Науката потвърди метода години след смъртта му: дори 10-минутна разходка преди или по време на безплодна умствена дейност увеличава с 81% силата на мисълта и с 60% идеите
Преди 10-ина години науката потвърди с доказателства от изследвания концепция, която за първи път е изречена сериозно, макар и без особени аргументи, от Ницше: “Всички наистина велики мисли се зараждат по време на ходене”. Публикацията на учените от Станфордския университет излиза три години след смъртта на технологичния гений Стив Джобс, който за себе си интуитивно беше открил две работещи техники за освежаване на ума - “безсмислените разходки по време на работа” и “ходещите съвещания” - запазена марка на неговия мениджърски стил. Той е прилагал перфектно научната рецепта за креативност, която невролозите ще измерят и публикуват едва години по-късно.
Следващия път, когато зациклите, послушайте интуицията на гения и изводите на науката, която го доказа: дайте на мозъка си крака.
Най-известният работен метод на визионера, особено при блокиране в задача или при нужда от пробив, са разходките и ходещите оперативки, които превръщат заседателната зала в пешеходна пътека. Отстрани похватът изглежда просто ексцентричност на гений. Науката обаче доказва, че Джобс не е следвал прищявка – той интуитивно е прилагал техника за рестартиране на мозъка, която е нямало откъде да научи наготово, защото по онова време не е била проучена.
Станфордският университет публикува серия от четири експеримента, които превръщат във факт претенциозното остроумие на Ницше. Този научен документ дава убедително обяснение защо подходът на Джобс е бил толкова успешен, когато той и екипът му са блокирали в търсенето на решения. Иноваторът е използвал разходките за сложни изчисления, а за да пробие “стената” и да генерира “свободен поток от предложения” - точно това, за което ходенето е най-ефективно.
Класическата теория за “великите идеи” е теоретична рамка, но станфордското проучване дава измеримо доказателство за това. Експериментите показвао, че ходенето не е просто пасивна почивка, а оптималният начин за раждане на идеи.
В първия опит невролозите установяват, че при разходка творческото мислене се активира драстично. Когато участниците са се разхождали, техният мозък е преминавал в режим на разсеяност, който се свързва със свободното асоцииране на идеи и подсъзнателна обработка. Това превключване превръща абстрактната мисъл в активен неврологичен процес. Конкретно участниците е трябвало да измислят алтернативни приложения на обикновени предмети като копче или гума. Контрастът между ходилите и неходилите е поразителен. Движението е предизвикало при 81% от участниците скок на креативността, при което се увеличили с 60% генерираните идеи. Този резултат е директно доказателство, че движението е най-добрият начин да се счупи фиксацията в нещо, което не дава резултат, и да се стимулира свободен поток от нови, понякога много оригинални асоциации.
Може би най-голямата полза от подхода на Джобс е т.нар. остатъчен ефект, демонстриран във втория научен експеримент. Зарядът на мозъка не изчезва веднага, щом спрем да вървим. Група, която е ходила, а след това е седнала да работи в обичайната офис среда, е показала също толкова високи нива на творчество, колкото и тези, които са продължили да се разхождат и да обсъждат. Така и двете групи са се представили значително по-добре от тези, които са седели през цялото време, “докато гледат тавана” и мислят.
Когато богът на технологиите се е разхождал, за да преодолее някакво мисловно вцепенение, ефектът е продължавал и след това на бюрото или в заседателната зала. Ефектът на “опашката” доказва, че мисловният тласък не е мимолетен. Разходката е катализатор, който отключва за часове напред креативността. Достатъчно е да се разходите 10 минути преди обсъждане, за да влезете в залата с вече зареден за инкубиране на идеи мозък.
Следващият експеримент на невролозите е най-елегантен от научна гледна точка, тъй като разклонява опита на два лъча. Целта е да проследи ефектите в зависимост от околната среда: дали е водеща променящата се обстановка навън, или самият физически акт на ходене? По инерция свързваме идеята за вдъхновяващи разходки с красиви пейзажи, но изследването показва, че средата не е решаващият фактор. Участниците, които са ходили на бягаща пътека с лице към гола стена, също са показали значителен мисловен подем. Наистина разходката на открито дава повече суров материал (нови впечатления) за ума. Но “очевидно самото ходене е основният фактор” за генерирането на най-качествените и сложни идеи и аналогии.
Това прави методът на Джобс изключително достъпен. Не е нужно да търсите парк или планина. Няколко обиколки из офиса, коридора или минаване през фитнеса за минути на бягащата пътека са достатъчни, за да раздвижите не само тялото, но и мисълта си.
В един от експериментите е използвана по-сложна творческа задача - за генериране на аналогии. Резултатите показват, че ходенето е довело до създаването на “най-иновативни и висококачествени съответствия”. Статистиката е красноречива: всички, които са ходили, са дали поне една оригинална аналогия. За сравнение само 50% от тези, които са си седели вътре, са успели да го направят. Това означава, че ходенето не просто помага да се преодолее нежелана творческа пауза, но и допринася за по-голяма дълбочина и находчивост на самите идеи.
Изследването на Станфордския университет дава убедителни научни доказателства за нещо, което много творчески личности са усещали интуитивно от векове. Но някак си тези “ненаучни” подходи са най-комплексно прилагани от идола в технологиите, сякаш невролозите са търсили да проверят точно неговите методи за излизане от улица без изход.
Без значение какво е вдъхновило изследванията, важен е изводът. Да, простата физическа дейност като ходенето е мощен, безплатен и леснодостъпен инструмент за стимулиране на творческото мислене.
Взети заедно, откритията сочат, че ползите от ходенето не са свързани с вдъхновение от гледката или с разсейване. Ефектът е по-дълбок, почти биохимичен, като искра в когнитивните ни процеси, която продължава да свети дори след като отново седнем на бюрото си.
