Проф. Виолета Йотова: Затлъстяването е хронично заболяване, което се неглижира

https://www.24plovdiv.bg/zdrave/article/9572489 www.24chasa.bg
Проф. Виолета Йотова

То е водещ фактор и за по-тежко протичане на COVID-19, казва специалистът по детска ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ “Св. Марина” – Варна

- Проф. Йотова, превръща ли се в пандемия затлъстяването и каква е причината за това?

- Затлъстяването отдавна е пандемия. Голямото му разпространение започна още към 70-те - 80-те години на миналия век, като първоначално започна от Северна Америка, след това обхвана Азия и в края на миналия век се появи и в Европа. В светлината на Световния ден за борба със затлъстяването – 4 март, Световният форум за борба със затлъстяването публикува декларация “Застлъстяване и отговорът на COVID-19 кризата”. В този документ затлъстяването е определено като хронично рецидивиращо прогресивно заболяване, което се дължи на комплексни взаимодействия между биологични и психологични фактори в обезогенна среда.

Именно обезогенната среда е в дъното на целия проблем, защото хората като натура, вярвания и поведение не са чак толкова променени. Средата обаче напоследък е наистина обезогенна с по-ограничените възможности за физическо движение на деца и млади хора, свързано с ежедневието, с голямото обилие от калории навсякъде около нас и все по-малката нужда да ги изразходваме. Всяко поведение на семейството се отразява на следващите поколения като пример, който се копира и умножава и без активни действия няма как да се справим с тази пандемия.

Особено актуален този проблем стана в светлината на COVID. Дълго време главният рисков фактор за по-често и по-тежко боледуване не беше споменаван. Говореше се за свързаните с COVID болестни фактори – хипертония, сърдечносъдови заболявания, диабет, а затлъстяването се споменаваше само в уебинарите и проявите на организациите, призвани да се борят с него. У нас на хората все още не е съвсем ясно, че това е рисков фактор номер 1.

- От години се говори за проблемa, защо се задълбочава?

- Заради бездействието на обществените и здравните системи, които също още не са осъзнали затлъстяването като проблем. Свързано е и с развитието на хранителната, автомобилната, транспортната и др. индустрии, които създават обезогенната среда и които във все по-ограничен пазар имат все по-голямо предлагане. Затова за всяка една обществена и държавна система става все по-трудно да премине към наистина смислени действия. След като успяхме да го направим за коронавирусната заплаха – човечеството да действа като един и да постигне успех в немислимо кратки срокове по отношение на историята на здравеопазването до момента, ще го направим и за затлъстяването, макар че ще ни отнеме повече време.

- Много страни в Европа имат национални програми за борба със затлъстяването, а България още няма. Работи ли се по създаване на такава?

- Имаме Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести, която беше със срок 2014-2020 г. В нея обаче затлъстяването е загатнато само като срамежлив братовчед на всички други заболявания с гръмки заглавия. Често казвам на семействата, когато има затлъстяване при детето им, че да търсиш как да лекуваш хипертонията на детето или костно-ставните му проблеми, свързани със затлъстяването, означава къщата ти да гори, а ти вместо да гасиш пожара, да раздухваш пушека с прахосмукачка.

Няма да се

справим с

хроничните

незаразни

болести, ако не

се справим със

затлъстяването,

още повече сега, когато видяхме, че то е основният фактор за смъртност и при инфекциозни заболявания.

Има действия по изучавне и наблюдаване на затлъстяването, включително и участие в международни проекти, както и някои мерки, които се взеха по отношение на храненето в детските градини и училищата, както и в часовете по физическо възпитание. Но това е несистемно и недостатъчно и показва, че не сме го осъзнали като проблем.

Бих призовала всички, от които зависи развитието на проблема в бъдеще, да се обърнат към декларацията на Световния форум по затлъстяване, в която е определена система от подходящи действия. Тя е много добра за построяване на програма, която не само да се напише, но и да се изпълнява.

Като пример за страна с национална програма мога да дам Белгия, с която сме работили в нашите проекти – освен изцяло промяна на училищното хранене и липса на какъвто и да е достъп до неструктурирано и несъобразено с нуждите на децата хранене, децата там имат и сериозен режим на физическа активност. За сравнение, преди няколко години у нас имаше идея да съкратим междучасията, за да увеличим времето за обучение, при положение че това е единственото време, в което децата могат да се раздвижат.

-Кога започва да се проява проблемът със затлъстяването и защо се поставя акцент в детска възраст?

- Известен факт е, че с годините и обездвижването процентът затлъстяване се увеличава, като чак след 65 години има спад, свързан и с това, че много от хората, особено с екстремно тегло, почиват преди тази възраст.

Внимание на проблема се обръща много в детската възраст, защото тогава се усвояват навици и поведения, важащи за цялия живот. Тук можем да създадем променено поведение в бъдещите поколения, което с годините да донесе необходимите здравни ползи.

Корелацията между детското и възрастното затлъстяване е около 75-80%, т.е. на 5 индивида, които са били пълни като деца, само един има шанс да отслабне по-нататък и то в младата си възраст.

В по-стари проучвания, преди 2000 г. средната възраст за начало на персистиращото затлъстяване беше 6,5-7 г. С увеличаване на процента затлъстяване тази възраст пада и вече е между 2 и 5 г. Проучвания, които сме правили за периода от 90-те години до 2007-а г. не отчитат увеличение на процента затлъстели сред подрастващите. Последните 12-14 г. обаче има рязко покачване, и то не само като процент засегнати, а като брой килограми, които едно дете трябва “да носи”.

- Очевидно се увеличават засегнатите деца и подрастващи. Каква е причината?

