Учените са установили, че в зъбите, очите и мозъка присъстват следи от първото ядрено оръжие. Учените наричат тези следи „бомбения шип" (или „бомбения пулс") – и повече от половин век неговият подпис присъства в човешкото тяло.
На 16 юли 1945 г. учени от проекта „Манхатън" взривяват първото ядрено оръжие, известно като теста „Тринити", в Ню Мексико. Експлозията с мощност 18,6 килоната осветява небето и изпраща взрив през пустинята, докато огнено кълбо се издига високо в небето.
В последвалите дни бели люспи и прах се изсипват върху районите край тестовата площадка. Вече разсекретен доклад от онова време предупреждава, че радиоактивните частици са се разпространили на площ от над 6993 кв. км. И този тест е само началото на атомната ера.
През 50-те години на миналия век е имало толкова много експлозии на ядрени бомби над земята, че те са трансформирали химическия състав на атмосферата – променяйки въглеродния състав на живота на Земята оттогава, заедно с океаните, седиментите, сталактитите и други.
За разлика от директните радиоактивни отпадъци от експлозиите, пикът от бомбата не е вреден. Всъщност, през последните години той се оказа изненадващо полезен за учените.
Наред с много други прозрения, той може да каже на криминалистите кога е роден (или починал) човек, да предостави открития за възрастта на невроните в мозъка ни, да разкрие произхода на бракониерски убити диви животни, да определи реколтата на червеното вино и дори да разкрие истинската възраст на вековни акули.
А сега това може да помогне и за определянето на нова геоложка ера. През юли 2023 г. група учени, занимаващи се с геоложки изследвания, препоръчаха присъствието му в канадско езеро – заедно с други създадени от човека маркери от средата на 20-ти век – да представлява официалното начало на антропоцена .
Преди Договорът за забрана на ядрените опити от 1963 г. да задължи подписалите го държави да тестват ядрени бомби под земята, правителствата взривили стотици атомни оръжия на открито. Повече от 500 от тези взривове – извършени главно от САЩ и Русия – изхвърлили съдържанието си в атмосферата.
Добре известно е, че тези тестове разпространяват радиоактивен материал надалеч, увреждайки хората и дивата природа и правейки цели региони необитаеми. Може би по-малко известно извън научната лаборатория е, че бомбите са реагирали и с естествен азот, за да образуват нови изотопи – по-специално въглерод-14.
До 60-те години на миналия век, тестовете на надземни бомби са произвели почти два пъти повече въглерод-14 в атмосферата в сравнение с предишни нива. Първо изотопът е попаднал във вода, седименти и растителност, а след това е преминал по хранителната верига до хората. Той е достигнал дори до организми в най-дълбоките океански пади, предаде Би Би Си.
„По същество всеки въглероден басейн на Земята, който е бил в обмен с атмосферния CO2 от края на 50-те години на миналия век, е бил маркиран с бомбен въглерод-14", пише Валтер Кучера от Виенския университет, който публикува преглед на научните приложения на пика в списание Radiocarbon през 2022 г.
В средата на 20-ти век учените отбелязали пика на въглерод-14, когато атмосферните тестове спрели, но им отнели десетилетия, за да осъзнаят, че повишените нива може да са полезни.
От 50-те години на миналия век нататък те използвали въглерод-14 за датиране на палеолитни останки или древни текстове, но това се основавало на неговия радиоактивен разпад – известен като радиовъглеродно датиране.
Изотопът е нестабилен: той се разпада бавно на азот с период на полуразпад от 5730 години. Така че, когато неандерталец е умрял например, количеството въглерод-14 в костите и зъбите му би започнало постепенно да намалява. Измерете степента на спада и ще получите датата на смъртта на неандерталеца.
