В топлата питейна вода се съдържат средно 22 пъти повече бактерии, отколкото в студената. Това показва ново изследване на Софийския университет и сдружение „Активни потребители". Така топлата вода, която ежедневно използваме за миене, готвене и дори пиене, може да се окаже сериозен риск за здравето.
В някои райони на София нивата достигат почти 70 пъти по-висока концентрация на микроорганизми, показва изследването, публикувано на сайта на "Активни потребители".
Микробиологичните замърсявания са най-значителният риск за питейните води. Микробите в тях са бактерии, вируси, плесени и паразити. Някои са директни патогени по хората, например Салмонела и Шигела (дизентерия), но повечето са т.н. опортюнистични патогени, такива които водят до заболявания само в определени случаи и/или при индивиди с проблемна имунна система. Към вторите се причисляват огромна група бактерии нормално обитаващи водните басейни, особено повърхностните, и често прехвърлящи се оттам във водопреносните мрежи. Редица научни изследвания показват, че използваните обичайни методи за дезинфекция на питейната вода са недостатъчни за отстраняване на микроорганизмите. Много от тях са способни да оцелеят и дори да се размножават в питейната вода, включително в подгрятата такава. Има бактерии годни да формират биофилм по тръбите, който служи като убежище, предпазващо от дезинфектантите, инкубатор за размножение, както и постоянен източник на свободни форми. Особено податливи за формиране на биофилми са частите от водопреносната мрежа, където водата се задържа – резервоари за топла и студена вода, паразитни отклонения и обеми. Те са често срещани в големите градове и крупните сгради. Според проучванията, рискови компоненти са също басейните, фонтаните, сградните климатици с водно охлаждане, спа-центрове, водонапорните кули и др. В градовете с обществено подаване на топла вода, опасностите от микробиологично замърсяване се увеличават. Това важи и за естественото водоподаване от източници с повишена температура. Най-рискова е водата в диапазона 20 – 50 градуса, тъй като това са оптималните температури за развитие на микроорганизмите. Най-често в такава питейна вода се откриват индикаторни микроорганизми, като колиформите и Escherichia coli. Затова те са законодателно включени в мониторинговите програми за тестване, а тяхното откриване класифицира автоматично водата като негодна. Освен известните индикатори, в питейната вода се установяват множество други микроорганизми, които при определени условия разболяват хората. Сред най-известните от тях са опортюнистичните патогени от Legionella и не-туберкулозните Mycobacterium. Тези бактерии са трудни и сравнително скъпи за идентифициране и затова не са включени в рутинните анализи. Броят на заболелите от тези и подобни опортюнистични патогени нараства. Например, в САЩ броят на инфектираните с Legionella хора за 20 години са е увеличил 10 пъти! Подобна ситуация се наблюдава във всички развити държави, което налага еволюция на програмите и процедурите за надзор на питейната вода, студена и топла.
В България общественото снабдяване с топла вода е достъпно в големите градове, разполагащи с топлоцентрали. Те не доставят директно топла вода до консуматорите, а чрез абонатните станции затоплят наличната обществена студена питейна вода. Крайните потребители са включени в локални/сградни цикли за отопление и/или водоснабдяване с битова топла вода. В нашата водопроводна система топлата и студената питейна вода се доставят по отделни тръби, и се смесват преди изтичането при крайния потребител. Теоретично между тях не трябва да има разлика, защото имат еднакъв произход – обществената водопреносна мрежа. Техният път до потребителя се различава само през последните около 100 метра, където част от входящия поток се отклонява през топлообменника на абонатната станция за затопляне.
Какво показва изследването?
Проби са взети от 14 локации в София, Пловдив и Плевен – градове с централно топлоснабдяване. Във всяко домакинство са тествани едновременно топла и студена вода, измерена е температурата и направени лабораторни анализи за наличие на бактерии, колиформи и E. coli.
- В 12 от 13 проби топлата вода съдържа повече бактерии от студената.
- Средната температура на топлата вода е 52°C, при препоръчителни 55°C според Световната здравна организация.
- В нито една проба от подгрята вода не е открит активен хлор – основният дезинфектант, който убива микроорганизмите.
- Най-засегнат район: кв. „Гео Милев" в София, където е отчетено най-високо съотношение на бактерии топла/студена вода.
Една от най-тревожните констатации в доклада е, че в България няма нито един нормативен акт, който да урежда качеството и безопасността на топлата питейна вода. Наредба №9/2001 за питейната вода не споменава топлата, а правилата за топлоснабдяване касаят единствено техническите и търговски аспекти.
„В нормативната уредба няма нито дума за безопасността на хората, няма контролен орган, нито изисквания към доставчиците. Това е опасен пропуск, който трябва да бъде запълнен незабавно", предупреждават експертите.
Изследователите настояват институциите да предприемат спешни мерки:
- Актуализация на Наредба №9/2001, така че в нея да бъдат включени изисквания за безопасност на топлата питейна вода.
- Въвеждане на национална програма за мониторинг и редовно тестване на топлата вода в сгради с централно топлоснабдяване.
- Определяне на контролен орган, който да следи за безопасността и да реагира при отклонения.
Експертите препоръчват на потребителите:
- Не използвайте топлата вода за пиене, готвене или миене на зъби.
- Източвайте студената вода за поне 1 минута, преди да я пиете – за да премахнете застоялата затоплена част от тръбите.
- Почиствайте бойлера си и поддържайте температура над 60°C.
- След дълго отсъствие от дома, източете водата от системата, преди първа употреба.
- Най-уязвими са бебета, възрастни и хора с отслабен имунитет.
