За тях съботният брой е социален ритуал, бавно време и удоволствие за целия уикенд, вземат го и при обиколките си по света
"При мотоциклета рамката липсва, човек е в пълен допир с всичко, става част от гледката, вече не я наблюдава, а усещането за присъствие е изумително. Физическите неудобства имат значение само ако настроението не е в ред" - цитат от любимата ни книга "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет".
Така Даниела и Николай Калайкови започват вълнуващия си разказ за своето пътешествие на две колела из Иран на страниците "Път" в любимия вестник. Защото освен ревностни читатели на "24 часа" от първите му броеве, по някое време те "свалят рамката" и влизат на пълна газ в картината с лично присъствие. Тогава - през септември 2014 г., когато вестникът е още едно джензи, предлагат своя пътепис за земите на древните перси, увлекателен и любопитен като самите му автори (статията им е налична на 24chasa.bg).
"Представата ни за дълго пътешествие е пътуване с мотоциклет, така сме обиколили страни на всички континенти без Австралия... засега", описват Ники и Диди волния начин, по който от десетилетия опознават близки и далечни места.
Кой да си представи, че 10 години по-късно подобно пътешествие в Иран ще изглежда немислимо, а светът, който страстно опознават, ще е пламнал от войни.
Трудно е да приемеш и че са минали 35 години, усмихват се кореняците софиянци Калайкови на рождения ден на "24 часа",
с чиито броеве са ги отброявали и те
От студенти през 1991 г. - когато излиза първият брой, през сватбата, раждането на сина им, а после и на дъщеря им, трудните стъпки в собствен бизнес, възходи, падения, нови мотори, сбъдната мечта за малка яхта и за лозя на морския бряг, нови бизнеси, нови мечти, нови падания и ставания... И понеже нищо не е случайно, офисът на порасналия им син Виктор е направо залепен до редакцията на "24 часа" - съседна врата на улицата. Дъщеря им Стела пък вече е омъжена за чуден младеж, на когото бензинът също е в кръвта.
1991-а беше много бурна година, спомня си Николай. По времето, когато се е завъртял първият брой, съм бил на лекции и упражнения в МЕИ. Трудолюбив студент, който си паркира мотора при Паметника на Левски, връща той лентата. По онова време днешният Технически университет носеше онова име и ползваше сградата, в която сега се помещава националната галерия "Квадрат 500".
И до днес семейството разгръща по свой "закован" ред вестника, особено когато говорим за култовия съботен брой на "24 часа" - за Калайкови четенето му е истински социален ритуал, бавно време и любимо занимание, на което е посветен поне половината уикенд. Първо са зодиите - хороскопът, след това спортът, вицовете, следват историческите четива - за мен са задължителни, описва Ники. Той самият е доста дълбоко потопен в историята, така че "Стара слава" определено е неговата рубрика.
Повече от три десетилетия
Николай е и най-чувствителният барометър дали вицовете в "24 часа" са свежи, оригинални,
дали пък понякога не се случва повторение. Тогава незабавно алармира дежурния редактор.
Интересни са ми и първите страници със злободневните теми. Но като стигна до стил, моди и прочее, предавам на Диди, смее се съпругът .
Разбира се, и всичко, свързано със страстта им към пътешествия приковава вниманието. Всестранно развитият инж. Калайков, стъпил на страстта си към история, география и натрупан практически опит, вече се изявява и като гид на подбрани групи. Така към днешна дата е успял да мине бройката от 100 посетени държави. Последното им пътуване е заедно с Даниела - в Япония, точно когато разцъфтяваха вишните сакура, а Израел и САЩ атакуваха Иран. Успяват да се приберат след анулирани и презаверени полети и няколко прекачвания, включително заради стачка.
Имали са и куп други перипетии през годините, за радост винаги с хепиенд. Сред тях и
арест при онази обиколка из Иран, за която са разказвали на страниците на "24 часа",
само защото снимали. Комично пък звучи случката как рискували удавяне... в пустината. "Два пъти сме минавали през Калахари. Единия път ходихме в Ботсуана на път за Замбия, Зимбабве, Мозабмик, другия - към Намибия. Първия път ни валя дъжд, какъвто не беше падал от години. И след 7 г., на втория път, пак валя. Шегуваха се, че местните земевладелци трябва да ни организират и плащат екскурзиите. Та тогава, след 7 години, такъв дъжд се изваля, че потънах до кръста с мотора при преминаването през една уж пресъхнала река. Не мога да повярвам, че моторът не изгасна", разказва Николай. При падане с мотора по разкаляните пустинни пътища на човек от компанията водата започнала да пълни каската. "Представяш ли си да умра от удавяне в пустинята", смял се той, когато вече били на сухо. Ковид пандемията пък ги заварва в Южна Африка, прибират се "на магия", казват Калайкови.
По-интересно беше да се пътува навремето - без днешните навигации, а с хартиени карти. На компютъра сглобяваш маршрути, мечтаеш, планираш, изучаваш, лепиш листчета, правиш си твои карти, описва Николай. Често се случва да прочетат във вестника за места, на които са били, през очите на друг пътешественик. Или за нови, на които определено ми се ходи, вметва той. Написаното от Георги Милков винаги им е вдъхновение.
Това, че на все повече места пътуването става опасно или невъзможно, ги натъжава. Немислимо е, че през последните години светът, вместо отворен и близък, ще се превърне в това, казват двамата. Особено Арабският свят, толкова магичен за пътешествия преди десетилетия. Натъжава ги и че подредени страни като Германия сега намират променени не към по-добро по думите им.
А в целия този световен хаос си дават сметка за ролята на системните медии като компас за достоверност. В "24 часа" се спазва балансът, при телевизиите например вече наблюдавам доста промиване, смята Николай.
"Настава голяма драма, ако излезе в събота сутринта и не може да си купи вестника", смее се Даниела. Или ако са някъде на път и после в неделя трябва да го издирват. Когато стяга куфара, "24 часа" пак е там - четивото на Николай и за най-далечната дестинация по света.
