Вдигат заплатите на медицинските сестри, а за лекар без специалност стартовата ще е 1800 евро
Европейски нива на финансиране чрез постепенно увеличаване на разходите за здравеопазване като дял от БВП, но в партньорство и с реалистични политики. Заплащането да бъде за медицински дейности и резултати, а не за структури. Това са два от ключовите приоритети, около които се обединиха повече от 300 медици на Седмия национален конгрес на Българския лекарски съюз (БЛС), който се проведе през почивните дни в комплекс Св. св. Константин и Елена край Варна.
На форума бяха обсъдени актуалните теми на българското здравеопазване и медицина от много гледни точки. Общата визия е как те да се подобрят в интерес на пациента.
Позицията на БЛС е не на противопоставяне, а за партньорство - професионални решения и експертиза, защита на разумни и реалистични политики, които здравната система може да реализира устойчиво. Препоръка на конгреса е НЗОК да финансира извършени дейности в измеримо качество и доказан здравен ефект. В болничната, първичната и специализирана извънболнична медицинска помощ вместо щатове и легла да се въведе ефективен и навременен контрол, а не само последващ.
Д-р Иван Маджаров - зам.-председател на БЛС, акцентира, че системата разчита на близо 8900 медицински практики и над 106 000 специалисти, а финансирането трябва да бъде обвързано с резултати и качество.
С осигуряването на 260 млн. евро от бюджета за догодина
стартовата заплата на медицинските
сестри вече ще бъде 125% от средната,
а началната на лекар без специалност ще е над 1800 евро, обяви д-р Десислав Тасков - член на парламентарната комисия по здравеопазване. Той подчерта, че с отпускането на тези средства от бюджета ще бъдат повишени възнагражденията и за другите работещи в сферата на болничната помощ - лаборанти, инженери, фармаколози.
Министърът на здравеопазването Силви Кирилов заяви, че подкрепя увеличението на възнагражденията на младите медици, но основният проблем е диспропорциите при заплащането в здравеопазването.
Той съобщи, че 40% от здравните средства в страната отиват за лекарства, заради което правителството готви промени. Ако се добавят и парите, които хората плащат сами, процентът е значително по-висок. Това създавало среда с подводни камъни, които по веригата от производството до аптечната мрежа можели да доведат до сериозни дисбаланси в лечебния процес.
Министърът разказа за планове за реформа в лекарствената политика, която цели пълна проследимост на всяка опаковка - от влизането в България до крайния потребител. Промените включват ежедневна регистрация на наличностите, увеличен задължителен запас и забрана за износ при дефицит.
Едно от най-сериозните предизвикателства е зависимостта от външните доставчици - над 80% от активните субстанции идват от изток, главно от Китай и Индия. Промените, които Министерството на здравеопазването предлага, ще бъдат обсъдени с представителите на фармацевтичния бизнес преди окончателното им приемане.
Проучване на социологическа агенция “Тренд” по поръчка на БЛС показва парадоксални нагласи сред българите.
46% смятат, че държавата трябва да увеличи разходите за здравеопазване,
но близо 60% не одобряват здравната вноска да бъде вдигната, а 84% смятат, че няма достатъчен контрол върху начина, по който се изразходват средствата.
Българите искат по-добро здравеопазване, но не са готови да плащат повече за него, коментира Димитър Ганев от “Тренд”.
30% от участвалите 800 лекари в проучване на “Тренд” одобряват въвеждането на система за потвърждаване на медицинска дейност чрез верификационен код. Резултатите показват още, че 70% са на мнение, че регулирането в здравеопазването трябва да се увеличи или да остане същото, а 72% искат трудът им да се заплаща според извършената дейност и квалификацията.
Говорете ясно, реагирайте бързо и бъдете човечни - това бе съветът, който журналисти от водещи медии дадоха на лекарите по време на форума. Един от дебатите бе посветен на това какво очакват пациентите в дигиталната епоха и
как достига до хората истината за здравните проблеми
Съвременната информационна среда е пренаситена до степен, непозната на предходни поколения. Това, което средният германски селянин в края на 19-и век е придобивал като информация през целия си живот, днес се съдържа в един-единствен неделен брой на New York Times, каза модераторът на панела, юристът проф. Даниел Вълчев.
Здравните теми са изключително търсени от читателите и зрителите, но пациентите са подложени и на огромен натиск от непроверена и често невярна информация в социалните медии, подчерта зам. главният редактор на “24 часа” Юри Велев. Затова е важна достоверната експертна информация от традиционните медии и доброто партньорство между лекарите и медиите.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов: Допълнителна прозрачност ще опровергае твърденията за източване
- Д-р Брънзалов, как оценявате форума? Дадени ли бяха отговори на актуалните проблеми пред съсловието?
- Смятам, че форумът беше успешен. Поставихме важни въпроси, потърсихме решения на актуални и наболели проблеми. Програмата беше интересна и разнообразна. Чуха се мнения от утвърдени експерти и не говоря само за колеги от сектора. Щастлив съм, че делегатите на конгреса се обединиха и успяхме да оформим приоритетни политики и мерки, към които да се стремим и които да защитаваме.
- Много се говори за контрол на разходите. Какво предлагате в тази насока?
- Аз съм дълбоко убеден, че най-добрият контрол е от страна на пациента. Ако има такъв, макар и частично, ще доведе до положителни резултати.
- Какво би представлявал този контрол от пациента?
- Има различни варианти. Единият от тях е основан на принципа на верификацията. Банките са го въвели и в тази система работи от години. Не сме съгласни и не приемаме твърденията, че лекарите и лечебните заведения източват касата. Може това да са потребностите на застаряващото ни население. Затова искаме да бъде въведен контрол с участието на пациента.
Българските медици правят всичко необходимо, всички иновации в медицината са налице у нас и го правят с недостатъчно финансиране. Никой не отива на рали с москвич, разбирате какво искам да кажа. Не може постоянно да се изцежда работният потенциал на хората в системата.
- Как виждате развитието на системата занапред?
- С този бюджет аз не очаквам кой знае какви радикални промени. Иска ми се да започнем да говорим за устойчива политика, за постигане на европейски нива на финансиране чрез постепенно увеличаване на разходите за здравеопазване като дял от БВП. Само така можем да гарантираме достъпно и модерно здравеопазване, което реално да отговаря на нуждите на хората и да мотивира специалистите да останат и работят тук. Защото лекарят и пациентът са неразривно свързани, а устойчивата система отчита нуждите и на двете страни.
