Дехидратираните хора имат по-високи нива на кортизол, откриха английски учени
Ангажирани с различни задачи и разсейващи неща, доста хора не си осигуряват препоръчителния дневен прием вода от поне литър и половина. В резултат се чувстват отпаднали, получават необяснимо главоболие и неразположение. Но рядко се сещат, че дехидратацията може да е причина за това. По-скоро мислят, че са се преуморили, че са имали прекалено стресиращ ден или пък че нещо се разболяват. Което не е съвсем лишено от смисъл, тъй като наскоро английски учени предупредиха, че недостатъчната консумация на течности може да доведе до по-голям стрес и да увеличи риска от сериозни здравословни проблеми.
Те се позовават на свое изследване, което е показало, че хората, неуспяващи да постигнат дневните си цели за хидратация, имат значително по-високи нива на кортизол, известен като хормон на стреса. А това е изключително притеснително, тъй като той е свързан с редица здравословни проблеми, включително високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, диабет, затлъстяване и депресия.
Учени от Университета в Ливърпул са подложили на тестове 62-ма души на възраст от 18 до 35 години, които са здрави. Те са били избрани според навиците им за пиене на вода, като са търсени такива, които покриват и двете крайности. Според национално проучване във Великобритания приемащите най-малко течности консумират около 1,3 литра дневно, а най-много - 4,4 литра. В продължение на седмици изследователите са проследявали колко точно те пият и какво е нивото им на хидратация. След това всички са били подложени на тест за социален стрес. Той е включвал симулация на интервю за работа, изискващ бързи умствени изчисления и отговори. Всичко се е случвало пред изпитващи с каменни лица и камери, запечатващи процеса. Проби от слюнка, взети по време и след теста, са позволили на изследователите да проследят нивото на кортизол. Успоредно с това те са измервали сърдечния ритъм, тревожността и физическата възбуда на доброволците.
На пръв поглед и двете групи са реагирали сходно по време на интервюто. Сърцата им са биели учестено и били по-тревожни. Хормоналните нива обаче са били различни. При пиещите по-малко течности кортизолът се е повишил повече и е останал висок и след края на стресовите задачи, докато при по-добре хидратираните доброволци е имало едва забележима промяна, и то за кратко време.
Според изследователите получените резултати са доста обезпокоителни, тъй като са установили, че при приемащите по-малко течности се наблюдаваш по-силни кортизолови реакции. Те обаче не са съобщили да изпитват по-голяма жажда от останалите. Следователно те няма как да се предпазят от увеличаване на хормона на стреса заради дехидратация.
Освен това
масово хората не следят колко течности приемат
и не разбират кога липсата им в тяхното тяло се превръща в опасност. По тази причина изследователите са се постарали да намерят и някои практически показатели за дехидратация. Например те са сравнявали цвета на урината на участвалите в проучването. Открили са, че тя е тъмножълта сутрин при пиещите по-малко вода, които имат и по-високи нива на хормона на стреса.
“Това е така, защото бъбреците ви изпращат по-малко вода към пикочния мехур, което прави урината ви по-концентрирана. Жаждата е първият етап на дехидратация. Обичайно тя се появява, след като загубите около 2% от телесното си тегло в течности, или 1,4 литра за човек, тежащ около 70 килограма. Тогава се задействат рецептори в мозъка, които ви карат да се чувствте жадни”, обяснява пред британския “Телеграф” проф. Дилийп Лобо от Университета в Нотингам. Той допълва, че това може лесно да се случи, ако сте на слънце или пък работите в топъл офис, а не приемате достатъчно течности. Тогава губите повече вода чрез потта си, особено ако не сте аклиматизирани. Също така е добре да се знае, че чувството за жажда намалява с увеличаване на възрастта. Така че е необходимо целенасочено да консумираме течности, когато остаряваме.
“Ако не пиете достатъчно, се налага бъбреците ви да работят много усилено и това повишава риска от определени заболявания, включително инфекции на пикочните пътища, особено ако сте жена”, посочва доктор Луис Джеймс. Той напомня, че бъбречната функция също намалява с възрастта, което прави дехидратацията по-вероятна. Затова е необходимо да следите колко пъти уринираме. В идеалния случай трябва да е около седем пъти на ден и урината да е прозрачно жълта.
Добрата хидратация е свързана и с мозъчната дейност. Тъй като 73% от мозъка е вода, мозъчните ви клетки могат да се затруднят да функционират, когато не пиете достатъчно течности, предупреждават експерти. “Дори ниско ниво на дехидратация може да повлияе на развитието на когнитивните ви умения като памет, внимание и двигателна координация. Това може да окаже въздействие върху цялостното ви поведение, независимо дали работите в офис, шофирате кола или решавате дали е безопасно да пресечете улицата”, обяснява доктор Джеймс.
По-ранни проучвания например са откривали, че 45% от лекарите и медицинските сестри биват дехидратирани до края на смените си и краткосрочната им памет е нарушена, защото не са имали време да пият вода. Когато обаче са приемали около 300 милилитра, са настъпвали подобрения. Ако обаче не го направят бързо и дехидратацията продължи, при някои са наблюдава объркване и дезориентация.
Учените от Ливърпул казват, че засега нямат доказателства, че приемането на повече течности може да намали нивата на хормона на стреса. Те се нуждаят от още проучвания, за да разберат как точно дехидратацията оказва влияние върху отделянето на кортизол в организма. Въпреки това, те съветват, ако ви предстои изпит, изнасяне на реч, гоните краен срок в работата си или пък се потапяте в друга стресова ситуация, да си носите бутилка с вода и
да пиете периодично от нея
Ако не помогне веднага за справяне с напрежението, със сигурност няма да навреди. Превръщането на носенето ѝ в добър навик пък ще е сериозна помощ за общото ви здравословно състояние, защото, както стана ясно, водата играе жизненоважна роля в почти всеки процес в тялото ни. Тя помага за регулиране на температурата, транспортиране на хранителни вещества, отстраняване на отпадъци. Подпомага храносмилането, поддържа здравето на бъбреците и сърцето, подобрява физическата работоспособност.
