Анализът на военните: Властта в Москва стои стабилно засега, опитва да подклажда конфликти и на Балканите
Войната между Русия и Украйна може да се разрасне и Москва да въвлече в нея страни от ЕС и НАТО, като ги нападне. Опасност за ескалация на конфликта има и в района на Черно море. Този анализ правят българските военни в новата Национална отбранителна стратегия, която правителството прие преди дни.
За първи път в новата история на България в документа се говори не просто, че Русия е заплаха за сигурността, но и че има вероятност тя да нападне държави - членки на съюза и на военния алианс. Сценарий от подобен тип
може да задейства чл. 5
от Вашингтонския договор. Той е за т.нар. колективна отбрана и гласи, че нападение срещу един от съюзниците е атака срещу всички.
Непровокираната агресия на Русия срещу Украйна наруши принципите и нормите на международното право, сериозно подкопа европейската архитектура на сигурност и промени факторите, които допринасяха за стабилна и предвидима среда на сигурност в Европа. Повишените глобални и взаимносвързани рискове и заплахи не изключват възможност за посегателства и нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на страна - членка на НАТО и ЕС, пишат военните ни в главата за оценка на рисковете пред страната и средата на сигурност.
За подобна опасност предупреди в събота и шефът на германското разузнаване Бруно Кал. Той разкри, че по данни на службите
Русия иска да тества единството на Запада
и да пробва колко надежден е всъщност чл. 5.
“Силно се надяваме това да не е вярно”, каза германецът. Но уточни: “Трябва да приемем, че Русия иска да ни подложи на изпитание”. Според Кал кога ще стане това, зависи от хода на войната в Украйна. Шефът на германското разузнаване смята, че ако тя приключи преди 2029 г. или 2030 г., то Кремъл “ще може да използва ресурсите си за агресия срещу Европа по-рано от очакваното”.
Думите му възмутиха лидерката
на украинската опозиция и бивша премиерка Юлия Тимошенко, която го обвини, че иска да удължи войната. “Бруно Кал потвърди официално това, което не ни се искаше да повярваме. Някой е решил да плати “изтощението” на Русия с цената на самото съществуване на Украйна и на живота на стотици хиляди украинци заради сигурността на Европа”, написа Тимошенко във фейсбук. Тя призова украинския парламент да реагира незабавно и апелира за бърз край на войната.
Конфронтацията на Русия със САЩ и НАТО да продължи, очакват обаче българските военни. Държавното ръководство на Русия тенденциозно ще продължи да представя действията на САЩ като политика на сдържане и ограничаване на способностите за развитие и като основно препятствие за постигане на своите реваншистки цели, в резултат на което ще нараства конфликтният потенциал между двете страни. Повишава се опасността от глобална военна и ядрена ескалация, с възможност за политико-икономическо и конвенционално противоборство със Запада и ускоряване на надпреварата във въоръжаването. Тенденцията Русия и НАТО да останат основни геополитически противници ще наложи дългосрочното прилагане на мерките за повишаване на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал, се посочва в стратегията.
Като една от зоните, в които е възможна руска атака, България определя Черно море. Заради това е нужно засилване на присъствието на военни кораби на алианса в него.
“Значителни промени в съществуващата властова система на Руската федерация са малко вероятни”, посочват още военните. Те очакват агресивният ѝ външнополитически подход да се запази и да се ускори преориентирането на търговските и дипломатическите ѝ връзки с държави в Азия, Африка, Централна и Южна Америка.
Стремежът за запазване на режима и за отстояване на предприетия силов външнополитически подход допълнително ще ограничи възможностите за диалог с ЕС и САЩ и ще провокира дългосрочно използване на значителна част от руския държавен ресурс за въоръжаване и повишаване на рисковете за
дългосрочна многоаспектна конфронтация със Запада,
казват военните.
