Има известна икономическа логика в т. нар. такса електромер, но смятам, че сегашната усложнена ситуация не е моментът за нейното въвеждане, казва председателят на КЕВР
Още акценти:
- Топлофикациите и миналата година искаха огромни увеличения, но не се получи
- Газът ще поскъпне, но цената му у нас ще бъде доста по-конкурентна спрямо борсите в Европа
- Ако се наложи голямо увеличение, ще разделим тежестта между потребителите и дружествата
- Г-н Младеновски, КЕВР влиза в период на определяне на цени от 1 юли тази година. Какви са прогнозите ви?
- Енергийните пазари реагират прекалено бързо, когато започне военен конфликт, и въпросителните са докога ще продължи, ще бъдат ли нанесени значителни щети на енергийната инфраструктура на засегнатите държави и как това ще се отрази в дългосрочен план след приключването му. Тази година пред нас стоят много въпросителни.
- Имате три месеца да определите цени на парно и на ток. Как ще процедирате?
- Твърде рано е да се прогнозира. Борсовите цени са нещо, върху което националният регулатор, правителство, дори Европейската комисия не могат да влияят и ние ще сме длъжни да ги отразим в нашето ценово решение. Има обаче различни регулаторни инструменти, които ще приложим в пълен обем, така че да можем да направим цените на енергията - на топлинната и електрическата, максимално поносими за хората.
- Енергийните дружества вече подадоха заявления за цени от 1 юли. В предложенията за парното има сериозно увеличаване. Така ли ще остане?
- Надали ще ви изненадам, като кажа, че и този път комисията ще бъде консервативна. Нищо ново не се случва със заявленията на дружествата, миналата година също искаха огромни увеличения. Предстоят анализи, обсъждания и след три месеца комисията ще вземе решение, което както и назад във времето никога не е отговаряло на исканията на топлофикациите.
- Какво искат дружествата, защото в повечето случаи цените им не са обявени?
- “Топлофикация София” иска 29% увеличение, в Пловдив - 12,69 на сто, за Плевен - 11,27, в Бургас - 17,28, “Веолия” - 10%, във Враца – 49%, за Велико Търново - 26%, Разград - 15,3%, Русе - 69%, Перник - 29,6%, Сливен - 33,37%.
КЕВР винаги се опитва да осигури необходимия баланс между интересите на потребителите и на енергийните дружества и много по-често в полза на потребителите. Надеждите ни са конфликтът да приключи и цените да се върнат на предвоенните стойности. При негативен сценарий сме задължени да отразим повишените котировки, но ще направим всичко възможно тежестта да не се поеме изцяло от потребителя .
- А от кого?
- Ще задължим дружествата да бъдат по-ефективни и да се опитат да поемат част от дела на това увеличение чрез оптимизиране на разходите си.
- Цената на газа от Азербайджан се смята по формула, която е вързана с петролните деривати. Предстои явно увеличение, кога ще се случи?
- Досега азерският газ ни осигуряваше защита от поскъпването на това гориво, каквото наблюдаваме в цяла Европа. До 1 юли смятам, че няма да имаме такива високи нива в България. Ако скоро се затопли и потреблението намалее, ще бъдем обезпечени с природен газ на по-достъпна цена поне до средата на юни.
След това ще се наложи да се закупува газ от пазара и ако цените следват нивата в момента или са по-високи, това ще оскъпи значително микса на “Булгаргаз”. Цената на азерския газ се определя на база котировките на петролните деривати за девет месеца назад. Така че от 1 юли ще има актуализация, която ще обхване и започването на военния конфликт в Иран. Ще има поскъпване, но цената на микса на газа у нас ще бъде доста по-конкурентна спрямо сегашните нива на международните борси.
- Какво ще стане с регулираната цена на тока за домакинствата от 1 юли?
- Ако говорим за цените за мрежови услуги, искането от ЕРП-тата е за поскъпване с около 5%, което се отразява с около 2 на сто в регулираната цена на електроенергията, ако базисната стойност се запази такава, каквато е сега. Електроенергийният системен оператор е заявил поскъпване с около 20% на тарифите.
- А каква ще е цената на електроенергията?
- Най-важният елемент е пазарната цена за следващия регулаторен период, която определяме на база фючърси и наличието на средства във фонда “Сигурност на електроенергийната система”, с които се компенсират домакинствата за разликата между пазарната и базисната цена.
От избухването на конфликта в Иран на 28 февруари до момента фючърсите са се повишили с около 30%. Друг важен момент е, че очакваме приходите във фонда да се свият заради намаляването на квотите, които се полагат на България от системата за търговия с емисии. Намалението е с 30%, а разликата отива във фонда за стабилност или по различни механизми на Европейската комисия. За да получим парите от тях, се изискват определени реформи, а не както до момента да се разпределят между отделните държави.
