- Близо 40 г. не можем да се възстановим от съветската власт, а за 30 г. стъпихме на крака след 5 века османско владичество
- Мит е, че през 681 г. столицата се мести в Плиска - България няма столица поне до времето на Крум 120 години по-късно
- Левски и Ботев са величия, които ни харесват, но които ние самите няма да бъдем никога. За това и са на плакати, чорапи, кърпи за плаж и татуировки
- И до днес както през османското владичество недоволните от властта не излизат на протест
- Никакви партии с автентични идеи няма да се появят
- Днешната апатична и тъпчеща на едно място България ще си живурка все така още поне 80 години, така както някога са живуркали 500 години. Свободни телом, роби духом
- Разрази се спор в коя година е създадена българската държава - 681 или по-рано - през 632 г. Според вас кога? И какво значение има това днес, д-р Стоянов?
- Българската държава без съмнение е създадена около 632 г. от Кубрат, който отхвърля властта на Западнотюркския хаганат и на Аварския хаганат. След смъртта на Кубрат около 665 г. Аспарух пренася политическия център на България към днешна Бесарабия, където българите се заселват около 667 г. Там в продължение на десетилетие българите развиват своя политически модел, привличат местните племена, прогонват аварите отвъд Карпатите и изчакват удобен момент да ударят Византия.
Такъв момент идва след 678 г. в контекста на първата обсада на Константинопол от арабите. Българските нахлувания в периода 678-679 г. предизвикват ответна реакция от империята, която изпраща поход срещу предците ни. В хода на похода император Константин IV се вижда принуден да се върне в Константинопол заради свикания там Вселенски събор, но и поради заговорите на двамата му братя да узурпират трона му. Въпрос на политически приоритети. Аспарух използва победата, за да окупира Мизия. Мит е, че столицата се мести в Плиска през 681 г. - България няма столица поне до времето на Крум, 120 години по-късно. Държавата си е все същата племенна конфедерация, преместила своето политическо ядро от Дон на Дунав.
- България, казвате вие, е била на три морета само 16 г. Обаче не сме имали държава между XV и XIX век, когато се създава гражданското общество, първата конституция, открива се светът, глобалната търговия. Ние го проспиваме. Казвате, че Османската империя създава у българите усещането, че държавата е нещо чуждо, враждебно. И това мислене продължава и след Освобождението - държавата не е “на народа”, а е “срещу народа”. И до днес ли?
- Да - очевидно е, че и досега българите възприемат държавата си като нещо чуждо, натрапено. Това е рефлекс, наследен както от османското владичество, така и от тоталитарното. Същевременно, вместо да преборим този синдром, ние се вкопчваме в разни митологеми като тази за трите морета”- един излаз, който сме имали сумарно 32 години без особена полза за развитието на средновековна България. Това, че сме проспали Ранномодерната епоха, не е извинение да проспиваме и модерната - вече никой не ни пречи освен ние самите.
- Вероятно по-горе посоченият аргумент е сред онези, които ви дават основание да наречете петте века османско владичество една от двете големи национални катастрофи, които България е преживяла. Нареждате до нея обаче и 45-те години социализъм. Приравнявате ли ги, и ако да - защо?
- Разрухата, породена от османското и съветското завоевание, е сходна - съсипана икономика, политика, закони, образование и култура. Обезглавяване на социалния елит. БКП избива за 9 месеца два пъти повече хора, отколкото османците при потушаването на Априлското въстание. България се възстановява от 500 години чужда власт за около 30 години, но вече почти 40 години не можем да се възстановим от съветската власт.
- Ваш колега - Мартин Иванов - социолог и историк, в интервю за “24 часа” разказа, че едва 25 години след Освобождението, през 1899-1900 г., в може би най-авторитетното ни научно списание на Българското икономическо дружество тогава са се водели ожесточени спорове “не беше ли по-добре да си останем в рамките на Османската империя - там бяхме по-добре”. Вие пък в едно видео правите извода, че едва 0,1% от българите са участвали в Априлското въстание. Кое още не знаем за този период? И какви щрихи внася в досегашните познания на хората по българска история?
- Българите живеят с една черно-бяла идея за миналото. Всичко или е добро, или зло. Но човешката история е 50 нюанса сиво - бялото и черното почти отсъстват.
Българите живеят 500 години под османска власт. През 90% от този период няма въстания срещу османците. Това означава, че както и днес, българите са съществували недоволни и потиснати от управниците си, но въпреки това нежелаещи и неспособни да излязат на протест. Ако искаме да разберем защо успяваме да оцелеем 500 години при чужда власт, без да има твърде много съпротива, нека си спомним колко съпротива има срещу старите и новите комунисти, които ни управляват вече 80 години.
- Впрочем за вашия колега историк най-тежкият ни период от 1750 г. до днес е монетарната криза 1997-1998 г., докато според вас това са 45-те години социализъм, ако добре съм ви разбрала. Има ли нещо от социализма, което да е било положително за държавата ни?
