- Не очаквам новата власт да прави завои в геополитиката. Бюджетът ще е първият ѝ тест, защото цените са най-болната тема
- Избирателите явно искат да се свърши с това 5-годишно ходене на избори през няколко месеца
- Видя се едно е поколението Z в София, друго в по-малките градове
- Дали управлението на Радев ще издържи пълен мандат, зависи от това ще се вкорени ли в местната власт догодина
- Какво се случи в последните дни, откъде се взе вълната за “Прогресивна България”, г-н Ганев?
- Това е трета вълна на смяна на политическия модел. Първите две бяха на НДСВ през 2001 г. и на ГЕРБ през 2009 г., и сега на Радев. Може ясно да се види един цикъл в България на грубо казано, около десетилетие, в който определен модел се износва и се търси нов.
Когато беше изчерпан двуполюсният модел, дойде Сакскобургготски. След управлението на тройната коалиция се изчерпа и този модел и дойде Борисов. Имаше същото търсене през 2020-2021 г., когато отново избухна протестна вълна, която търсеше алтернатива, и тя се изля в гласуване за ИТН, за ПП и за всички други протестни партии.
Но този вот тогава не се консолидира в една политическа сила, не успяха да се съберат всички тези настроения за търсене на новото на едно място и така не се появи легитимна алтернатива на този модел. Не успяха да съставят стабилно правителство в нито един от опитите им. Влязоха в колаборация със стария модел при сглобката и това ги фалира политически. Така се стигна до реванша на ГЕРБ и кабинета “Желязков”.
Но те нямаха този кредит на доверие и енергия на новия, а и управляващите партии с поведението си бързо изчерпаха и дадения им малък толеранс. Сега получаваме с петгодишно забавяне това, което се търсеше през 2020/2021 г. - алтернатива на един вече износен модел, който дойде през 2009 г.
И разбира се, има умора от политическата криза. Даде се много голям мандат на една политическа сила, какъвто не е бил даван от 1997 година. Тук го има и аргумента да се свърши с това 5-годишно ходене на избори през няколко месеца.
- Изборният резултат отговори ли на всички въпроси отпреди 19 април?
- Голям въпрос бе ще има ли кабинет след изборите. Той намери своя категоричен отговор. Вторият въпрос - ще има ли промяна в съдебната система, избор на нов Висш съдебен съвет, също е с категоричен отговор, защото “Прогресивна България” заедно с ПП-ДБ ще имат над 160 депутати. Третият голям въпрос бе ще свърши ли политическата криза. Имаме всички индикации, че тази криза, която започна през 2021 г., намери разрешение вечерта на 19 април.
Очевидно новият кабинет ще тръгне с голям кредит на доверие, но тук въпросът е за устойчивостта и дългосрочността. Дали ще изкара пълен мандат, дали “Прогресивна България” ще стане устойчив политически субект? Според мен отговора ще получим след година и половина. Защото, ако една политическа сила иска да бъде устойчива, тя трябва да се вкорени в местната власт. Примерите на НДСВ и на ГЕРБ са абсолютно полярни в това отношение и достатъчно показателни.
НДСВ спечели изборите през 2001 г., но не успя да се вкорени в местната власт на изборите през 2003 г.
Бойко Борисов, обратно, започна своето изкачване към върха през спечелване на местните избори още през 2007 г. След като спечели и централната власт, продължи своята експанзия в местната. И всъщност тя поддържаше ГЕРБ като устойчив политически субект с над 10 изборни победи на парламентарни избори.
- А колко е важно как ще играе “Прогресивна България” на президентските избори наесен?
- Важно е, разбира се. Но много трудно изглежда, от днешна гледна точка, да се консолидира сериозна подкрепа за кандидат извън този на “Прогресивна България”, който да обърне мача.
Спечелилата партия си има и готов кандидат в лицето на действащия президент Илияна Йотова, която е достатъчно популярна и убедителна, за да влезе като фаворит в предстоящата надпревара.
- Лесно ли ще бъде това партньорство за парламентарно мнозинство от 2/3 между “Прогресивна България” и ПП-ДБ, за което говорите?
- О, няма да бъде лесно в никакъв случай. Но и “Прогресивна България”, и ПП-ДБ знаят, че това е абсолютно неизбежно за тях. За ПП-ДБ съдебната реформа е основна част от тяхната програма в последните 15 години. И сега имат възможност за първи път да участват като ключова част от това мнозинство от две трети.
