Но имаме абсолютно занулено доверие в изборния процес. Трябва елементарно съгласие между партиите да спрат да го рушат, казва политологът
Още акценти интервюто:
"Тъпченето на бюлетини" е грубо нарушение, съмнителни са и тези 79 машинни гласа за час
Партии не четат внимателно решението на КС, което самите те предизвикаха
Интересно как ще постъпят в Германия, където има сходна ситуация - обжалване от партия с 0,03% под чертата
Много партии смятаха през случая "Величие" да покажат нечестността на българските избори, но експертизата го опроверга
При 9-членен парламент и малък брой гласове тежат много
- Какво показа драмата с проверката на изборния резултат и какво е важно да разберем от решението на Конституционния съд, г-н Стефанов?
- Показа проблеми, които знаем от много отдавна. Но се видя, че най-често споменаваният проблем - качеството на броенето на вота и подозрението на някои партии, че техните гласове се крадат, е в много по-малък мащаб от очакваното.
Не може да не обърнем внимание на вече доказания случай на ballot stuffing - когато обикновено в края на изборния ден някой от СИК попълва голямо количество бюлетини, натъпква ги в урната и после вероятно се попълват данни в избирателния списък. Това е едно от най-грубите изборни нарушения. Доказано е в 3 секции с графологични експертизи. Този мащаб е сравнително малък.
Но наличието на нарушението в няколко секции показа, че много от ролите в изборния процес вероятно не функционират.
Говорим за представителите на различни партии в избирателните комисии, които би трябвало да се контролират един друг. Говорим за ролите на наблюдателите, които вероятно отсъстват в най-рисковите секции. Говорим за партийните застъпници, които също би трябвало да упражняват контрол именно в такъв тип секции.
Виждаме и изводи за качеството и начина на привличане на членове на СИК. Това не е ново, знаем го отдавна. Проблемът е, че няма съгласие по нито едно възможно решение.
- Как ще коментирате празните чували от 7 секции, в които би трябвало да има 780 бюлетини?
- Доказано е, че колкото повече време минава между изборния ден и вторичното броене, толкова по-голям е рискът чувалите да не са добре запечатани, а съмненията за външна намеса нарастват. При нас този период бе два месеца и нещо.
А и в България няма централизиран депозитар на такива изборни материали, тази функция е дадена на общините.
Което означава на 265 различни места се складират изборни материали. Очевидно не навсякъде се извършва както трябва.
- Редно ли е да се записват нула бюлетини от секциите, където чувалите са празни, след като е ясно, че в тези секции е имало гласуване?
- Има доклад на Венецианската комисия от началото на годината по повод анулирането на втория тур на президентските избори в Румъния. В него се казва, че конституционните съдилища могат да прибягват до анулиране на резултати само в краен случай, при положение че е абсолютно невъзможно да се установи реалният резултат.
Това означава, че ако Конституционният съд тръгне към нещо подобно, той трябва да даде много ясни мотиви защо го прави. На мен в този случай ми липсва доста по-ясна и добре издържана аргументация на КС. Например можеше да се проверят подписите в избирателните списъци от тези секции.
Същото важи и за трите секции, където графологичната експертиза е доказала, че едно или две лица всъщност са попълнили голямо количество бюлетини. Ако се пристъпва към такова анулиране на резултати, трябва да се даде много ясна аргументация, за да се убеди общественото мнение, че това е правилното решение.
- В крайна сметка какво тласна “Величие” над 4-процентната бариера за парламента?
- Това, че се намериха гласове, които преди това не са били отчетени. Статистиката на експертизата обаче показва, че има и други партии, които са с подобен дял на сгрешени гласове. Просто “Величие” беше твърде близо до изборната бариера. Тази малка разлика винаги ще оставя съмнението какво би станало, ако всички гласове бъдат проверени. В момента Германия е в сходна с нашата ситуация - една нова крайнолява партия “Съюз Сара Вагенкнехт”, която е на 0,03% от влизане в парламента, е подала искане резултатите да бъдат преразгледани, като е цитирала нарушения в изборния процес. И е интересно как ще реагира Конституционният съд в Германия.
- Вие правихте изчисление колко е в крайна сметка сгрешеният вот, какво се оказа?
