Във външния слухов канал има жлези, които отделят восъкообразна леплива материя - ушна кал, която заедно с влакната запазва тъпанчевата ципа от прах, насекоми и др. Тази материя понякога е по-малко, а друг път повече. Сухостта на канала обаче зависи най-често от вътрешни увреждания на ухото, а не от намаляване на ушната кал.
Образуващата се ушна кал се изтласква навън от движението на ушния хрущял при дъвчене и говорене. Когато отделянето на ушната кал е затруднено или у хора, които постоянно чистят ушите си, в резултат на което се образува повече ушна кал, тя се натрупва във външния ушен канал и може да го запуши напълно. От това може да настъпи загуба на слуха.
При набрана в повече ушна кал хората се оплакват от заглъхване на ушите, бучене, намален слух до пълна загуба, а понякога повръщане, главоболие и виене на свят.
Тапите от ушна кал трябва да се премахват с промивка на ушите от лекар. Промивката се прави с топла преварена вода или с топъл наситен разтвор от 2% боркас, или пък с 1-2% разтвор от сода бикарбонат (прави се в течение на един-два дни). Ушната кал се отстранява с умерено силна струя от течността.
По-твърда ушна кал се омекотява бързо и леко, като промивките се предшестват 2-3 вечери поред от парни компреси на запушеното ухо с продължителност 30 минути, като всеки 3 минути се сменят. Сдед всяко напарване на ухото в него се капват и по 5-6 капки или топъл чист маслинен зехтин, или бадемово масло, или пък смесен разтвор от сода бикарбонат 50 г, глицерин 10 г и дестилирана вода 50 г (от аптеката). Капките се държат в ухото 10 минути, след което то се избърсва и се запушва с топче памук, натопен в чист глицерин без сода. След 1-3 дни и най-твърдата тапа омеква и тогава с топла преварена вода се прави промивка. Честото промиване има своите лоши страни.
Промивка не се прави при спукано тъпанче. За да не се образува отново много ушна кал, болният след измиването да приложи лечението, изложено за шум или бучене в ушите.
Органът на слуха има три части: външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо.
Външното ухо се състои от ушната мида и от слуховия проход. Ушната мида стърчи отстрани на главата и прилича на широка фуния. Тя обикновено се нарича ухо и е покрита отвътре с продължение на кожата, но колкото отива по-навътре, кожата все повече изтънява и най-после се слива с тъпанчевата ципа.
След външното ухо идва външният слухов проход, едната половина на който е направена от хрущял, а другата, вътрешната - от кост. Следва тъпанчевата ципа, която е обтегната в края на прохода.
Средното ухо се състои от тъпанчето, тъпанчевата кухина, слуховите костици и евстахиевата тръба. Евстахиевата тръба свързва тъпанчевата кухина с гърлото.
Вътрешното ухо на слуховия орган се намира в т.нар. камениста част на слепоочната кост и се нарича лабиринт; то се състои от три части: преддверие, охлюв и три полукръгли канала. Кухината на всички тия части се пълни с лабиринтна, или слухова течност и по стените им се разклонява слуховият нерв.
Външното ухо е предназначено да приема, събира и усилва въздушните вълни. Звуковите вълни се събират в ушната мида, минават през външния слухов проход и срещат обтегнатата тъпанчева ципа, която чрез трептението си ги предава в тъпанчевата кухина. Оттук по веригата на слуховите костици звуковите вълни отиват в лабиринта, където се чувстват от слуховия нерв. Всяко възбуждане, произведено от слуховия нерв, се предава на мозъка - така се улавя звукът.
Всички напътствия за здравето на великия лечител и поясненията му за физиологията на човека четете на 24zdrave.bg