Самият Румен Радев поставя въпроса за промените в съдебната система като един от основните. Тоест и двете формации нямат опция да не го направят. Най-малкото защото избирателите им ще ги накажат, ако дадат заден от това.
- Ние познаваме Румен Радев като държавен глава, добре, но какъв Радев може да видим като евентуален премиер?
- Трябва да имаме предвид, че Румен Радев е бил субект на изпълнителната власт, назначавайки двата кабинета на Стефан Янев и двата кабинета на Гълъб Донев. Ние познаваме горе-долу стила му на управление. Извън оперативните въпроси за управлението на страната да видим темата, която се повдига в последните седмици - ще има ли геополитически обрат на България?
- И ще има ли?
- Не виждам никакви сериозни основания за подобно твърдение. Радев в кампанията си показа доста системно поведение по тези въпроси.
И тук епитети като “може да постави под съмнение геополитическата ориентация” според мен са погрешни. Очаквам по-скоро системно поведение от следващото управление по тези въпроси.
По повод на сравнения като “българския Орбан” трябва да имаме предвид, че Виктор Орбан играеше пълна опозиция на Брюксел. Не смятам, че такъв ще е случаят с Радев. България няма да тръгне да бъде опозиция на Европа по ключови въпроси и да се окаже спирачка за стратегически решения. По-вероятно ще има някакъв нюанс, който няма да промени кой знае колко позицията на България.
Нека припомня, че когато Радев назначи двата кабинета на Гълъб Донев, войната на Русия в Украйна вече беше започнала, но това не промени политиката на България спрямо Украйна, започната от правителството на Кирил Петков.
Но има два големи въпроса, които стоят пред българите в момента. Номер едно са цените, номер две - корупцията. На тези въпроси ще се търси много бърз отговор. Първото, по което ще разберем управленската философия на Радев, ще бъде, когато се стигне до приемане на бюджет, защото в бюджета се виждат всички управленски политики.
- Интересен въпрос е защо резултатът на “Прогресивна България” в крайна сметка се оказа по-висок от предвижданията на социолозите?
- Първо, когато има такъв тип голяма вълна, за социологията е почти невъзможно да покаже размера на вълната. И през 2001 и 2009 година, между другото, беше така, очакванията за размера на победата на НДСВ и на ГЕРБ бяха много подценени. Около половин милион души според резултатите от екзитпола са решили в последните няколко дни за кого да гласуват. Тези няколко дни са момент, в който социологията няма поле за действие, защото ние свършваме терена в сряда и това, което се случва между сряда и неделя, е сляпа точка, както има сляпа точка в огледалата за обратно виждане на автомобилите.
Всички социолози отчитахме активизацията и ръста при Радев с 3-4% спрямо предходни проучвания. Но стана вълна, която източи и всички други по терена. “Възраждане” е с 2-3 пункта по-ниско, отколкото беше на предварителните ни проучвания.
Радев взема 150 000 гласа от избиратели на ГЕРБ на предишните избори. Взема 60-70 хиляди гласа от ПП-ДБ. Взема големи дялове избиратели на “Възраждане”, МЕЧ и БСП. И разбира се, огромният му резерв беше от хора, които не са гласували на последните избори. При това без активността да бъде свръхвпечатляваща. Активността, която видяхме в неделя, е сходна на тази, която имахме в началото на политическата криза през април 2021 година.
- Оправда ли се това свръхфокусиране върху поколението Z и неговата политическа активизация?
- Всъщност няма кой знае колко сериозна активизация на това поколение в сравнение с други избори. Това поколение беше до голяма степен авангард на протестите в края на 2025 г. и ПП-ДБ го сложиха в центъра на реториката си и разчитаха много на него. Впрочем не без основание. ПП-ДБ действително има добър резултат сред поколението Z, особено в София. Но в огромната си част то предпочете “Прогресивна България” на Румен Радев.
Не съм привърженик на обобщенията. Поколението Z, да, разбира се, има поколенчески характеристики, но има и разделителни линии. Едно е поколението Z в София, друго е в по-малките градове. Впрочем винаги най-младите гласуват най-вече за новия играч. А в случая това бе Румен Радев.
CV
Роден е през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Доктор по политология
Главен асистент в катедра "Политология" на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател на Изследователски център "Тренд"
Автор на книгата "Българската политическа почва"