- Центърът за електорални изследвания към Нов български университет направи изчисление за честотата на грешките при броенето, както и целия обем на сгрешени гласове. По нашите сметки сгрешените гласове, които участват в разпределение между партиите, е около 1%. Общо сгрешените гласове - от секциите, в които липсват бюлетини, от тези, в които има злоупотреба, както и други анулирани, е под 2%.
- Това голям или малък процент е на фона на обичайния марж на грешка?
- Различните избирателни системи имат различна поносимост към грешката. При мажоритарна избирателна система с повече, но по-малки избирателни райони, те са силно чувствителни към грешки и 1% е много. При пропорционална система като българската, която гарантира големи разлики между участниците, 1% е приемлива грешка.
Проблемът при нас е, че поради сериозното раздробяване на партийната система разликите между участниците и до бариерата станаха много малки като абсолютни гласове.
Имаме 9-партиен парламент и това казва достатъчно. Затова тази грешка от около процент опровергава това, което очаквахме заради различните митове, създавани от политическите партии, които много често оправдават неуспехите си на изборите с изборни нарушения. Все пак това е сравнително приемлива оценка за качеството на изборната администрация, очаквахме нещо по-лошо. Това не означава, че не трябват подобрения.
- Подобрения в каква посока? Президентът Радев говори за връщане на 100% машинен вот.
- По-дълбокото четене на експертиизите и решението на КС по-скоро казва “не”. Там са дадени примери как в една секция има 79 машинни гласа за час, което означава около 45 секунди на глас, а това е сигнал за твърде висока организация в секцията и създава съмнения.
Моят извод е, че по-скоро не трябва да се фиксираме толкова върху метода на отчитане - дали да е машина, скенер или да остане ръчно броене, а да създадем механизми, които да дисциплинират участниците в избирателните комисии.
Подобни нарушения като това да вкараш 79 гласа за час от машина или един член на комисия да отбележи сам десетки бюлетини, макар и твърде редки, показват много лошо отношение към изборния процес. 2-3 такива случая да бъдат открити, както стана при видеонаблюдението, вече става много трудно дори за изборни оптимисти като мен да обяснят, че въпреки тези нарушения изборният процес в България е честен.
Като се прибави и проблемът с намаляващите разлики между партиите, наистина трябва да намерим начини да подобрим привличането и работата на секционните избирателни комисии. Убеден съм, че това ще доведе и до по-добро качество на броенето.
- А какво ще стане, когато дойде време изборните песимисти сред електората да тръгнат пак към урните?
- Най-големите изборни песимисти, за съжаление, са политическите партии.
Те от години създават усещането, че изборният процес е виновен за техните неуспехи. Почти няма партия, която не е разказала историята, че тя се справя много добре в кампанията и в комуникацията с избирателите, но изборният процес им краде победата. От експертизата на КС видяхме, че това не е вярно.
Изследванията по цял свят показват, че избирателите вярват точно толкова на честността на изборния процес, колкото им кажат партиите, които те подкрепят. Така че партиите трябва да започнат процес на реконструиране на абсолютно зануленото доверие в изборния процес.
- Виждате ли шанс за нещо подобно по реакциите на партиите след решението на КС?
- За съжаление, виждам нежелание да се прочете какво казва решението на КС, въпреки че голяма част тъкмо от партиите в България предизвикаха това решение. За мен е проблем, че много от тях смятаха през случая “Величие” да покажат нечестността на българските избори. Това, което се получи обаче, е друга версия. Да, оказа се, че “Величие” трябва да влезе в българския парламент, но не се доказа масова подмяна на резултати, изборни измами и т.н., за които се говори от години от някои от основните партии.
- При ремонта на Изборния кодекс какво трябва да се промени?
- Най-големият проблем е намирането на елементарен консенсус между основните партии, че трябва да спрат да използват качеството на изборния процес в чисто партийните си кампании. Моето притеснение е, че повечето партии си представят какво самите те се опитват да правят в изборния процес и се притесняват, че техните съперници могат да направят нещо подобно.
CV
Роден през 1981 г. в Русе
Завършва "Политология" в СУ и Централноевропейския университет в Будапеща с фокус избори и избирателни системи
Преминал е различни обучения в областта на изборите към ЕК и ООН
Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия
Участвал в писането на изборните правила в България
Преподава "Избори и избирателни системи" в НБУ
