона в последните години преосмисляне на заплахите срещу България?
- Както на държавно ниво, така и в Министерството на отбраната и в Щаба на отбраната заплахите се анализират непрекъснато. Темпът ни на развитие на способностите трябва да е адекватен на заплахите. В този аспект войната в Украйна и кризата в Близкия изток отново поставят ударение върху изграждането на нашите Въоръжени сили. По отношение на Западните Балкани сигурността в региона е приоритет за държавата и затова и с участието си в мисиите на НАТО и Европейския съюз в Косово и в Босна и Херцеговина имаме съществен принос за регионалната сигурност.
- Бихте ли посъветвали политиците да поискат пребазиране на американски военни от Германия в България?
- Отбраната на Република България се изгражда като част от съюзната отбрана и сигурност и в този контекст поддържането на взаимодействие и тясно сътрудничество с нашите стратегически съюзници и партньори е ключово за развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили. Присъствието на съюзни сили и средства допринася за гарантирането на сигурността и това е ролята на многонационалната бойна група на НАТО на наша територия. САЩ са наш стратегически съюзник и ние и към момента имаме много добро сътрудничество по съвместната подготовка, усвояването, поддръжката и експлоатацията на самолетите F-16, на бойните машини “Страйкър”, изграждането на способности за киберотбрана и в редица други направления. В случай че бъде отправено подобно искане за разполагане на допълнителни сили на САЩ на наша територия, ще бъде изготвен съответният военно-политически анализ.
