- Хората отдавна не вярват на обещания, избират управленци, които са по-уверени и си отстояват позициите
- В предизборния месец имаше много дискусии, но усещането за истински дебат се загуби
- От площада до урната има разстояние, което не всеки е готов да измине. В това число и джензи
- Колкото по-възрастен си, толкова по-подозрителен си към това някой да ти обещава с кухи фрази
- Партии, които според прогнозите влизаха в 52-ото НС, не участваха и минута в кампанията, други малки пълнеха ефира, а са назад. Дано хората да са се ориентирали!
- Наблюдавате лично и през анализите на елитни експерти и коментатори в предаването “Референдум” по БНТ, на което сте водеща, цялата предизборна кампания с изявите на политици и идеи им. Допринесе ли осмата за пет години кампания за изборния резултат до момента, или има нещо друго, което я движи, г-жо Чешмеджиева?
- Дали допринесе кампанията, ще разберем, когато видим финалните резултати и колко хора всъщност отидоха да гласуват. Но като погледнем назад, това сме го коментирали много и в телевизионните студиа. Всъщност кампанията реално започна преди нейното начало още с темата за бюджета, още със ситуацията около войните, около протестите.
Така че енергията и противопоставянето като че ли се усетиха още тогава и през този месец, когато вече официално имаше кампания. Имаше много участия, много дискусии, много дебати, но усещането за истински дебат сякаш се загуби. Дори като вземем факта, че има политически сили, които според прогнозите през цялото време влизат в българския парламент, а те не участваха и една минута в тази кампания. В същото време има пък малки формации, които непрекъснато бяха в ефира на обществените медии, но са далеч от 4-процентовия праг. Така че не знам колко се е ориентирал избирателят. Надявам се да е успял.
- Социолозите прогнозираха между 900 000 и 1 100 000 избиратели повече пред урните в сравнение с предишните вотове. Кое според вас ги мотивира, след като видяхме една не толкова забележима кампания - вяра в силни личности, които да ги спасят, или вяра в обещания за изгодни за тях политики?
- Честният ми отговор е, че и двете, обаче не поравно. Мисля, че гласуването все пак е повече избор, който правим с емоция, отколкото с някакъв калкулатор. И от това, което непрекъснато виждам и чувам, че хората говорят, съм наясно, че те отдавна не вярват на обещания. Те просто избират един човек, който им изглежда по-уверен, с характер, човек, който може да откроява и да си отстоява позицията.
Може да ви прозвучи малко пресилено, но има една дума, която смятам, че е много важна и за нас, и за политиците, изобщо за всички, които вършим някаква работа заедно с други хора. Думата за мен е жертвоготовност.
Хората искат да видят има ли хора, които са готови да се откажат от своя комфорт, от своите интереси, от своя приятелски кръг в името на това да се свърши нещо, което ще бъде важно и добро за всички нас. Колкото и наивно да звучи, смятам, че за тази жертвоготовност милее българският избирател.
Дори ще ви дам пример. Ние знаем, виждали сме в социалните мрежи как се появяват снимки на чужди лидери, как обядват в закусвалня или чакат на светофар заедно с други хора, без около тях да има охрана и някакви скъпи автомобили. Това веднага предизвиква лайкове на стотици хиляди потребители в социалните мрежи, дори такива, които не знаят точно каква е позицията на този човек в държавата му. Но самият факт, че политик се отказва от привилегиите, които властта носи, е нещо, което впечатлява хората и те са склонни да го откроят, приемайки това поведение като нещо, което харесват и подкрепят.
- “Референдум” следи настроенията и на обикновените българи. Какво искат от политиците и управлението след изборите?
- Според мен те винаги искат едно и също и го казват непрекъснато. То звучи много просто, но в същото време е и много трудно. Хората искат да се почувстват чути. Не да ги управляват на фона на предизборен плакат с фотошоп като едно неопределено понятие “българският народ”.
Хората всяка седмица във вторник ни пишат и ние виждаме, че имат мнение, имат въпроси, и ние задаваме техните въпроси в разговорите при нас. Това е, което искат - да бъдат чути. Искат някой да седне заедно с тях и да каже: “Разбирам ви!”, и после да го докаже. Да направи това, което те очакват.
- Кое поколение ще реши изхода от вота? Задавам този въпрос, защото в момента много се говори за джензитата, които всъщност решиха вота в Унгария. Аз не знам в България как стои този въпрос, но според вас ще стигнат ли от площадите до урните българските джензита?
- По повод на предаването, което направихме в изборната вечер, което сме кръстили “Твоите избори”, точно за това си говорихме с продуцентката на “Референдум” Татяна Тасева - че всяко поколение има своите протести и своите революции. В този смисъл и ние сме имали своите през 90-те години на миналия век.
Истината е, че до днешните избори стигаме след площадите и наистина всички започнаха да говорят много за младите хора, които бяха там. Там, разбира се, имаше и много хора от различни възрасти, но акцентът се сложи върху поколението Z.
Нека обаче си дадем сметка, че от площада до урната има разстояние, което не знам дали всеки е готов да измине. Ще разберем.
Това ще е и една от най-интересните графики на социолозите, когато видим по възраст как хората са участвали в изборите. И дали изобщо са участвали.
Иначе това, че не си млад, не означава непременно, че си суперентусиазиран да ходиш да гласуваш. Това също е доста изтъркано и клиширано да се каже, защото колкото по-възрастен си, толкова по-подозрителен си към това някой да ти обещава с с кухи фрази.
- Преди тези избори твърдите симпатизанти решаваха вота с мъничко. А сега сякаш имаме по-различна електорална динамика. Пример за това идва отвън - от Унгария. Дали според вас сме близо до изхода на изборите там, или сме по-далече?
- Аз се опасявам, че има опасност да се превърна в човек, който скача от тема в тема, както беше написал някой много симпатичен във Facebook миналата седмица, че сега всички експерти на Близкия изток се прехвърлят върху темата за унгарските избори. Истината е, че не познавам добре политическата система в Унгария, но ние виждаме там осъществена една избирателна активност-мечта - мисля че е 79,5% официално. А в техния парламент влизат три партии. Особеното е, че като брой население унгарците са повече от нас, но техният парламент е с по-малко депутати. Системата им е малко по-различна от нашата, ние имаме по-фрагментиран политически пейзаж. Но ако тук се потвърди висока мобилизация в полза на политическа сила, която участва в изборите, мисля, че математиката ще бъде неумолима.
Това ще очакваме от анализаторите и в следващите дни - да ни обяснят добре взаимовръзката, защото всеки казва: “Гласувайте, гласувайте, гласувайте, защото така е по-лесно!”. По-лесно да подредим картината, по-лесно да бъдем представени, което, разбира се, е така.
Въпросът е да видим с какво и колко, защото оттук вече ще дойдат другите въпроси.
CV
Добрина Чешмеджиева е родена е в Смолян, израства в Пловдив.
Средното си образование завършва в Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) "Св. Константин-Кирил Философ". След това завършва висше по две специалности – "Дефектология" и "Журналистика", в Софийския университет
От 1996 г. работи като международен редактор в новините на Ефир 2.
След време става водеща и редактор в сутрешния блок на БНТ, а по-късно водеща в предаването "Референдум" по БНТ.
