Предпазването е с хигиена. В най-голям риск са децата, наскоро прекаралите варицела, пациенти с хронични заболявания, хора със слаба имунна система, с открити рани, язви или в периода след операция, казва в интервю за в. "24 часа" д-р Анелия Зашева, лекар в Първа клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. Председател на АСМБ – София (2019–2020 г.), и на International Congress of Medical Sciences (2019–2021 г.). Печелила ESCMID Attendance Grant за участие в курсове, организирани от European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID).
- Доктор Зашева, тревожни ли са толкова близо до България огнищата на стрептокок А в няколко области в Северна Гърция, където едно от болните деца почина преди дни?
- Гръцките здравни власти, изглежда, взимат всички необходими мерки за ограничаване на разпространението. Препоръчва се оставане на заразените деца вкъщи, често миене на ръцете, избягване на споделяне на лични предмети, поддържане на добра хигиена в класните стаи и помещенията в детските градини - адекватни мерки, които би трябвало да доведат до намаляване на броя на случаите. До момента през 2025 г. са потвърдени 24 случая, което е по-малко в сравнение с 2023 и 2024 година, когато са били съответно 90 и 68, но все още сме в първата половина на годината.
Иначе стрептококовите инфекции доста лесно се предават от човек на човек. Затова особено голямо значение има поддържането на добра лична хигиена, предпазването от болни с каквито и да е инфекции, особено респираторни.
- Стрептококите не са нещо ново за човечеството, защо се увеличават случаите през последните години?
- Нарастването се забелязва след пандемията и отпадането на мерките, свързани с COVID-19. Това всъщност се наблюдава и при всички останали инфекциозни заболявания, не е нещо, което е характерно само за стрептококовата инфекция.
- Само с това ли се обясняват многото огнища, или бактерията е мутирала към по-агресивна?
- Няма такива данни за момента. По-скоро хората трябва да са бдителни, особено когато имат някакво съмнение за по-тежко протичане на инфекция или усложняване на вирусна инфекция с бактерия. Когато пациентът не се подобрява с течение на времето, а напротив, трябва да се консултира с лекар.
- Кои са рисковите групи?
- Това са децата, особено между 5 и 15 години. Също и болни или наскоро прекарали варицела, хората със слаба имунна система, пациенти с хронични заболявания, хора с открити рани, язви или в периода след операция.
- Има ли симптоми, които недвусмислено говорят за по-сериозна инфекция?
- Инвазивната стрептококова инфекция се причинява от група А хемолитични стрептококи. Това е същият патоген, който причинява стрептококовия фарингит, скарлатината, кожната инфекция, наречена еризипел, като в тези случаи се наричат неинвазивни инфекции.
Инвазивната инфекция настъпва, когато бактерията проникне в кръвта, мускулите, белите дробове или в други “стерилни” зони на тялото. Такъв ход може да доведе до по-тежко протичане на инфекцията с развитието на бактериемия, пневмония, некротизиращ фасциит, миозит и най-тежкото състояние - стрептококов токсичен шоков синдром.
Симптомите са висока температура, силна болка, подуване и зачервяване на кожата, понижаване на кръвното налягане, обща слабост, повръщане, диария при някои тежки случаи. Когато говорим примерно за скарлатина, която се е усложнила с пневмония или с бактериемия, температурата се задържа, детето или възрастният човек не се подобрява, има обща отпадналост, болки по тялото, ниско кръвно налягане - едни общи симптоми, които са характерни като цяло за стрептококовите инфекции.
Инвазивната инфекция се свързва и с проникването на стрептококите чрез ранева повърхност на кожата, тоест имаме един отворен източник върху тялото, който спомага за проникването на стрептококите в кожата. И обикновено раната първоначално не изглежда да има нещо особено или да е по-тежко протичаща от една банална рана, но е свързана с много силна болка, което трябва да ни накара да мислим за сериозно състояние.
- Говорите за ужасяващите случаи на проникване в раната на така наречената популярно месоядна бактерия?
- Да, за да се стигне до този вид некрози, трябва да има източник, въпросната бактерия. Това са редки случаи и за момента в България няма публикувани данни за регистрирани заболявания.
- Покрай паниката в Гърция сега се е появило някъде съобщение, че починалото дете не е ваксинирано, и много хора питат къде да ваксинират детето или себе си. Има ли изобщо ваксина за стрептокок А?
- Не, няма. Има само пневмококова ваксина, която е за стрептококос пневмоние. Тя е препоръчителна за деца, за възрастни хора, за хора с придружаващи заболявания, с имунни дефицити, за трансплантирани пациенти, които вземат медикаменти за потискане на имунитета с цел да не се отхвърли чуждият орган, и други.
- Пак в резултат на страха са се изчерпали бързите тестове от аптеките в южната ни съседка, те дават ли категорична информация за наличието или не на бактерията в гърлото?
- Можем да разчитаме на бързите тестове. Но всеки един тест, независимо той какъв е, може в незначителен процент да даде фалшиво положителен или фалшиво отрицателен резултат. Тестовете са по-ценен инструмент за ориентиране на лекаря, а не хората да ги правят вкъщи.
- Защо не?
- При този причинител има и така нареченото носителство, при което примерно детето има стрептокок в гърлото си, но няма симптоматика. И съответно детето не е болно, а положителен тест вкъщи може само да притесни излишно семейството. Или пък да бъде подценено започнало инвазивно заболяване и да се забави лечението, а е важно терапията да се приложи в адекватния момент.
- Какво е обичайното лечение?
- Задължително се започва антибиотик, прилагат се и медикаменти за облекчаване на симптомите. Общо взето инвазивната, тежка инфекция е рядка. По-често се развива стрептококова ангина или фарингит.
Обикновено човек с оплаквания първо се обръща към личния си лекар, който изписва антибиотик, и започването на лечението пречи да се стигне до тежкото протичане.
А в случаите, в които например не е потърсена навреме медицинска помощ и се стигнало до усложнения от стрептококова инфекция, в момента, в който се даде антибиотик, рехидратира се пациентът, приложат се симптоматични средства, се надяваме да започне подобрението. Така че, ако човек е болен, естествено, трябва да потърси медицинска помощ.
- До кой момент болните са заразни за околните?
- Между 24 и 48 часа от започване на антибиотичното лечение обикновено болният вече не разпространява бактерията. Като цяло е достатъчно човек, когато е болен, да си остане вкъщи. Просто да се спазва протоколът болните да се лекуват, да се засили хигиената и при очевидно нездрав вид на хора наоколо човек да се държи на по-голяма дистанция. Тежките състояния, разбира се, се лекуват в болница.