Страната ни допуска и нов военен конфликт на Балканите, предизвикан от руското влияние. Той може да се породи от нерешените проблеми между страните от Западните Балкани, защото те допринасят за “възход на национализма и крайния популизъм и създават условия за рязко влошаване на средата на сигурност”. А тези “процеси се стимулират от външни за региона фактори (Русия, Китай, страни от Арабския свят), които имат интерес от запазване на перманентна нестабилност на Балканите с оглед реализиране на собствени цели”.
Други предизвикателства за НАТО и за България са: тероризмът, негативните промени в стратегическата среда на сигурност в Близкия изток и Северна Африка, повишените рискове за енергийната сигурност и критичната инфраструктура, възникването на противоречия между съюзниците в НАТО, засягащи единството на евроатлантическото пространство и влиянието на климатичните промени. Прогнозите са и че все повече бежанци ще пристигат в Европа заради привлекателния жизнен стандарт. Това пък пряко засяга България заради географското ѝ положение.
Нарастват заплахите от разпространение на оръжия за масово унищожаване (ОМУ) и системи за тяхното доставяне. Повишават се рисковете от опити на отделни страни да развиват собствен ядрен и ракетен потенциал за военни цели, от засиления интерес на терористични и екстремистки организации за придобиване на ОМУ, както и от проблеми със съхранението, контрола и унищожаването на радиоактивни материали, химическо и биологично оръжие, казват военните. Те се опасяват, че денонсирането на стратегически договорености и отказът за сключване на нови ще продължат да повишават напрежението между водещите ядрени сили в света с реална опасност от прерастването му в нова надпревара в ядреното въоръжаване.
На този фон Европа ще търси повече средства, за да се превъоръжи. Шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен вече представи план, който да осигури 800 млрд. евро за целта.
Радев ядосан: Не трябва да чакаме пари от Европа за превъоръжаване
Правителството да не чака пари от Европа за превъоръжаване на армията, защото те ще дойдат като заеми, които после трябва да връщаме. Това поиска в събота президентът Румен Радев. Повод за коментара му стана предложението на Урсула фон дер Лайен за превъоръжаване на ЕС.
“Винаги съм настоявал за по-отговорно отношение на България и Европа към сигурността, но аз не бързам да се присъединявам към фанфарите за Европейския план за превъоръжаване. Вихри се някакъв ентусиазъм, че ще има 800 милиарда за инвестиции в отбраната, но трябва да е ясно - такива пари няма! Ще има заеми и възможност за отказ от структурни и кохезионни фондове, т.е. отказваме се от ВиК, инфраструктура, социални проекти, околна среда и пренасочваш в отбранителна индустрия. Както и отпаднали проекти по ПВУ да се пренасочат към инвестиции в отбрана и сигурност”, коментира Радев.
“Очаквам правителството ни да подходи много отговорно и критично към всевъзможните български ангажименти в този казус, но по-важно от самите средства е отношението на държавата по тези въпроси”, допълни той.
Парите за кохезионни фондове да не се дават за превъоръжаване, настоя още в четвъртък пък премиерът Росен Желязков. Тази позиция той застъпи и на Европейския съвет в Брюксел. Според премиера най-добре е за отбрана да отидат средствата, които държавите може да изгубят заради неизпълнени реформи по плана за възстановяване. За България оттам под риск е второто плащане за 653 млн. лв.
“Войната в Украйна влече Европа към дъното. На последния съвет в Брюксел се изприказва много за превъоръжаване, но почти нищо за прекратяването на войната освен приказките за налагането на мир чрез сила”, каза още Радев в събота.
ПП-ДБ ще подкрепи по-високия бюджет за отбрана, обяви пък бившия финансов министър Асен Василев пред БНР. Но настоя, че останалата част от бюджета не е замислена добре и няма как да я подкрепят.
7-те млрд. дефицит, които страната има, са за да се плащат грешните сметки на Василев, върна му по-късно в интервю за радиото депутатът от ГЕРБ-СДС Костадин Ангелов. И обвини Василев, че обслужва Русия с гласуванията си в пленарната зала - срещу покупката на вторите 8 самолета F-16, за дерогацията на руските горива и т.н.
