Установено е, че някои хора проявяват негативна физическа реакция към други. Това е алергията към хора. Причината за непоносимостта са имунни клетки, наречени мастоцити.
В интервю за Би Би Си жена разказва за своята проява на алергията към хора.
Сега на 43 години и живееща в Охайо, САЩ, Мора казва, че проблемът е започнал за първи път, когато е била на двайсет. Установила го е след сексуален акт без предпазни средства. „Забелязах, че гениталиите ми парят", разказва тя.
Мора (чието име е променено, за да се защити поверителността ѝ) не се чувствала комфортно да го спомене на партньора си. Затова изчакала той да си тръгне и след това се измила обилно. Опитала се да смени продуктите за лична хигиена, които използвала, от сапун на лосион. Проблемът само се влошил, достигайки до подуване и зачервяване. И това се случило едва след като влязла в контакт със сперма.
В крайна сметка тя започнала да се среща с друг мъж и да използва предпазни средства. „Не беше проблем, докато една нощ, когато лежахме в леглото след секс, езикът ми внезапно не започна да се подува", разказва Мора.
„Партньорът ми видя какво се случва, извика: „Задушаваш се!" и грабна инхалатора ми... успя да го напъха в ъгъла на устата ми и просто започна да го пръска. За щастие, все още дишах достатъчно, за да попадне лекарството в дробовете ми."
Мора, която също така има астма и редица алергии, смята, че презервативът е протекъл. Тя и дългогодишният ѝ партньор сега са още по-внимателни относно употребата на предпазни средства. "Не знаех, че е възможно да си алергичен към сперма", казва тя.
Въпреки че случаите са изключително редки, някои хора страдат от тежки имунни реакции към телата на други хора. Тези често погрешно разбирани състояния могат да повлияят не само на здравето, но и на работата, взаимоотношенията и като цяло на начина, по който човек живее. Но как точно се развиват тези реакции и какво ги причинява, остава до голяма степен загадка. Дали са истински алергии или нещо друго? Докато учените проучват въпроса, тези странни реакции разкриват прозрения за химията на нашите тела и особеностите на човешката имунна система.
Често чувствителността към тялото на друг човек е свързана с външни фактори, които влияят на тялото. Например, кожата може да съдържа синтетични аромати, включително в дезодоранти и афтършейв. Над 150 аромата са свързани с контактни алергии.
Мора е американка, страдаща от тежка форма на синдром на активиране на мастоцитите. При него клетките, борещи се с инфекцията, започват да функционират неправилно, развиват се инвалидизиращи алергични реакции.
Сабине Алтрихтер, лекар в университетската болница „Кеплер" в Австрия, казва, че макар връзката да не е доказана, някои пациенти с мастоцитни нарушения са чувствителни към естествени телесни миризми или химикали, отделяни от кожата.
Тя отделя много съединения, които допринасят за телесната миризма. Тези газове могат да включват химикали като толуен, който се среща в суровия петрол и се използва за производството на продукти, включително бои и пластмаси. Хората могат да абсорбират толуен умишлено, например при вдишване на лепило, за да се надрусат, или неволно, например чрез излагане на въздействието му на работното място. Толуенът е и един от многото химикали в тютюневия дим .
През 2023 г. Йошика Секине, професор по химия в японския университет Токай, и негови колеги изследвали кожните изпарения, отделяни от хора, съобщаващи за симптоми на PATM. От 75-те кожни изпарения, които екипът изследвал, толуенът бил особено вероятно да присъства. Хората в групата с PATM отделяли средно 39 пъти повече от този химикал, отколкото тези без това състояние.
„Толуенът се вдишва чрез въздуха. Като вредно съединение, той обикновено се метаболизира от черния дроб и се отделя с урината", обяснява Секин. „Пациентите с PATM обаче имат намалена способност да разграждат толуена, което води до натрупването му в кръвния поток и последващото му освобождаване през кожата", казва той.
Секин отбелязва, че самата концепция за PATM все още не е широко призната и няма диагностични критерии за нея.
Междувременно, алергията към пот обикновено включва чувствителност към собствената пот, а не към тази на другите. Що се отнася до косата, в редките случаи, когато са регистрирани алергии, свързани с човешка коса, реакцията е причинена не от алерген в самия косъм, а от алергени във външни вещества. Това могат да са формалдехидни производни в кератинови продукти за коса или котешки протеин, който попада в косата на собствениците на котки .
Алергичните реакции могат да бъдат предизвикани и от специфични алергени, пренасяни в телесни течности. В един случай във Великобритания жена с алергия към бразилски орехи е получила уртикария и задух след секс с мъж, който е ял смесени ядки няколко часа по-рано. Въпреки че е почистил зъбите, ноктите и кожата си междувременно, това все пак не е предотвратило алергичната реакция. Ядките също са довели до реакции по време на целуване при хора с тежки алергии.
Алергията към сперма, или свръхчувствителността към семенната плазма, включва развитие на симптоми, вариращи от гадене, кожен обрив (уртикария) до потенциално животозастрашаваща алергична реакция анафилаксия. Регистрирана е главно при хора на възраст между 20 и 30 години, въпреки че общо има по-малко от 100 документирани случая, според публикация от 2024 г.
Алергенът, най-често свързван с тази чувствителност, е простатно-специфичен антиген. Това е вещество, което може да предизвика имунен отговор, в семенната плазма.
Не е ясно точно какво се случва в тялото на хора със свръхчувствителност към семенната плазма, обяснява Джонатан Бернщайн, професор по клинична медицина, специализиран в алергологията и имунологията, в Медицинския колеж на Университета в Синсинати в САЩ. Според него няма добри животински модели за свръхчувствителност към семенната плазма, нито достатъчно хора с това състояние, за да се даде възможност за мащабни изследвания.
Случаите на алергия към сперма могат да бъдат локализирани или системни. Когато симптомите са локализирани и ограничени до зоната на контакт, обикновено се съобщава, че това се случва с вагината или около нея. В един испански доклад се съобщава за случай на жена, която никога не е имала алергична реакция след вагинален секс, но е загубила съзнание и е развила други симптоми на анафилаксия след анален секс. Тя е диагностицирана със свръхчувствителност към семенната течност.
Жена в САЩ също е получила подуване и обрив в несексуална ситуация, когато кожата ѝ е влязла в контакт с еякулат.
Локалните симптоми могат да включват силна болка и парене веднага след полов акт. „Според сведенията, с които разполагаме, е като киселина", казва Бърнстейн. Един от пациентите му го описва като „като хиляда игли, забити във вагината ви".
