Засега няма сигнали, че някой ще вдига пакетните цени на почивките, казва министърката на туризма
- Г-жо Георгиева, съседна Турция развива много мощен здравен туризъм, а ние със сигурност имаме не по-малко добри условия, особено за балнеолечение. Възползваме ли се обаче пълноценно от това?
- Така е, дори може да се каже, че малко страни в Европа може да се похвалят с такова богатство.
Но ние трябва да го превърнем в устойчива икономическа и обществена стойност. Природните дадености на страната ни съчетават морски климат с над 2200 слънчеви часа годишно, планински райони с изключително чист въздух, стотици минерални извори – едно от най-големите ни богатства, заедно с утвърдени балнео- и спа курорти с традиции и експертиза. В съчетание с тези природни дадености това ни дава възможност да развиваме целогодишен туристически продукт, който отговаря на новите тенденции.
Това всъщност е един от най-динамично развиващите се сегменти в туризма – всяка година световният здравен туризъм нараства с по 15%, а България има своето достойно място на тази карта като дестинация, която обединява природа, традиции в балнеологията и качествена услуга.
Представете си само – имаме над 600 минерални извора – ресурс, който притежават само няколко европейски държави. А Велинград единствен в Европа притежава над 80 минерални извора в границите само на един град.
Климатолечението като възможност за здравен туризъм е тема, която заслужава централно място в здравната и туристическата политика. И в никакъв случай не трябва да разглеждаме отделните ѝ компоненти самостоятелно. Балнеологията е неделимо свързана с калолечението, с хелиотерапията, т.е. с дозираното излагане на човек на слънчева светлина, с фитотерапията, със съвременната спа медицина.
Като министър на туризма споделям мнението, че развитието на здравния туризъм трябва да бъде приоритет за България, но за да се случи това, е необходимо всички заедно да работим последователно в посока да популяризираме климатолечението и да превърнем страната в дестинация за здравен туризъм, като насърчаваме инвестициите в създаване на комплексни туристически продукти в партньорство с научната и медицинската общност. Целта е България да бъде разпознаваема не само като красива дестинация, а като място, където човек идва, за да бъде здрав.
Именно затова приветствам, че "24 часа" в партньорство с Българският съюз по балнеология и спа туризъм създадоха книгата “Климатолечение в България” – издание, което поставя началото на събирането на едно място на безценна информация в това отношение.
- Успешен целогодишен туризъм у нас не би ли се получил и от развиването на културен туризъм? Имаме десетки фестивали, както и какво да се разгледа и чуе.
- Абсолютно съм съгласна и неслучайно обявихме 2026 г. за година на културния туризъм, така както 2025-а беше посветена на здравния. Ще организираме и специализирана конференция по темата, защото виждаме, че интересът е реален и нарастващ.
Последните данни ясно показват, че културният туризъм вече не е нишов – той е сред водещите мотиви за пътуване у нас. Над 60% от българите търсят именно културни преживявания във вътрешността на страната, а като цяло културният и градският туризъм са сред най-практикуваните форми изобщо. Това означава, че хората все повече търсят съдържание – история, събития, атмосфера, а не просто място за почивка.
Но за да се развие този потенциал устойчиво, трябва да стъпим на партньорства - с културните институции, с организациите, които създават фестивали и събития, и с общините, които са ключови за средата и инфраструктурата.
Именно тази връзка между култура, местна власт и туристически сектор е това, което може да превърне културния туризъм в реален двигател на целогодишната заетост и регионалното развитие.
- Как вървят обаче записванията за този летен сезон, има ли данни дали по някакъв начин войната в Иран се е отразила и на интереса на чужденците към нашето море?
- В сравнение със същия период на миналата година записванията са с около 1% повече. Към този момент нямаме сигнали да има съществена промяна в положението в сравнение с предходната среща с бизнеса, но веднага след великденските празници, на 15 април, ще се срещнем отново с представители на курортите, на туроператорите, на хотелиерите, на целия бизнес. Ще си сверим отново часовниците, защото две или три седмици имат значение в този динамичен период.
- А какво ще правят туроператорите и изобщо всички с нарасналите цени на горивата?
- На този етап само транспортните фирми имат конкретна подкрепа за цените на горивата. Проведох среща с представители на работодателските организации, за да помислим и да конкретизираме мерки в подкрепа на туристическия бизнес.
Но искам да подчертая, че надеждите на всички са да има един добър летен сезон. Осланяме се на това, че европейските туристи това лято ще предпочетат да останат да почиват в Европа – вече има такива сигнали, което е естествено предвид ситуацията в Близкия изток и в регионите, които са засегнати от войната.
Туристите, които очакваме, няма за какво да се тревожат – засега няма сигнали за промяна на пакетните цени, тъй като те са договорени отдавна и са предплатени, а България е една сигурна и гостоприемна дестинация.
