Задушаването с мазнина не помага в борбата срещу кърлежите, предупреди проф. Ива Христова.
Най-добрият вариант, когато забележим забит в тялото ни кърлеж, е да се обърнем към най-близкия медицински пункт или към спешна помощ. Там със сигурност има хора, които знаят как да го свалят, при това цял."
Това сподели проф. Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести пред Би Ти Ви.
„Ако по някакви причини сме много далеч от такъв център, тогава остава принципът „помогни си сам". Това е доста по-трудно и по-отговорно, защото ако скъсаме кърлежа, забитото в тялото ни шипче продължава да отделя бактерии. Те са концентрирани там - тоест нищо не сме направили", обясни тя.
По думите ѝ, ако го задушим с мазнина, тогава, вместо да спре предаването на борелиите - причинителите на лаймската болест, от стомахчето му могат масово да се отделят бактерии, които да преминат през шипчето в тялото.
„Свалянето на кърлеж, когато сме сами, най-добре се извършва с пинсета или със специални приспособления, които се продават в аптеките. С тях кърлежът се хваща много близо до кожата. На практика почти правим гънка в нея, за да можем да го захванем максимално в началото на шипчето му и да не го скъсаме", коментира проф. Христова.
Според нея, когато кърлежът скоро се е забил - в първите няколко часа, той пада много лесно. „Пада лесно и когато е стоял повече от два дни върху нас, защото вече се е нахранил и сам ще падне. В това обаче е опасността - ако ни е заразил, а ние не сме забелязали ухапването, кърлежът може вече да е паднал и да се окажем неприятно изненадани от симптоми, без да имаме спомен за ухапване".
„Ако нямаме симптоми, можем да изчакаме поне месец, преди да направим изследване за лаймска болест, за да сме сигурни, че няма инфекция. Ако развием някакви симптоми, серологичното изследване може да се направи по-рано. Но дали антителата ще бъдат установени, е малко „50 на 50". Затова не трябва да се подвеждаме от евентуално фалшив отрицателен резултат", предупреди проф. Христова.
