Климатичните промени и въздействието на човешката дейност върху природата и околната среда повишават риска от избухване на епидемии. Ново изследване картографира тази опасност в световен мащаб и посочва най-застрашените територии, съобщи изданието "Сайънс адвансис", цитирано от БТА.
Проучването е на специалисти от Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) на Европейската комисия.
Моделно проучване, базирано на машинно обучение и сателитни данни, разкрива, че 9,3 на сто от земната повърхност е изложена на висок или много висок риск от избухване на епидемии като ебола, зика и Кримска-Конго хеморагична треска, заедно с пет други заболявания, посочени като приоритетни от Световната здравна организация (СЗО) поради потенциала им да причиняват масови зарази и пандемии.
Според резултатите 6,3 процента от световната суша е изложена на висок риск, а 3 на сто - на много висок риск, като повечето от тези географски райони се намират в Латинска Америка и Океания, отбелязва изданието.
Делът на площта на всеки континент, изложена на висок и много висок риск от избухване на епидемия, е най-голям в Латинска Америка (27,1 %), следвана от Океания (18,6 %), Азия (6,9 %), Африка (5,2 %), Европа (0,2 %) и Северна Америка (0,08 %). Около 20 на сто от световното население обитава райони със среден риск, а 3 процента от хората живеят в територии с висок и много висок риск, сочат данните на Съвместния изследователски център.
Проучването анализира връзката между основните фактори, произтичащи от човешката дейност, и риска от избухване на определени като приоритетни за СЗО заболявания, с изключение на КОВИД-19. Списъкът се състои от девет зоонозни заболявания, които се причиняват от предаване на патогени от животни на хора.
Човешката дейност и влиянието й върху климата и околната среда водят до избухването на болести по много и сложни начини, казват изследователите. Проучването показва, че климатичните условия, включително покачването на температурите, по-високите нива на годишни валежи в някои райони и недостигът на вода в други, повишават риска от избухване на зарази. Освен това промените увеличаването на гъстотата на населението и добитъка, загубата на биоразнообразие и др. също допринася за тази опасност.
Проучването на експертите от Съвместния изследователски център на ЕК потвърждава също, че гъстотата на населението остава доминиращ фактор за увеличаване на риска, надхвърлящ приноса на други индивидуални фактори. Резултатите от изследването подчертават големия потенциал на политиките за околната среда, като устойчиви практики за използване на земята и усилия за опазване, за намаляване на риска от пандемия.
Проучването предоставя глобална карта на опасността и индекс на епидемичния риск за всяка държава в зависимост от нейния капацитет да реагира на зоонозни заплахи. Индексът, който комбинира максималния риск от възникване на епидемия с данни за реакцията на конкретната държава при зоонозни събития, поставя Папуа-Нова Гвинея и Република Конго на челно място.
Авторите на изследването подчертават необходимостта от интегрирани подходи, съчетаващи адаптиране към климата, устойчиво управление на земите и готовност в сферата на общественото здраве, допълва "Сайънс адвансис".
