Европа търси как сама да произвежда лекарствата си – уникален шанс за бъдещото правителство
Когато през март 2020 г. контейнерите с парацетамол внезапно спряха да идват от Хубей, Европа за първи път от десетилетия осъзна нещо, за което икономистите говорехме от години. 80% от активните субстанции, от които зависят европейските лекарства, идват от пет държави в Азия. Пандемията беше първият сигнал. Войната в Украйна беше вторият. Хутите в Червено море и блокадата на Ормузкия проток през тази година просто наляха масло в огъня. Едно след друго, западните правителства започнаха да
преоткриват една забравена дума – суверенитет
Само че този път не става въпрос за граници или знамена, а за нещо много по-естествено, а именно способността сам да произвеждаш лекарствата си.
Така нареченият “оншоринг”, или връщането на производствата у дома, престана да бъде модерна теоретична концепция и се превърна в стратегическа доктрина. В началото на април тази година САЩ наложиха 100% мито върху много патентовани фармацевтични продукти, но ЕС успя да предоговори митата върху повечето вносни продукти до 15%. Идеята зад тези мита е насочена към увеличаване на местното щатско производство, като преференциално могат да бъдат намалени до 0%, ако компаниите сключат сделки за прехвърляне на производство в територията на САЩ и преминат към преференциално ценообразуване в полза на американските граждани.
Германия, Франция и Италия от своя страна започнаха да отделят милиарди за решоринг на фармацевтични мощности. Но има едно неудобно обстоятелство, което рядко се произнася на глас, а именно, че реалното връщане на производството на активни фармацевтични съставки в Западна Европа е трудноизпълнимо. Цената на труда, енергията и регулациите там просто не позволяват рентабилен синтез на химически субстанции в индустриални обеми. От друга страна, те имат алтернатива, а именно възможността новата фармацевтична карта на Европа да се чертае към центъра и изтока.
Тук България може да участва като претендент с исторически постижения. Малцина си спомнят, но в миналия век страната е била
една от най-големите фармацевтични производители
в Източния блок Държавният комбинат “Фармахим”, разгърнат през 60-те години между Дупница, Разград, Ботевград и Троян, тогава доставя антибиотици, витамини и сърдечносъдови лекарства за половин Европа и за част от Близкия изток. Днес на наша територия има живи и работещи производствени мощности с GMP сертификация (сертификация за добра производствена практика) и редовни одити от Европейската агенция по лекарствата.
Какво още прави страната благодатна почва за фармацевтичен индустриален ренесанс? За добро или за лошо цената на труда е около една трета от средната за ЕС, при
изключително висока квалификация
Медицинските университети, както и химическите и техническите факултети произвеждат ежегодно стотици фармацевти, химици, биотехнолози и инженери, способни да управляват сложни фармацевтични процеси.
Данъчната рамка тегли везните в същата посока - 10% корпоративен данък, който е измежду най-ниските в ЕС, 5% удържан данък върху дивиденти за инвеститори извън съюза, ускорена амортизация за нови производствени активи. Към това прибавете индустриалните зони - “Тракия икономическа зона” край Пловдив, икономическа зона “Загоре”, “Божурище” в полите на Витоша, разградската индустриална зона около бившата “Балканфарма”, свободните безмитни зони в Бургас, Видин, Драгоман, Русе. Всички те са с готова инфраструктура, разрешителни и пряк достъп до европейските пътни коридори и черноморските пристанища. Накрая идва ЕС и Европейската агенция по лекарствата - съвместимото регулаторно поле и милиардите евро от Кохезионните фондове и Плана за възстановяване, насочени към индустриална и здравна модернизация.
Фармацевтичните гиганти, които днес чертаят картата на следващото си производство на активни фармацевтични съставки, имат на масата три реалистични варианта. Ирландия е претъпкана и недостъпна като цена. Полша вече не отговаря на критериите за “изгодна” за инвестиции дестинация. Третата опция почти неизбежно се свежда до
тройката България – Хърватия – Румъния
Бъдещото българско правителство на свой ред има уникалния шанс за стъпка, която не изисква бюджетен героизъм, а изисква координация. Една национална фармацевтична стратегия за производство, обвързване на индустриалните зони с целеви европейски средства, ускорено лицензиране на фармацевтични мощности, индустриална визия с десетгодишен хоризонт. Това е разликата между поредния пропуснат момент и реален структурен растеж.
Макроикономическата логика само усилва аргумента. Европа влиза в десетилетие на анемичен растеж и упорита инфлация или казано по икономически - стагфлационен сценарий, който все по-малко международни институции се решават да наричат “хипотетичен”. В такава среда най-сигурната защита не са нито акциите, нито облигациите, нито “зелените” обещания.
Защитата е реалното производство - на стоки,
които винаги ще се търсят, които носят валутни приходи и които трудно могат да бъдат заменени с по-евтин внос от Шенжен, защото вносът от Шенжен е именно проблемът. Лекарствата са точно такава стока. И България, ако не пропилее момента, има шанса да се превърне в това, което винаги е била по презумпция - не периферия на нечие чуждо производство, а централна точка на новата европейска лекарствена самостоятелност. Прозорецът е отворен. Историята рядко позволява на една страна да изпусне такъв два пъти.
