Още преди 1 май двама професори бяха измерили радиоактивни частици в София. Това разказа проф. Георги Касчиев. Той е експерт по ядрена енергетика, участвал е в пуска на 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй", преподавал е в София и Виена. От скоро е председател на борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй". Когато се случва аварията в АЕЦ „Чернобил" на 26 април 1986 г., той работи в АЕЦ „Козлодуй".
„Тогава при нас също нямаше информация, тъй като единственото кратко съобщение беше във в. „Дума", че е станал пожар. Чернобил е овладян и така нататък. Съветските специалисти, които бяха там, нямаха информация", разказа проф. Касчиев.
„Сърбите предаваха цялата информация, която имаше за аварията. Действително първият сигнал, че нещо е станало дойде от Швеция и Финландия, тъй като техните лаборатории улавят във въздуха радиоактивни частици с огромна активност. Техният анализ показа, че не е било взрив на ядрена бомба, а на ядрена централа", разказа още експертът.
„Даваха движението на радиоактивните облаци. Първо се насочиха на север, но след два дни обърнаха насам. Приближаваха към България и Сърбия. Те навлязоха вечерта на 1 май на територията на Козлодуй. На 2 май бях дежурен и когато отидох сутринта, казаха ми, че фонът вече е 10 пъти над нормалния", каза проф. Георги Касчиев.
„Тогава имаше доста валежи и съответно на най-високите места се отлагат най-много радиоактивни частици", допълни той.
„От 2-3 май вече се докладваше цялата информация за радиационната обстановка в щаба в София. Знам, че тогава двама професори още преди 1 май са измерили радиоактивни частици в София. Опитали са се да докладват в партията. Впоследствие бяха чути само от ръководството на армията, която предприе мерки за запазване на здравето на военнослужещите", разказа проф. Касчиев.
„Мерките бяха елементарни. И именно защото са елементарни, можеха да бъдат постигнати много силни резултати хората да не бъдат замърсени, да не поглъщат частици и да се ограничи външното облъчване, особено на децата", каза още той пред bTV.
„С дъждовете радиоактивните частици се смъкват на земята. Всички ранни зеленчуци са много порести, попадат в тях. Тогава имаше празници около Гергьовден – зелени салати, агнета. Агнетата вече бяха замърсени. Млякото замърсено", обясни експертът.
„Най-голямата опасност тогава беше радиоактивният йод, тъй като той е един летлив елемент, който се разпространява много бързо. При вдишване половината от него попада в щитовидната жлеза, която е много малка. Тя поема огромни количества радиоактивен йод", поясни проф. Георги Касчиев.
„Никаква открита информация, никакви предупреждения. След 6-7, когато вече се разбра, че има нещо, хората започнаха да носят за измервания салати, ягоди, агнешко. Всичко светваше в червено след няколко секунди", разказа експертът.