- Колеги икономисти доказаха, че монетарната криза започва още след 1973 г. и петролната криза в света около войната Йом Кипур и реакцията на ОПЕК. От този момент насетне левът започва да колабира. Държавата крепи статуквото 17 години, наливайки отчаяно пари от данъците на хората, за да държи поносими цените в страната. Когато режимът пада през 1989 г., мораториумът на цените отпада и над народа е отприщена зловещата инфлация, която комунистите са покривали. Това е ловко използвано от БКП, за да си измие ръцете с демокрацията. Огромна част от провала на българските правителства между 1990 и 1996 г. идва от наследството на БКП. Именно това наследство води до монетарната криза от 1996-1997 г., но ръстът на реалните цени около 1979-1981 г. е съпоставим с този от 1996-а. Разликата е, че в началото на 80-те държавата все още разчита на финансовите инжекции от СССР. Вината за цялата ситуация обаче лежи на плещите на Живков и лакеите му. Жалко е, че българите днес отказват да го осъзнаят.
- Според вас 30 г. след освобождението от османско владичество България е най-проспериращата държава на Балканите, докато 35 г. след падането на социализма сме най-изостаналата сред тях. Дали наистина?
- Определено да. Вижда се. Сравнете БВП на глава от населението през 1908 г. с околните държави и сравнете 2019 - или и сега - резултатът ще е плачевен. Икономическите показатели са точна наука - няма място за шикалкавене при интерпретациите.
- Правите паралел между аяните - местни първенци и деребеи, които се опират на своите пари и имоти, за да доминират в регионите, където живеят в отслабващата Османска империя, и днешните управленци и олигарси от последните три десетилетия. Означава ли това, че нищо съществено в държавата ни не се е променило от османското владичество до днес?
- Нищо в политическия ни манталитет не се е променило, нито в социалното мислене. Каквото се е оправило след 1878 г., е унищожено отново след 1944 г. През 90-те години на ХХ век живеехме пак в Кърджалийските времена - икономически и социално. Също както в Османската империя и при нас с времето тези аяни или са избити, или се сливат с държавата. Периодът на деребействане в Османската империя трае 32 години - от 1790 до 1822 г.. Ако приемем, че нашите аянски времена започнаха през 1993 г., до днес вече са таман 32 години и повечето аяни бяха избити, а останалите се сраснаха с държавата. Историята явно се повтаря и тъпчем на едно място, въртейки се в кръг.
- Твърдите, че до днес винаги сме били лявоконсервативни и това вече 200 г. не се е променяло. Как го обяснявате?
- Българите са народ аграрен и патриархален - вързан със земята и традициите. В Османската империя сме били капсулирани по общини и еснафи. Създава се навикът за колективни решения и колективна отговорност, както и за колективна грижа за членовете на общността. Силната общност създава силни индивиди - това е логиката ни като народ. Изпитаното от бабите ни е хубаво, новите неща са съмнителни - това е другото. Комбинацията е ляв консерватизъм.
- Ако се появи лявоконсервативна партия, която обещава да изпълнява политиките си, 30 години няма кой да ги бутне, убеден сте вие. Защо ни е, след като нито умираме от глад, даже обратното - най-богати сме в сравнение с последните 250 години и живеем добре, както твърдят ваши колеги историци?
- Българинът днес не знае какво иска и това е търсен ефект. Новата власт не иска идеологии, а иска апатия. Апатичният народ е лесен за манипулиране, лесен за водене за носа. Няма как да имаш конкретни искания, ако ти е все едно. Така че никакви партии с автентични идеи няма да се появят. Днешната апатична и тъпчеща на едно място България ще си живурка все така още поне 80 години, така както някога са живуркали 500 години. Свободни телом, роби духом.
- Защо Левски и Ботев - герои отпреди грубо два века, са кумири и до днес, а не някой от съвременниците ни?
- Защото Левски и Ботев са били това, което българите днес искат да бъдат, но нямат смелостта и съзнанието да бъдат. Левски и Ботев са като поп икони - величия, които ни харесват, но хора, които ние самите няма да бъдем никога. Затова и са на плакати, чорапи, кърпи за плаж и татуировки.
- Кое държи целостта ни като нация?
- Нищо. Ние сме група хора, които по едно стечение на обстоятелствата са принудени да живеят на едно и също място по едно и също време. България обхваща всички територии и хора, които нито една друга държава не се наема да управлява. Споделяме език, култура и икономика, но защото няма как иначе - едните искат една валута, други - друга. Едни пишат на кирилица, други на шльокавица. Едни празнуват 3-и март, а други - не. На едни им липсва миналото, а на други - бъдещето. Сега, когато светът стана гаден и военизиран, започнахме да търсим сигурност у дома - тази най-прекрасна земя на света. Може би в мрачните времена, които ни очакват, ще преоткрием по необходимост чувството си за единство.
CV
Роден е през 1987 г. в София.
Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) “Св. Константин Кирил Философ” с профил “История”. Завършва висшето си образование със същата специалност в СУ “Св. Климент Охридски”.
Защитил е магистърска степен cum laude по история на европейската експанзия и глобализация в Лайденския университет в Нидерландия.
Днес е главен асистент в Института за исторически изследвания на БАН и преподавател по история в НГДЕК.
Автор е на осем монографии и над 300 статии, студии и публикации.
