Тръгваме към предстоящите избори с енергия и увереност, казва председателят на Младежкото БСП и член на Изпълнителното бюро на партията
- Г-н Вълков, вие приключвате първия си мандат като депутат – какво е впечатлението на един млад човек от „кухнята“ на парламента?
- Има огромна разлика между това какъв трябва да бъде българският парламент и какъв е той в момента. Преди година и половина, когато стоях на прага на Народното събрание, очаквах, че основният разговор в пленарна зала ще бъде за идеи и реални решения. За съжаление, през последната година видях, че повече време прекарвахме в слушане на „междусъседски“ свади и откровено неприемливо поведение, особено за хора, избрани да представляват българите.
Една от големите ми гордости обаче е, че въпреки тази отровна среда, заедно с екипа, който застана до мен, успяхме да реализираме смислени идеи и да ги превърнем в реалност. Имах отговорността да оглавя Комисията по младежта и спорта в 51-ото народно събрание, след което сформирах група от млади юристи и активисти и заложих една основна цел – да събираме възможно най-много мнения, сигнали и притеснения от младежи, организации и спортни федерации и да ги превръщаме в законодателство.
Така се родиха редица инициативи. Ще дам само няколко примера. Месец след началото на работата на това Народно събрание внесохме законопроект за насърчаване на доброволчеството. Този законопроект е нещо, очаквано от доброволческата общност повече от 15 години. Тук е мястото да споделя и разочарованието си, че след приемането му на първо четене в зала и одобрението му от Комисията по младежта и спорта, той вече почти година е в ръцете на Комисията по конституционни и правни въпроси и не се намира политическа воля да бъде приет.
Успяхме обаче да приемем на второ четене други два много важни законови акта, които вече са в сила. Единият е свързан с намаляването на тавана на лихвите по студентските кредити от абсурдните 7% на 3% и въвеждането на мярка, при която при раждане на второ дете студентският кредит се поема от държавата. Другото ни прието предложение беше за удвояване на наказанията за насилници над животни – нещо, което обществото ясно заяви като нужда след зверските случаи в Перник от преди точно година.
През последния месец внесохме и законово предложение за абсолютна забрана за продажба на никотинови паучове на територията на България. В момента виждаме епидемия от употреба на такива паучове сред младите, а те водят до сериозни вреди за здравето – от проблеми с устната кухина до онкологични заболявания. Този законопроект срещна огромна съпротива от тютюневото лоби, но нямаме намерение да се отказваме от него и в следващото Народно събрание. Защо не влезе в дневния ред на настоящия парламент, е добър въпрос към тези, които го изготвяха през последния месец.
Големият ми урок от участието в това Народно събрание е, че когато има желание, има и начин. Трябват обаче добър екип, много упоритост и готовност да се бориш за идеите си.
- Грешка ли беше влизането на БСП в коалицията с ГЕРБ зад кабинета „Желязков“? Като част от ръководството вие подкрепихте това, но след това първи заговорихте за излизане от коалицията – какво ви накара да го направите?
- Влизането на БСП в управлението беше огромен риск. Истината е, че влязохме с ясната идея, че България не може да продължава да се намира в политическа криза вече четвърта година, в която стабилността се превърна в мираж. С времето обаче тази коалиция се превърна във фасада на злоупотреба с власт от двама души.
Признавам, че закъсняхме с критиките и излизането от това управление. Площадите с десетки хиляди протестиращи го показаха.
Въпросът обаче не е какво се е случило, а какво предстои. На прага на поредни избори сме. Българите са уморени от фалшиви обещания и поредния „пазар“ на предизборни лозунги. Те имат нужда от реално, човешко лице на политиката. Смятам, че БСП е това лице.
През последните месеци партията ни се промени, пое отговорност за миналото и обърна поглед към бъдещето. Крум Зарков даде нова енергия на лявото, нова надежда, че то може да бъде безкомпромисно и смело. От това имаше нужда не само БСП, но и България, защото не виждам друга политическа сила, която да заявява тези три основни ценности – безкомпромисност, смелост и автентичен ляв облик.
- Фатално ли „отхапва“ Радев от БСП? Вече видяхме ваши бивши другари в листите му – няма да изброявам имена, но не са един или двама.
- Партията на Румен Радев има свой политически курс, идеи и разбирания, които в момента драстично се различават от тези на БСП. Поне засега тя не се очертава като автентично ляв политически субект, чийто център е човекът, а не едрият капитал.
Всеки има свободата да прецени кои идеи припознава в своя политически път. В БСП виждам хора, готови да се борят за справедливостта във всички нейни форми. Тя означава много неща – справедливо заплащане, справедливо преразпределение на благата, справедливост в лечението и здравеопазването, както и в съдебната система.
Тази справедливост обаче може да се постигне само чрез борба с едрия капитал, който е превзел всичко – от здравната система, през училищата, до цените на основните стоки. Това е битката на БСП. Всеки, който се припознава в нея, е добре дошъл да я води с нас.