- В момента от децата, които преглеждаме седмично, почти половината са такива, които идват за консултация по повод затлъстяване. При наши последни изследвания от 2016 г. сред учениците от 1-и до 4-и клас процентът на наднормено тегло и затлъстяване достига 30, което е алармираща цифра, защото всеки трети в предпубертетна възраст да има наднормено тегло, означава, че при достигане на краен ръст рискуваме половината от населението ни още като младежи да е с наднормено тегло и затлъстяване. Има и още стряскащи данни. Сравнение, което направихме между 2007 и 2010 г. сред най-малките между 2 и 5 години, показа, че през 2007 г. около 15% от тях са с наднормено тегло, а около 4,5-5% със затлъстяване, докато във втория период имаме

нарастване

до 20% с

наднормено

тегло

и около 5-6% със затлъстяване. За 3 години това е огромен скок.

Сред факторите, които допринасят за задълбочаване на проблема, са липсата на достатъчно движение и заседяването пред различните екрани.

Още през 2012 г. установихме в проекта ToyBox при 4-годишните, че сме на първо място по време, прекарано пред компютър - от 30 до 45 минути, а пред телевизор – 1,5-2 ч. На последно място сме и по движение на децата. Измервахме го обективно, децата носеха педометри. Нито едно дете не постигна минималното движение от 10 000 крачки. Стигаха максимално до 9000 през делничните дни и около 8000 през уикендите, което за дете на 4 г. не е добре. Това е свързано и с детската градина - там децата са предимно заседели и затова, като се приберат вечер, започват да лудеят.

- При какви показатели става дума за наднормено тегло и за затлъстяване?

- Според стандартите на СЗО при над 85% индекс на телесната маса теглото се определя като наднормено, а над 95% като затлъстяване.

- Защо е важно хората да осъзнаят, че затлъстяването е хронично заболяване и не повлиява само на външния вид?

- Защото наистина е такова. То предразполага за много други заболявания и състояния не само при възрастните. Води до сърдечносъдови, метаболитни проблеми и диабет, но процентът на ракови и ставнокостни заболявания е много по-висок при наличие на затлъстяване. Също и деменция – развива се амилоидоза в мозъка. Хората с много високостепенно затлъстяване по-бързо губят когнитивния си капацитет.

- Смята се, че мастната тъкан е предразположена за протичане на възпалителни процеси. Така ли е и прекомерното ѝ количество ли е причината за високия риск от развитие на незаразни заболявания?

- Има много теории в тази посока, една от които е хипоксемичната. Тя свързва високата секреция на увреждащи фактори, предимно възпалителни, от мастната маса с липса на кислород, който да достига до всяка част от натрупаната вече бяла мастна тъкан. Мастната тъкан генерира системно нискодозово възпаление, което има значение за развитие на атеросклероза и свързаните с нея съдови усложнения, като това може да се срещне и при млади хора. Прекомерното количество мастна тъкан пречи на правилното протичане на имунните процеси, което има значение както за заразните, така и за онкозаболяванията.

- Здравословната диета и начин на живот са основни насоки за справяне със затлъстяването, но невинаги се получава. Какво да се направи, ако това не помага?

- Медикаменти за децата няма, но има програми, личен пример, както и много специалисти по хранене, ендокринолози, педиатри, които могат да помогнат. За възрастните на хоризонта вече има и медикаменти, за които има доказателства, че с тях може да се свали за даден период от време 6 пъти повече телесна маса в сравнение с тези, които само променят стила и начина на живот.

- Как се отрази COVID ситуацията върху здравето на децата и учениците?

- Пагубно по всякакъв начин. Покачването на тегло е факт,обездвижването е прекомерно. Положителна промяна има само при тези със Синдром на Прадер-Вили - рядко генетично заболяване, свързано с тежко затлъстяване. Седейки вкъщи пред лицата на родителите си, обаче, по-добре се контролира храненето им и при тях има отслабване, докато всички останали вдигнаха килограми, и то немалко.

Двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване

По данни на Световната здравна организация (СЗО) 61.7% от българите са с наднормено тегло или затлъстяване. В тази категория влизат всички над 18 години с индекс на телесна маса (ИТМ) по-голям от 25 е на лице наднормено тегло, а над 30 – затлъстяване.

ИТМ се формира от теглото на човек в килограми, разделено на ръста му в метри на квадрат. 59.35% е делът на хората в Европа с наднормено тегло. 23.3% В Европа са със затлъстяване, а в България 25%. Аналогична е ситуацията и при децата, където според данните на Световната федерация по затлъстяване към 2030 г затлъстяването при децата между 5 и 9 години у нас ще бъде 21.4%, а при тези от 10 до 19 г. 16.2%.

Интервюто е подготвено със съдействието на “Ново Нордиск”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Сама си изхвърля боклука фолкпевицата Мария, видя "България Днес". Миньончето чинно занесе до контейнера торбата със смет, която беше със сериозни за нея размери. След като освободи място в колата си, Мария запълни багажника с торбички с покупки. Браво! Снимки: "България

Най-добрият български плувец Антъни Иванов се раздели с ученическата си любов. Той е скъсал с гаджето си Габриела Димитрова преди няколко месеца, научи "България Днес". Оттогава е сам и няма нова любима до себе си. "Приятелка нямам - сподели един от най-популярните ни спортисти. - Предпочитам да не коментирам нещата между нас

"Очаквам разговор с Любо Пенев. Ако той поиска отново да бъда на стадион "Българска армия", ще се отзова, но крайното решение е на ръководството на клуба." Това заяви пред "България Днес" легендата на ЦСКА Петър Жеков, който в разгара на предизборната кампания обясни, че е бил нежелан в Борисовата градина заради участието си като кандидат за