29 г. преди Чернобил 200 души загиват при взрив заради глупост в завода "Маяк"
Благоприятен вятър позволил радиоактивно замърсяване само на 500 км
40-годишнината от аварията в Чернобил е повод да си припомним един друг катастрофален инцидент, засекретен през 1957 г. от съветския режим на Никита Хрушчов. Възниква в малко военно градче - Кищим, в района на югоизточен Урал край Челябинск. 90% от жителите му са висшисти - доктори на науките, физици, химици, инженери, учени, занимаващи се с ядрени изследвания. Всъщност Кищим по нищо не се отличавал от изследователския център в Лос Аламос, САЩ. Там в рамките на проекта "Манхатън" е създадена атомната бомба.
Целият живот в руския военен град е подчинен на една цел - преработването на отработеното ядрено гориво, от което извличали плутоний за военни цели.
"Плутоният наред с високо обогатения военен уран се използвал за производство на ядрено оръжие", казва пред "24 часа-168 истории" проф. Венцислав Русанов. Той е физик в Софийския университет, а сега е част от екипа на БАН и години наред проучва ядрените инциденти. Тези дни проф. Русанов изнесе лекция във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" за последиците от авариите в Кищим, Фукушима и Чернобил.
През 1957 г. учените все още нямали достатъчно знания и технологии за работа с подобни материали. Вероятно затова в завода "Маяк" в област Челябинск разрязвали касетите с отработено ядрено гориво, разтваряли радиоактивния материал със силни киселинни разтвори и в резултат на химически процеси извличали плутоний и други радиоактивни изотопи. Цистерните били потопени в нещо като басейн и в тях съхранявали радиоактивните разтвори.
"Аварията възниква, защото са използвали калпави контролиращи прибори, заимствани от химическата индустрия – обясни проф. Русанов. - Това, което не знаели, е, че радиационното поле е толкова силно, че може да промени показанията на измервателните прибори, което води до отчитане на грешни данни за температурата, налягането и други важни параметри."
"В статия в съветското списание "Природа" е описано, че в един момент цистерните изплували от басейните с охлаждаща вода, защото водата в тях вече се е била изпарила – обясни още проф. Русанов. - Започва химическа реакция. Температурата расте, радиоактивните сухи остатъци се самонагряват, достигат критична точка на самозапалване и следва топлинен взрив, който всъщност е химически взрив."
Избухва опустошителен пожар, загиват хора, а инфраструктурата е унищожена.
Режимът на Никита Хрушчов налага пълно информационно затъмнение над инцидента. Независимо от това руските учени започват сериозни изследвания в района – правят се радиобиологични проучвания, проследява се радиоактивното замърсяване на растенията и горите, на животинския свят и как инцидентът се отразява на хората, включително в демографски план.
"Установено е, че замърсяването е само в една посока и е оставило следа на разстояние 400-500 км – обясни физикът. - Причината е в благоприятната посока на вятъра. За разлика от Кищим в Чернобил тя се е променяла многократно и затова мащабите на аварията са много по-големи – реално радиоактивното замърсяване засяга цялото северно полукълбо, докато през 1957 г. то е било отнесено зад Урал. Тази следа е била тясна в посока на североизток и изцяло попада в азиатската територия на СССР."
Както в соцлагера, така и на Запад никой нищо не разбира за тежката авария, защото по онова време все още не е имало сателитен шпионаж. Когато случаят е разсекретен през 90-те, се съобщава за близо 200 загинали на място.
"Предполагам, че това са само тези, които са загубили живота си в резултат на взривовете", посочва професорът. Никой обаче не знае колко точно са пострадалите от получените сериозни дози радиация.
"В крайна сметка заключението на руските учени, провели изследването, е, че няма доказателства за повишената заболеваемост в Челябинска област, която се дължи на йонизиращите лъчения", обясни професорът.
От друга страна, в онази епоха никой не е обръщал внимание на екологичните проблеми. След Втората световна война районът е силно индустриализиран. Машиностроителните заводи, които в миналото правели трактори, започнали да произвеждат танкове. Развива се тежката черна металургия и химическа промишленост.
"Установена е повишена заболеваемост и смъртност сред населението, свързана със замърсявания, основно със серен диоксид (SO2) и други токсични вещества, източници от металургичните и химическите заводи", обясни още проф. Русанов.
По-късно в резултат на детайлното изследване на международни изследователски колективи Кищимската авария е категоризирана с ниво 5. Също както и тази в Уиндскейл, Великобритания, през 1957 г. На това ниво е и инцидентът в АЕЦ "Островът 3 мили" в САЩ през 1979 г. Тоест малко над средното по тежест ниво, при положение че скалата е от нула до седем.
Според проф. Русанов и при трите аварии както за България, така и за съседните страни около Америка и Великобритания не е имало сериозни последици.
"Причината е "квадратът на разстоянието" – обясни ученият. - Според този закон количествата на радиоактивните отлагания силно намаляват с увеличаване на разстоянието. От съществено значение е и метеорологичната обстановка, посоката на ветровете и количеството на валежите."
Благодарение на тези особености аварията във Фукушима, която е на другия край на света, също няма съществени последици за България.
"Говорих с колеги, които са провели измервания на връх Мусала, засекли са някакви слаби следи, но те са толкова нищожни, че няма смисъл дори да се споменават", казва професорът.
Според него една от причините за този късмет е природен феномен. "Когато монголите през средните векове искали да завладеят Япония, я атакували с дървени корабчета – разказва проф. Русанов. – "Божественият вятър" духал в посока от запад на изток и плавателните съдове на монголите се разбили." Така безславно приключила амбициозната им инвазия.
"Същият този вятър по време на инцидента във Фукушима духал от запад на изток в посока към Тихия океан, където замърсяването се е разсеяло. – уточни още физикът. - Именно това е намалило пораженията, защото, ако ветровете бяха духали към територията на Япония, щеше да е много по-страшно."
За беда, съдбата не винаги е благосклонна, особено ако се допускат опасно тъпи и фатални грешки в тази сфера.