- Тези две теми – участието в кабинета „Желязков“ и новата формация на Радев, обаче се превърнаха в аргументи социолозите да оставят БСП извън следващия парламент.
- БСП има място в следващия парламент – в това съм абсолютно сигурен. Важният извод, който си направих от тези проучвания, е, че през следващия месец имаме една основна задача – да се срещнем с възможно най-много хора, да ги чуем и да им разкажем как виждаме бъдещето.
Затова се радвам, че всички наши представители вече са във всички точки на България, провеждат срещи и разговарят с хората откровено и човешки. Сигурен съм, че резултатите от това ще са повече от положителни на 19 април.
- Каква е кондицията на партията сега, един месец след смяната на лидера?
- Тръгваме към предстоящите избори с енергия и увереност. През последния месец преминахме през много промени – смея да твърдя, важни и добри. Имаме ново Изпълнително бюро, изпълнено с енергия и мотивация. Кандидатите ни за народни представители са добра смесица между младост и опит. През последните седмици бях гост на много наши събрания из цяла България и виждам енергия и оптимизъм, които отдавна не съм виждал сред нашите членове. Промените в БСП от последните месеци ни дадоха нова увереност.
Членовете ни приемат този нов курс, убедени са, че той е правилен, и заявяват пълна готовност да се борят рамо до рамо с нас за постигането на целите на „БСП – Обединена левица“. А тези цели са прости и ясни – справедливост сега.
В този дух Младежкото обединение в БСП стартира инициативата „Справедливост е…“. С нея искаме да се обърнем към всички българи и да ги попитаме какво за тях означава думата „справедливост“.
Затова създадохме и платформата https://spravedlivoste.com, в която всеки може да сподели какво за него или нея означава справедливостта. Целим откровен и човечен разговор, който да отговаря на големите въпроси и проблеми на съвременния свят.
В рамките на следващия месец ще продължим тази кампания и ще предложим конкретни мерки, политики и идеи, с които да постигнем тази справедливост във всички нейни аспекти. Апелирам всеки да се включи в този разговор – ще се радваме да го проведем и да покажем, че заедно можем повече.
- Вие бяхте един от депутатите, които спънаха приемането на промените в Изборния кодекс, с които се въвеждаха машини за броене на бюлетините. Защо винаги се стига до промяна на изборните правила в „12 без 5“ и каква е според вас рецептата за спиране на изборните манипулации?
- С колеги от парламентарната ни група заявихме още в началото на разговорите за промени в Изборния кодекс, че постоянното му променяне месец преди избори е несъстоятелно и неуважително към българските граждани.
Всеки път, когато наближат избори, започват да валят предложения за промени, които водят до огромен административен хаос. Видяхме в последните години, че някои от тях дори се оказват технически и логистически невъзможни, което поставя изборната администрация пред абсурдни предизвикателства.
Изборният кодекс е една от основите на демокрацията, а през последните години започнахме да имаме все по-малко уважение към него.
На предстоящите избори трябва да дадем на гражданите възможност да гласуват спокойно, с увереност, че гласът им ще бъде защитен и че няма да се налага да се ориентират в нова изборна логистика.
След изборите можем да говорим за необходимите големи промени и да ги направим смислено, експертно и отговорно, а не „на коляно“, както за пореден път се опитаха някои политически сили.
- С какви аргументи бойкотирахте и заседанието на външната комисия за Съвета за мир на Тръмп? Решението, с което се задължава правителството да внесе ратификация, все пак мина през пленарната зала, а служебният премиер обяви, че ще сезира КС.
- На фона на ескалиращите конфликти в Близкия изток още по-важно е да подходим разумно и отговорно. България не трябва да се въвлича прибързано в инициативи с неясни цели и принципи, още повече когато говорим за решение с дългосрочни геополитически последици, вземано от парламент с изчерпано обществено доверие.
В този формат, например, се предвижда възможност един човек – Доналд Тръмп, еднолично да налага вето върху решенията на десетки държави, което буди сериозни притеснения и поставя под въпрос баланса и справедливостта при вземането на решения.
В същото време виждаме остра и предпазлива реакция от държавите членки на Европейския съюз. Фактът, че България е сред малкото държави, които бързат да се ангажират с подобна инициатива, създава риск да се разминаваме със задълженията ни като член на ЕС. Това противоречи и на принципите на международното право и Устава на ООН, които са в основата на българската външна политика.
За съжаление, в такива моменти виждаме как някои политици предпочитат да се харесват и да се „натягат“ на външни лидери, вместо ясно и категорично да отстояват българския национален интерес.
Затова смятам, че България трябва да действа внимателно, да запази своя балансиран външнополитически облик и да не допуска да бъде въвличана в неясни геополитически конструкции. В крайна сметка най-важната цел пред всички нас остава една – мир.
