Таланти, влезли в математическа гимназия в пети клас, до 12-и не ходят на изпит (Обзор)

07.03.2025 20:00 Ярослава Прохазкова
Първи учебен ден в НПМГ
Красимир Вълчев

Децата, влезли в математическа гимназия в 5-и клас, ще продължават в нея до 12-и клас без изпит. Това ще се уреди, след като с промени в Закона за предучилищното и училищното образование част от математическите и природо-математическите гимназии получат статут на специализирани училища.

“Част от децата в момента учат от 5-и до 7-и клас, но след това не успяват да продължат, въпреки че имат високи математически способности. При общия прием те могат да бъдат изпреварени от деца с по-високи резултати по български език. Колкото и да увеличат тежестта на математиката в балообразуващата оценка, има риск някои математически таланти да отпаднат, което е нежелано”, обясни министърът на образованието Красимир Вълчев. Най-вероятно промени в закона ще има през есента, “ако има политическа стабилност”.

Още тази пролет пък ще има известни промени в приема след 7-и клас. Повече ще са професионалните паралелки, но с малко - в много области вече е достигнат пределът при професионалното образование.

Предвиждат се обаче

повече паралелки в областта на природните науки

“За съжалeние, не можем да разширим математическия най-вече заради липсата на учители, но няма и желание от учениците”, отчете Вълчев. Според него програмите са доста амбициозни, особено в математиката и природните науки, това демотивира учениците. “Най-силно виждаме слабите резултати по математика и природни науки. Оттам са и ниските резултати в 9-и клас по PISA”, посочи той.

В момента 36% от паралелките са с чуждоезиков профил, а 2/3 от останалите са с интензивно и разширено изучаване на език. В гимназията учениците учат повече чужди езици, отколкото математика и природни науки като общ брой часове. “Професиите на бъдещето изискват не само чужд език. Немалка част от учениците в 8-и клас въобще не учат природни науки. Трябва

да се учат чужди езици, но не за сметка на останалите базови дисциплини

Ще направим балансиране в учебния план”, обяви министърът.

Децата, които ще бъдат активни през следващите 4-5 десетилетия на пазара на труда, ще живеят в свят, който изисква и повече базови умения, посочи Вълчев. Но колкото по-дигитален е, толкова по-важна ще бъде хуманитарната основа. А пък математиката “развива едни от най-ценните умения на XXI век - абстрактна интелигентност, дисциплина на мисленето, креативност, концентрация, за която много хора казват, че е умението на XXI век”, коментира министърът. И обобщи - връщаме се към традиционната парадигма с широката хуманитарна основа с ученето на математика и природни науки.

Въвеждат час по възпитание в добродетели, но без оценки

Час по възпитание в добродетели, но без оценки ще се въведе от 1-и клас. Идеята е да стане от тази или следващата есен. В него ще се учи и история на религиите, обяви министър Красимир Вълчев. В над 50% от съседните страни религията е в задължителния учебен план, у нас сега е във факултативните часове. Това не означава децата задължително да учат религия, ако семейството не желае. Целта е не само да ги направим знаещи, но и дори хора, обобщи министърът.

Други от Просветни

МОН: Никой няма да закрива чуждите езици в училище, търси се баланс с българския и математиката

Сега той е нарушен и резултатът е свръхамбициозна специализация и недостатъчна функционална грамотност “24 часа” попита Министерството на образованието и науката какво планира във връзка с

Просветният министър: Няма нареждания за извънредни родителски срещи в сряда

Никой не е издавал нареждане за извънредни родителски срещи и всички внушения с подобни твърдения са откровена лъжа! Това съобщи във фейсбук министърът на образованието Красимир Вълчев в отговор на

Медицинският университет в Пловдив дипломира 393-ма магистри, сред тях има от Бутан и Непал

С отличен успех над 5,50 от следването и държавните изпити са 54 дипломанти 393-ма абсолвенти от Медицинския факултет на МУ-Пловдив ще положат Хипократовата клетва на тържествена церемония на 10

Около 190 000 са студентите сега у нас, най-много са в „Икономика“ - 26 996, най-малко - в „Теория на изкуствата“ - 53

Около 190 000 са студентите сега у нас, които се обучават в 51 висши училища. От тях държавните университети са 38, а останалите са частни висши училища, каза за БТА Георги Стойчев

БАН със специална декларация за адекватно финансиране през 2026 г.

Липсата на средства демотивира,  не може да привличаме млади кадри, категорични са учените  "Трайното недофинансиране на БАН обаче води до неконкурентни възнаграждения

>