Бактерия, която е устойчива на повечето антибиотици, се изолира в лечебни заведения в цялата страна. Най-засегнати са интензивните отделения и урологиите, които поемат голям брой пациенти и тежки случаи. За това сигнализират учени от Центъра по заразни и паразитни болести.
Бактерията се нарича Клебсиела пневмония. Щамът е агресивен и е резистентен на повечето антибиотици. Лечението е много трудно, продължително, а понякога, за жалост, е неуспешно. Учените предполагат, че щамът е навлязъл в българските болници от чужбина, тук е намерил благоприятна почва и е изместил почти всички други патогени.
Става въпрос за вътреболнични инфекции (ВБИ) или както е коректно да се казва – инфекции, свързани с медицинското обслужване. Т.е. пациентът постъпва в здравното заведение по друг повод и се заразява с бактерия по време на лечение на другото заболяване. Например – влиза за операция на херния, а се сдобива с бактерия. Вътреболнични инфекции съществуват по цял свят и са неизбежни, но в България не се говори открито за тях. Подозрително малко са и регистрираните случаи, които са отчели здравните власти.
Справка показва, че за първото полугодие на 2025 г. са установени вътреболнични инфекции при около половин процент от преминалите през здравни заведения, пише bTV.
По закон, лечебните заведения са длъжни да докладват тези случаи на РЗИ, а отделно РЗИ трябва да извършват планирани и внезапни проверки в лечебните заведения. Общо извършените проверки през първото полугодие на миналата година са над 2000, а издадените актове за административни нарушения на фона на хилядите проверки - 1.
Например, според скорошно изследване на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията в 31 държави, сред които и България, се сочи, че те са доста повече. У нас, на място, от центъра са установили, че всъщност 3,7% от пациентите имат поне една вътреболнична инфекция, а употребата на антибиотици е много по-висока от средното за Европа. Антимикробната резистентност у нас е над 2 пъти по-висока от средната за Европа и е най-високата на Стария континент. Експерти в областта правят такова допускане, от една страна. От друга - ефикасността на проверките на контролните органи.
Виждаме, че дезинфектанти има в под 1/3 от стаите, а средно в Европа има в почти половината стаи. Единичните стаи у нас са 7%, а средно в Европа са два пъти повече. Тези показатели са важни, когато говорим за възможността на лечебните заведения да изолират такива пациенти и да спират предаването на заразата.
Антибиотичната резистентност е един от най-сериозните проблеми пред съвременната медицина. Предполага се, че до 2050 г. бактериите ще станат резистентни на всички съществуващи антибиотици. А без антибиоцици, човечеството започва от нулата борбата с бактериите.
Адвокати по медицинско право коментират, че съществува нормативна база за контрол над вътреболничните инфекции, макар и от 2005 година, но основният проблем, по техни думи, е занижен контрол.
„Много често напоследък ми прави впечатление, че имаме много запитвания и казуси с вътреболнични инфекции, за които в последствие установяваме, че нямаме абсолютно никаква информация – не са вписвани в съответните книги на лечебните заведения за съществуване на такава инфекция, още повече пък да бъдат докладвани към съответните органи", обясни Величка Костадинова, адвокат по медицинско право.
Учени предупреждават за сериозен здравен риск, свързан с вътреболничните инфекции – повишава се резистентността на бактериите към съществуващите антибиотици. В Националния център по заразни и паразитни болести се доказват най-резистентните щамове в страната. И се прави анализ на консумацията на антибиотици.
Всеки ден в лабораторията на центъра пристигат проби от цялата страна. Специалистите тук консултират лекарите за подходяща терапия на пациенти с полирезистентни бактерии. Веднъж попаднали в организма, те стават неуправляеми. От пробите, които се изпращат до лабораторията, става ясно, че в големите болници у нас се изолира агресивния и нечувствителен на антибиотици щам на Клебсиела пневмония. В момента учените от лабораторията анализират какви генни мутации са възникнали при нея и как може да й се въздейства.
„В близките 2-3 години тя измести, на практика, почти всички останали", обясни доц. Иван Иванов, „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност", НЗЦПБ.
България е успяла да намали употребата на антибиотици в резултат на въвеждането на електронните рецепти за домашно лечение, но проблемът с резистентните микроби се задълбочава. „Когато най-често пациента не бива излекуван с един антибиотик, веднага, му се е включил втори. Но пак може да не е оптимизирана дозата и режима. Тя става резистетна и на него. Постепенно, многостъпално се стигат до тези паренрезистетни щамове, за които стана дума", посочи доц. Иван Иванов, „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност", НЗЦПБ.
Учените отчитат, че основната причина за възникване и разпространение на вътреболнични инфекции е ниска хигиена, липса на достатъчно персонал и недостатъчен контрол.
Здравното министерство коментира, че е разработило и предстои да обяви за обществено обсъждане нова наредба, която ще регламентира организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване.
Ученият от Българската академия на науките проф. Радостина Александрова коментира, че над 70% от причинителите на ВБИ са устойчиви на антибиотици. По думите ѝ половината от вътреболничинте инфекции могат да се избегнат. В ЕС има около 90 хил. смъртни случая заради този проблем в болниците.
„Едно от най-големите разпознати предизвикателства от СЗО, веднага след сърдечносъдовите заболявания. Заразяването може да стане през кожата, когато има нараняване. Много са уязвими хората, които в хода на лечението им е приложена инвазивна процедура. В България се правят проучвания, има данни за интензивното отделение на детска болница – за година и половина 9,5% от приетите деца са заразени с ВБИ.