Освен това в момента бързаме с уреждането на статута на ваучерите – това са документи, които компенсират клиентите при провалена почивка. Имаше ги по време на пандемията, но тогава те бяха вписани в специалното законодателство за преодоляване на последиците от локдауните.
Както знаете, има влязла в сила промяна в директивата за пакетните пътувания, която предвижда компенсиране с ваучери при провалена почивка или екскурзия поради форсмажорни обстоятелства. Вече изпратихме писмо-запитване до ЕК дали преди транспониране на промените в директивата в националното ни законодателство не можем с директен акт да въведем тези ваучери.
Искам да подчертая, че те се дават като компенсация само при изрично съгласие на клиента – ако той не иска, си получава парите обратно. Но е нужно да ги въведем като опция, защото ситуацията, породена от форсмажорните обстоятелства, изисква такава възможност.
- Ако не стане така, както възнамерявате, очевидно ще трябва да се чакат промените в Закона за туризма. Но туристическият бизнес има ред възражения и искания, свързани с него. Например за отчисленията в Гаранционния фонд. Вноска в размер на 0,25% от приходите им се вижда много голяма. Пък и питат: “Как така ще плащаме вноска и едновременно с това ще имаме и задължителна застраховка?”.
- Те имат още ред възражения като например това, че трябва да връщат парите за провалено пътуване в 14-дневен срок, както е по директива, особено когато средствата не са възстановени към туроператорите от доставчиците на услуги. Това е твърде кратък срок дори в нормална ситуация, камо ли в случаи като този с Иран. Знам, защото и аз съм била туроператор.
Разбирам опасенията и много сме спорили, разглеждали сме всякакви варианти, но до извършването на тези промени в Закона за туризма ще мине време, тъй като проектът стигна само до първо четене в настоящия парламент и правилата позволяват той да бъде променян.
Застраховката е обаче “Отговорност на туроператора” и тя се задейства само в случай на несъстоятелност, т.е. не можеше да ни свърши работа в конкретната ситуация с Близкия изток. Затова трябва да създадем гаранционен фонд.
Ние попитахме туристическите ни аташета в Германия, Турция и Полша как властите там са реагирали при прибирането на своите туристи от региона. Оказа се, че в Полша например има два фонда – един за случаите на несъстоятелност, а другия – помощен, който се активира при форсмажорни обстоятелства. И те са теглили пари от втория фонд, които по-късно са възстановили или ще бъдат възстановени.
Така че, когато някой иска държавата да влезе и да регулира някакви отношения в един бизнес, трябва да се съгласи с определени правила. Но търсим съгласие в целия бранш и в никакъв случай няма да въведем нещо насила.
Относно спорната вноска от 0,25% - знам, че е трудно да се определят приходите на един туроператор само от пакетни пътувания, защото те не водят отделно счетоводство само за тях.
- Има големи вълнения и за статута на националните курорти. Защо всяка община иска да е с такъв статут, какво ще спечели от него?
- Това е ключът към решенията на много въпроси. В действащия Закон за туризма има само няколко текста по тази тема, които предвиждат да има наредба за критериите за определяне на национални курорти, която така и не беше създадена.
Има и две решения на Министерския съвет – от 2005 и от 2012 г., които обаче определят различни неща. В едното се говори за селища с национално значение – общо 9, но няма никакви критерии. В другото има селища с национално или регионално значение по определени качества. На практика това остава понятие без ясно съдържание.
Затова и научната общност трябва да предложи работещо определение за “национален курорт” и съответните преференции – например за рекламиране или за разпределяне на приходите от туристическия данък. Но трябва да сме внимателни, защото подобна дефиниция може да влезе в противоречие със Закона за устройство на територията, със Закона за публичните финанси, със Закона за местните данъци и такси, както и с други нормативни актове.
- Аз разбирам ситуацията, в която сте като министър на туризма, защото не сте принципал на повечето процеси и извън поддържането на регистри и управлението на плажовете малко неща зависят пряко от вас. Не е ли трудно да сте в ролята на министър, който трябва основно да координира?
- В известен смисъл е така, но именно това координиране понякога позволява нещата да се случват по-бързо. В крайна сметка министърът на туризма трябва да бъде и умел медиатор, но и да е упорит и убедителен, а и да познава добре този бизнес.
CV
Завършила е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” със златен медал за висок успех
В продължение на години е ръководител на няколко частни туристически агенции и туроператорски фирми
В периода 2009-2013 г. е председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции
Член на борда на The European Travel Agents and Tour Operators’Associations, като е заемала позициите директор и заместник-директор на организацията, а от 2010 до 2012 г. е била и неин президент
От 2015 до 2026 г. без прекъсване е заместник-министър на туризма
През февруари 2026 г. е назначена за министър на туризма в служебния кабинет на Андрей Гюров