- Как всичко това ще се отрази на прогнозната цена на електроенергията, която ползвате за цената за бита?
- Преди избухването на конфликта прогнозирахме цена от 1 юли в рамките на 100 евро. След началото на кризата имаме увеличение от около 30 на сто, така че цената отива към 125 - 130 евро. Ще направим всичко възможно увеличението да е минимално.
- Ще приемете ли от 1 юли така наречената такса електромер?
- Всъщност става дума за фиксирана цена за достъп. Въпреки че намирам в това известна икономическа логика, категорично смятам, че в сегашната усложнена ситуация не е моментът за въвеждане на подобна цена.
- В кризисни времена вечно се разчита на въглищата. Влязохме ли в този период?
- Оказа се, че наистина тези централи имат все по-важна роля в енергийния баланс. Това е видно през зимния период и няма как да ги затворим, защото в студените месеци енергийната система не може без тях. А и не само през зимата. Тук е мястото да се каже, че през май се очаква да спре работата и на “ТЕЦ Марица-изток 1”, защото дългосрочният договор за изкупуване на енергията ѝ изтича. Все още няма яснота дали централата ще бъде запазена, ще работи ли поне по време на зимния период. Това е предизвикателство пред оператора на преносната мрежа, тъй като AЕS е основен доставчик на балансираща енергия, а и тя е най-новата и най-модерната ТЕЦ на Балканите.
- Публикувахте доклада на КЕВР за 2025 година. Най-значимата реформа е преходният модел за цените на домакинствата, нали?
- През миналата година заедно с министъра на енергетиката успяхме да убедим Европейската комисия да предоговорим плана за възстановяване и да запазим поне регулираните цени на дребно, които осигуриха защита на битовите потребители. Ако домакинствата смятат, че сметките им за декември, януари и февруари са високи, трябва да знаят, че ако нямаше регулирани цени, щяха да плащат за електроенергия средно около два и половина пъти повече.
- Тази зима се фокусирахте върху проверките на високите сметки за ток. Ясно ли е вече какво се случи?
- Ще отговоря така – случиха се климатиците, те се оказаха фактор. Оттук нататък това ще е проблем всяка година. Голям брой хора тръгнаха да сменят отопление от дърва и въглища с климатици, които са неефективни при студено време и влажен въздух. Ще отбележа също, че тази зима не беше много студена, но продължи дълго време, пролетта също е хладна.
- Колко жалби получихте?
- Само от началото на годината досега за високи сметки са 6848, отделно има още 500 за лошо качество на доставената електроенергия.
- И сте ги проверили всичките до една?
- Целият административен ресурс на комисията е впрегнат за проверките им. Изводът е, че това, което е отчетено, е потребено. Но все пак тези жалби са между 0,1 и 0,2% от броя на всичките близо 5 милиона битови потребители. Това, което ще направим като първа стъпка, е да задължим крайните снабдители във всяка фактура да вписват информация за тяхното потребление за същия месец, но година назад, за да може да се сравни.
Втората стъпка е да направим анализ за внедряването на смарт измерването. С умните електромери клиентът ще може както от мобилния си телефон, така и през интернет платформа да проследи текущото си потребление, съответно текущата сметка.
- Предстои нов петгодишен регулаторен период за ВиК. Кога се очакват новите бизнес планове?
- Крайният срок за представянето им е до 30 юни т.г., а новият регулаторен период започва от 2027 и е до 2031 г. Дружествата трябва да направят обществено обсъждане на своите цени, да ги публикуват на интернет страниците си. Цялото общество трябва да е запознато с техните намерения.
Много са нещата, които трябва да се подобрят, не трябва да си затваряме очите. За мен тези дълги петгодишни регулаторни периоди са проблем, особено за малките водни дружества. Трябва да се диференцира продължителността на регулаторния период в зависимост дали ВиК операторът е микро, малък, среден или голям. При по-малките оператори се налага по-бърза намеса и по-краткосрочният план за тях е добро решение. Не можем например да сравняваме “Софийска вода” с ВиК Плевен, където има недостиг на вода. Там трябва да се предвидят повече мерки, а ние прилагаме едни и същи изисквания. Това е предложено в нашето официално становище, когато се обсъждаше новият проект на закон на водоснабдяването и канализацията. Уверяваха ме, че голяма част от предложенията ни са приети, но до окончателно гласуване на закона не се стигна и той не е приет.
CV
- Магистър по финансов мениджмънт и бакалавър по финанси
- 2003-2009 г. работи в САЩ на различни позиции в компании в областта на добива на нефт и шистов газ
- От 2012 до 2013 г. е управител на компании в частния бизнес в България
- От 2013 г. е в Комисията за енергийно и водно регулиране - започва като експерт в отдел "Цени и лицензии"
- От 2016 до 2025 г. е директор на дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика"
- От март 2025 г. е председател на КЕВР, избран от парламента
