Американски хирурзи доказаха на практика, че при някои пациенти две последователни трансплантации на бял дроб могат да бъдат животоспасяващи, съобщи „Медикъл експрес“.
Лекарите са отстранили силно инфектираните бели дробове на пациент и временно са заместили функциите им с изкуствено създадена система от „изкуствени бели дробове“, за да го поддържат жив до извършването на финалната трансплантация, уточнява специализираното издание.
„Той беше критично болен. Сърцето му спря малко след пристигането му и се наложи да бъде приложена кардиопулмонална ресусцитация (CPR)“, разказва водещият автор на проекта и гръден хирург в Северозападния университет в САЩ Анкит Бхарат в публикация в списание Med. „Когато инфекцията е толкова остра, че белите дробове буквално се разпадат, те са безвъзвратно увредени. Тогава пациентът умира“, допълва той.
33-годишният мъж развил остър респираторен дистрес синдром (ARDS) — животозастрашаващо състояние, при което възпалението и инфекцията поразяват белите дробове. Вследствие на грип състоянието му бързо се влошило, като се усложнило и от бактериална пневмония. Белите дробове, сърцето и бъбреците на пациента започнали да отказват. Единственият му шанс за оцеляване била двойна последователна трансплантация.
Белите му дробове били безвъзвратно увредени и поддържали инфекцията, но организмът му бил твърде отслабен, за да приеме веднага донорски органи — първо трябвало да се възстанови.
„Сърцето и белите дробове са неразривно свързани“, обяснява Бхарат. „Когато няма бели дробове, как поддържате пациента жив?“, пита той.
За да реши този проблем, екипът на Бхарат разработил система с изкуствени бели дробове, която временно заместила функциите на естествените органи. Тя снабдявала кръвта с кислород, отстранявала въглеродния диоксид и подпомагала поддържането на стабилен кръвоток през сърцето и тялото, докато пациентът бил без бели дробове.
След отстраняването на инфектираните органи състоянието на пациента започнало да се подобрява. Кръвното му налягане се стабилизирало, функциите на органите се възстановили, а инфекцията отшумяла. Два дни по-късно бил намерен донор и хирурзите извършили двойна трансплантация. Повече от две години след операцията пациентът се върнал към обичайния си начин на живот с добра белодробна функция.
„Обикновено трансплантация на бял дроб се извършва при пациенти с хронични заболявания като интерстициални белодробни болести или кистозна фиброза“, посочва Бхарат. „Доскоро се смяташе, че при остър респираторен дистрес синдром дробовете могат да бъдат поддържани, докато състоянието се подобри“, допълва той.
Анализът на отстранените бели дробове обаче показал друго. При молекулярно изследване учените открили белези и увреждания на имунната система — признаци, че тъканта е достигнала необратим етап и не може да се възстанови самостоятелно.
„За първи път на биологична основа предоставяме молекулярно доказателство, че някои пациенти се нуждаят от две последователни трансплантации на бял дроб, за да оцелеят“, подчертава Бхарат.
Засега този подход остава ограничен до специализирани медицински центрове с необходимата експертиза и ресурси. Бхарат обаче се надява, че с времето концепцията ще бъде развита в по-стандартизирани устройства, способни да поддържат пациентите живи, докато чакат трансплантация.
