Гръцките медии отразяват с повишено внимание резултатите от предсрочните парламентарни избори в България, проведени на 19 април, като акцентират върху силния политически сигнал и възможните последици за Балканите. Анализаторите в Атина определят вота като „червен картон" за либералните проевропейски коалиции, които според тях не са успели да овладеят ценовия шок след присъединяването на страната към Еврозоната през януари.
Издания като „Kathimerini" и „To Vima" описват Румен Радев като безспорния победител, който е успял да трансформира президентския си авторитет в силно парламентарно представителство. В същото време част от медиите още в заглавията си поставят етикета „проруски" върху новата власт в София.
Според „Kathimerini" България е на път да се превърне в „новия глас на прагматизма" в Европейския съюз — държава, която ще търси баланс между ангажиментите си към НАТО и историческите си връзки с Русия. Анализатори поставят въпроса дали София ще се присъедини към т.нар. „блок на скептиците" в Източна Европа.
Темата за геополитическия баланс между Брюксел и Москва предизвиква сериозно безпокойство в гръцките дипломатически среди. Държавната телевизия ERT и агенция ANA-MPA акцентират върху възможно втвърдяване на позицията на България по отношение на военната помощ за Украйна и потенциално сближаване с позиции, сходни на тези на Унгария и Словакия.
Финансовото издание „Naftemporiki" разглежда резултата през икономическа призма, като го определя като „социален бунт". Според гръцки икономисти Радев е успял да канализира общественото недоволство от покачването на цените след въвеждането на еврото. Изданието отбелязва, че гласоподавателите са реагирали срещу т.нар. „ценови шок", свързвайки го с предишните управления.
Правят се и паралели с гръцкия опит от влизането в Еврозоната през 2002 г., като се подчертава ролята на „психологическата инфлация" като фактор за изборния резултат. В същото време се изразяват опасения относно евентуално преразглеждане на енергийни договори, което би могло да засегне и гръцки инвестиции в България.
Външнополитическата ориентация на София остава ключов въпрос за Атина. „Ta Nea" акцентира върху риска България да стане по-критична към европейската политика спрямо Украйна. В дипломатическите среди се обсъжда възможността за формиране на нова регионална ос София–Белград–Будапеща.
Гръцките анализатори подчертават и значението на двустранните отношения. Очакванията са, че политическата стабилност в България може да ускори стратегически проекти като транспортните коридори и енергийната свързаност с гръцките пристанища Александруполис и Кавала. В същото време се изразяват опасения, че евентуално дистанциране от Брюксел може да забави процеси като пълното присъединяване към Шенген.
Геополитическите издания като „DefenseNet" и „Hellas Journal" разглеждат изборите като фактор за пренареждане на баланса на силите на Балканите. Особено внимание се обръща на бъдещите отношения на София с Анкара и отражението им върху миграционния натиск в региона.
Коментарите в гръцките онлайн медии показват разделение в обществените нагласи. Част от читателите възприемат резултата като победа на националния интерес, докато други изразяват притеснения, че евентуално отдалечаване на България от Запада може да увеличи геополитическата тежест и отговорност на Гърция в региона.
Общият извод в гръцките медии е, че изборите в България не са просто вътрешнополитическо събитие, а развитие с потенциал да повлияе върху стратегическия баланс в Югоизточна Европа.
