Възможно ли е Тръмп и Путин да се побратимят?
Няма я вече Велика шахматна дъска на Бжежински. Новата игра е китайското Го
Възможно ли е след някой и друг месец САЩ и Русия да плеснат с ръце и да се прегърнат? На пръв поглед - абсурд. Но пък напоследък в международното положение тръгна такава поредица от абсурди, че взе да прилича на логическа закономерност.
Онзи ден например държавният секретар на САЩ Марко Рубио се появи по телевизията с христов кръст на челото и каза: “Между САЩ и Русия се води прокси война, време е да я прекратим!” Прокси война? Това не беше ли репертоарът на Путин? Щом войната е прокси, значи според новия Чичо Сам Русия е била предизвикана от предишния Чичо Сам да нахлуе в Украйна? Не може да бъде!
Така виждат нещата мъдрите коментиращи глави у нас и аз напълно ги разбирам. Като си принципен и праволинеен, няма как да вземеш такъв завой. Аз обаче още помня Клинтън и Елцин един до друг, прегърнати и заливащи се от смях. Връщам още малко лентата и какво да видя - на Техеранската конференция през 1943 г. президентът Рузвелт реши да се настани в съветското посолство, та да е по-близо до Сталин. Явно имаха нещо да си кажат, без да ги чуе Чърчил… Да, имало е и ще има такива епизоди. Където е текло, пак ще тече.
Моралният ангажимент на САЩ към Украйна наистина е огромен, но
великите сили никога не са се водили от моралните
ангажименти
Те винаги са верни на интересите, както казал лорд Палмерстън, премиерът на Великобритания през 1848 г. А какви са интересите на САЩ днес и защо вчерашните интереси вече не важат?
За да сравня вчера и днес, преговорих “Голямата шахматна дъска” на Збигнев Бжежински. През 1997 г. очерта американската геостратегия, която бе в сила до оня ден. В онази мъдра книга Збигнев е горд и въодушевен от хегемонията на САЩ: “Америка стои върховно в четирите решаващи области на глобалната сила. Във военно отношение тя има несравним глобален обхват, в икономиката тя си остава основният локомотив на глобалния растеж, технологически тя запазва лидерството в авангардните области на иновациите, а в културата тя се радва на ненадмината привлекателност, особено сред младежите по света… Комбинацията от четирите е това, което прави Америка единствената всеобхватна глобална суперсила.”.
Бжежински стъпва на необоримия аргумент, че на САЩ се пада около 30% от световното промишлено производство. Кой може да се мери с това - Китай с жалките 4-5%? Абсурд. Днес обаче картината е толкова различна, че
от смайване Бжежински би си изпуснал чашата
с кафето - според Световната банка преди 2 г. делът на Китай в световната манифактура е бил 31,6%, а на САЩ - 15,9%. И което дава повод за паника, е, че както е тръгнало, само след 5 години Китай ще има 45% от световната промишленост, а САЩ – някакви си жалки 11%. От всичките 4 “области на глобалната сила” днес САЩ е хегемон само в културата, и то в нейния холивудски слой. Само че
и Оскарите вече не са това, което бяха
Както знаем, военната сила е проекция на промишлената мощ плюс народния ентусиазъм. Ако някой още не е разбрал защо САЩ се отказаха от зелената сделка, ето го отговора – само след 5 г. китайската промишлена мощ и ентусиазмът от успеха ще заемат такова място в света, каквото заемаше САЩ през 1945 г.! (https://www.visualcapitalist.com/charted-chinas-rise-to-manufacturing-dominance-over-30-years/)
“Най-опасният сценарий - пише Бжежински през 1997 г. - би била една голяма коалиция между САЩ, Русия и може би Иран, една “антихегемонна” коалиция, обединена не от идеология, а от общи оплаквания…”
Е, днес се случи точно това, само че в 10 пъти по-големи мащаби и не всеки се оплаква. Тогавашният Китай е още юноша бледен, а днес е световен хегемон както в промишленото производство, така и в търговията. Русия го допълва със своите хиперзвукови ракети и 5000 ядрени бойни глави, а Иран е братовчед по неволя.
Можеше ли Бжежински да предвиди, че ще възникне неамериканска организация като БРИКС? В нея членуват 10 държави с 3,3 милиарда население, а още поне 20 държави се канят да се включат. И ако нещо ги обединява, то е общото недоволство от “меката сила”, т.е. от гнета на санкциите и цветните революции. Като наложиш санкции над целия свят, в крайна сметка санкционираш себе си. През 1997 г. САЩ изобщо нямат държавен дълг, днес дългът надхвърли 36 трилиона и расте с поне по 3 трилиона на година. Това поражда нуждата от нова световна валута.
Според стария сценарий Путин трябваше да е парий, прокажен изгнаник някакъв. И така му се падаше, но каква стана тя? Миналата година на сесията на БРИКС в Казан дойдоха лидери на 60 държави и
всички те се ръкуваха с кремълското чудовище
и никой не се зарази.
Да-а-а, светът не е същият. Ако Бжежински беше жив, щеше да напише нова книга. И дъската нямаше да е за шах, а за китайската игра “Го”. Разсъждавайки цинично-геополитически, защото в геополитиката няма никаква човешка етика, той вероятно щеше да препоръча на Тръмп да се сдобри с Путин, да махне всички санкции и газът пак да потече.
Такива са великите сили – за тях няма обикновен човешки морал, няма задължаващи обещания пред някакви си незначителни държавици. За тях най-важен е балансът на силите с другите велики сили.
Хората на Байдън прекалено дълго играха върху старата шахматна дъска. Сега обективната действителност принуди Чичо Сам да измисли нещо различно. И не е вярно, че Тръмп не работи по план. Планът се нарича "Проект 2025" и бе разработен в института "Херитидж" (Наследство), основният мозъчен тръст на републиканците. На стр. 182 в този план пише, че прекратяването на войната в Украйна се оставя на "президентското лидерство".
Ето защо, колкото пъти си отвори устата, Марко Рубио започва с мъдрото ръководство на Тръмп. Така е по план.
Когато в Сената се гласуваше неговата кандидатура за държавен секретар, той буквално изложи всичко, което в момента правят и Тръмп, и той, и Ванс, и всички останали. След което всички сенатори гласуваха "за" и нито един "против". Следователно в САЩ има принципно нов консенсус сред американския политически елит. И обратното – сред българските интелектуалци има принципен консенсус да продължат със старата шахматна игра. Няма лошо, за 4 години ще им мине.
Но да не останете с погрешно впечатление – аз също смятам, че нахлуването в чужда държава е непростимо престъпление. Ако бях демиург, веднага щях да върна на Украйна всички окупирани територии. За малко да се включа в прословутата подписка на хилядите интелектуалци, но в един момент се запитах – а за какво се бори тя? Каква е целта? Българското правителство винаги е стояло безрезервно зад Зеленски. Каквото Брюксел нареди – това става. У нас няма ни Орбан, ни Фицо. Значи тази подписка или чука на отворена врата, или иска нещо още, нещо недоизказано, но изписано с невидимо мастило между редовете.
Що е то? Не знам, но не е зле тайнописът да се прояви, та да видим за какво всъщност ще послужи този документ. Може би е протест срещу хулиганското поведение на Чичо Сам? Или призив за продължаване на войната до победен край? Не, не ми се вярва да е списък на доброволци за фронта.