Според наскоро проведено проучване, набръчкването на пръстите по време и след потапяне във вода е еволюционен механизъм, който увеличава силата на захват във вода. Предишни проучвания са установили, че предизвиканите от водата бръчки на пръстите са резултат от свиване на кръвоносните съдове под повърхността на кожата.
Всеки път, когато върховете на пръстите ни се сбръчкат, бръчките се подреждат по един и същ начин.
Това е най-новото откритие за феномена, който занимава мислите и работата на учените от десетилетия. Озадачаващо е, че само кожата на пръстите на ръцете и краката ни се набръчква, когато сме потопени във вода.
Повечето изследователи в областта са се чудили какво причинява това набръчкване, но напоследък въпросът защо и каква е целта му, привлича вниманието им.
Може би още по-интригуващо обаче е какво могат да разкрият сбръчканите ни пръсти за собственото ни здраве. Учените са открили, че промените в начина, по който се сбръчкват пръстите ни, могат да показват заболявания, включително диабет тип 2, кистозна фиброза, нервни увреждания и дори сърдечно-съдови проблеми, предаде Си Ен Ен.
Необходими са около 3,5 минути в топла вода – 40°C се счита за оптимална температура – за да започнат да се набръчкват върховете на пръстите ни, докато при по-ниски температури от около 20°C може да отнеме до 10 минути. Повечето проучвания обаче показват, че е необходимо около 30 минути накисване, за да се достигне максимално набръчкване.
Смятало се е, че набръчкването на върха на пръстите е пасивна реакция, при която горните слоеве на кожата се подуват, когато водата навлиза в клетките чрез процес, известен като осмоза – при който водните молекули се движат през мембрана, за да изравнят концентрацията на разтворите от двете страни. Но още от 1935 г. учените подозират, че процесът е нещо повече от това.
Лекари, изучаващи пациенти с наранявания, които са прекъснали средния нерв – един от основните нерви, които се спускат по ръката към дланта – установили, че пръстите им не се набръчкват. Сред многото си роли, средният нерв помага за контролиране на така наречените симпатикови дейности като изпотяване и свиване на кръвоносните съдове. Тяхното откритие предполага, че предизвиканото от водата набръчкване на върховете на пръстите всъщност се контролира от нервната система.
По-късни проучвания на лекари през 70-те години на миналия век предоставят допълнителни доказателства за това и те предлагат да се използва потапянето на ръцете във вода като прост тест на пациенти, за да се оцени увреждането на нервите, което може да повлияе на регулирането на несъзнателни процеси, като например кръвния поток.
След това, през 2003 г., невролозите Ейнар Уайлдър-Смит и Аделин Чоу, които по това време работели в Националната университетска болница в Сингапур, направили измервания на кръвообращението в ръцете на доброволци, докато ги накисвали във вода. Те открили, че когато кожата на върховете на пръстите на доброволците започнала да се набръчква, се наблюдавал значителен спад в кръвния поток в пръстите.
Уайлдър-Смит и колегите му предполагат, че когато ръцете ни са потопени във вода, потните канали в пръстите ни се отварят, за да пропускат вода, което води до дисбаланс в солите в кожата ни. Тази промяна в солевия баланс задейства възбуждането на нервните влакна в пръстите, което води до свиване на кръвоносните съдове около потните канали. Това от своя страна води до загуба на обем в месестата област на върха на пръста, което дърпа кожата върху него надолу, така че тя се изкривява в бръчки. Моделът на бръчките зависи от начина, по който най-външният слой на кожата – епидермисът – е закрепен към слоевете под него.
Ако набръчкването се контролира от нашите нерви, това означава, че телата ни активно реагират на престоя във вода. „Това означава, че се случва по някаква причина", казва един от учените.
С помощта на 500 доброволци, посетили Научния музей в Лондон през 2020 г., учени измерили колко сила е необходима, за да хванат пластмасов предмет. Тези със сухи, гладки ръце е трябвало да използват по-малко сила от хората, чиито ръце са били мокри – така че хватката им върху предмета е била по-добра. Но когато потапяли ръцете си във водна баня за няколко минути, за да ги набръчкат, силата на хватка падала между двете, въпреки че ръцете им все още били мокри.
Набръчкването е увеличило триенето между пръстите и обекта. Особено интересно е, че пръстите ни са чувствителни към тази промяна в повърхностното триене и ние използваме тази информация, за да прилагаме по-малко сила за здраво захващане на обекта.
