Трилиони бактерии, гъбички, вируси и едноклетъчни организми пътуват по земното кълбо високо в атмосферата. Само през 2014 г. 700 000 души са починали по целия свят от инфекции с бактерии, устойчиви на антибиотици. Пет години по-късно броят на жертвите се е увеличил до 1,27 милиона.
Огромен океан от микроскопични организми пътува във въздуха. Френският химик Луи Пастьор е сред първите учени, които разпознават това, което сега учените наричат аеробиом, през 1860 г. Той държи стерилни колби с бульон и оставя плаващи микроби да се установят в тях, превръщайки бистрата течност в мътна.
Пастьор улавя микроби по улиците на Париж, във френската провинция и дори на върха на ледник в Алпите. Съвременниците му се възпротивяват на идеята. „Светът, в който искате да ни отведете, е наистина твърде фантастичен", казва един журналист на Пастьор по това време, предаде Би Би Си.
Отне десетилетия, за да приемат хората реалността на аеробиома. През 30-те години на миналия век няколко учени се издигнали в небето със самолети, за да уловят гъбични спори и бактериите във вятъра.
Аеробиолозите от 21-ви век разполагат със сложни устройства за вземане на проби от въздуха. Аеробиомът, както сега признават изследователите, е огромно местообитание, изпълнено множество организми.
Според проучване около един трилион бактериални клетки се издигат всяка година от сушата и морето в небето. Според друго изследване, 50 милиона тона гъбични спори се издигат във въздуха през същото време. Безброй вируси, лишеи, водорасли и други микроскопични форми на живот също се издигат във въздуха. Обичайно е те да пътуват с дни, преди да кацнат, като през това време могат да се реят на стотици или хиляди мили.
Изследванията върху живота в облаците повдигат въпроса за съществуването на организми, пренасяни във въздуха, на други планети – дори на такива, които може да изглеждат най-лошите места за развитие на живот. Венера например има повърхностна температура, достатъчно висока, за да разтопи оловото. Облаците, които покриват Венера, са много по-хладни и може би са способни да поддържат живот.
Еволюцията на антибиотична резистентност протича в телата на хората и животните, които ядем. Бактериите, надарени с тази резистентност, след това напускат своите разсадници и си проправят път през околната среда – в почвата, в потоците и, оказва се, дори във въздуха. Изследователите са открили високи нива на гени за резистентност в бактериите, които се разпространяват в болници и около свинеферми.
Гените за резистентност, предавани по въздух, могат да се разпространяват и по-далеч. Международен екип от учени е инспектирал филтрите в автомобилните климатици в деветнадесет града по света. Филтрите са уловили богато разнообразие от резистентни бактерии. С други думи, изглежда, че гените за резистентност се разпространяват из градовете.
В проучване на облаците от 2023 г. се съобщава за откриване на бактерии, носещи 29 различни вида гени за резистентност. Една бактерия, пренасяна във въздуха, може да носи до девет гена за резистентност, всеки от които осигурява различна защита срещу лекарствата. Всеки кубичен метър облак съдържа до 10 000 гена за резистентност. Типичен облак, носещ се над главите ни, може да съдържа повече от трилион от тях.
Веднъж попаднали в облак, бактериите могат да изминат стотици километри за няколко дни, преди да посеят дъждовна капка и да паднат обратно на Земята. Когато достигнат земята, микробите могат да предадат своите гени за резистентност на други микроби, с които се сблъскват. Учени изчисляват, че всяка година от облаците се спускат 2,2 трилиона трилиона гени за резистентност .
Отрезвяваща мисъл е да се задържи в ума ни, докато се разхождаме в дъжда. Вървим през порой от ДНК, създадена от нас самите.
