6 часа работа, 6 ч със семейството, 2 ч с приятели и паралелно някъде в рамките на другите дейности 2 ч спорт, 1 час за хранене, не повече от час пред екрани и ще се чувствате страхотно
Канадски учени от Университета на Британска Колумбия са открили в процеса на изследване какво съотношение на часовете, които отделяме за различни дейности през денонощието, ни прави по-доволни от живота, отколкото в един типичен делник.
Участниците са попълнили информация за това колко време са прекарали в 100 различни дейности. Щастливият ден включва не повече от 6 часа работа, 6 часа време със семейството, 2 часа общуване с приятели, до 1,5 часа за социални дейности, до 2 часа за физическа активност и паралелно някъде в рамките на другите дейности - до 1 час за хранене, не повече от един час време пред екрани, по-малко от 15 минути, прекарани в пътуване до работа.
Но най-странното заключение от изследването е, че времето, прекарано в почивка, не допринася за чувството, че човекът е
изживял прекрасен ден.
В основата на парадокса е типичното възприятие за почивка като за време, прекарано пред телевизора. Въпреки че е много разпространен моделът на нищонеправене ("да мине времето"), повечето хора все пак осъзнават, че това е пропуснат шанс за пълноценен живот. Няма как да те направи щастлив. По-скоро създава отрезвяващото чувство за липси - например на собствени преживявания, на приятели, на пари за друго удоволствие и какво ли още не. Независимо дали формулата за перфектния ден ще се потвърди при по-нататъшни проучвания, идеята, че балансът е ключов, е нещо, в което и без научни статии всеки човек е склонен
интуитивно да повярава.
Но може ли наистина всеки ден да е толкова добър, че да не оставя горчивина вечер, когато правим несъзнателна равносметка на изминалите часове? Според науката - да. Или почти. С правилната комбинация от времето за семейство, приятели, работа и разумното използване на монитори, смятат учените.
Воден от социалния психолог д-р Дъниган Фолк, екипът използва за формулата си данни от американски проучвания за управление на времето от 2013 и 2021 г. Тези бази данни събират подробна информация за това как американците прекарват дните си – от работа и общуване до развлечения и пътуване до работа. За анализ на тези данни екипът използва изкуствен интелект, за да определи дейностите, които най-значително допринасят за един "по-добър от обикновения ден".
Какво е номер 1? Няма спор - времето, прекарано със семейството, е класирано като най-важната част от един перфектен ден. То трябва да изпълва по-голямата част от деня ви, ако се стремите към истинско удовлетворение от живота. Допълва го удоволствието от прекарването на достатъчно време с приятели. Практически то е безкраен извор на споделена подкрепа и колкото повече време можете да прекарате с хората от приятелския си кръг, толкова по-добре.
Дали е грешка пропускането на съня? Той не е в списъка поради големите разлики в личното усещане за "ощастливяващо" време за нощна почивка според възрастта и фенотипа. Във века на недоспалите хора обаче много биха поставили "наваксването" със сън сред нещата, които им носят щастие. Любопитен нюанс, свързан с труда, е, че не е задължително работата да ни разваля настроението - трудът дава чувство за смисъл, за полезност, за реализация. Няма пресечна точка между щастие и работохолизъм обаче. Когато работата продължи плътни повече от шест часа, вероятността за оценката "страхотен ден" рязко намалява. Това може да обясни защо някои намират дългите изтощителни часове в офиса за потискащи.Дали усещането не е свързано с предусещането, че светът още утре ще се нуждае от все по-малко участие на човека в създаването на блага? Или е просто пораснала претенция за качеството на живот?
Независимо от обяснението, тази научно създадена съвременна мярка за поносимото професионално натоварване на щастливия човек разклаща формулата 8+8+8, която е толкова често повтаряна като еталон за разумно разпределяне на дейностите през денонощието. Стотици пъти сме чували от родители, приятели, учени: "Осем часа труд, осем часа сън, осем часа почивка." Използва се масово и в лекарските съвети, но няма много медицинска аргументация в създаването на правилото.
Всъщност става дума за социална мечта в защита на работниците в началото на XIX век за съкращаване на трудовия ден. Уелският собственик на текстилна фабрика и социален реформатор Робърт Оуен е признат за автор на формулата 8+8+8 през 1810 г. Той е слагал акцента върху 8-те часа труд, другото е добавено малко наслука. Правилото е посрещано с възторг от работещите във фабриките по 12-14 часа по това време, включително децата.
През следващите около 100 г. профсъюзите постигат приемането на осемчасовия стандарт за работен ден в различни индустрии. По-късно идва 5-дневната работна седмица, а днес вече се опитват варианти със 7-часова заетост или 4 дни труд седмично срещу 3 неработни дни.
Крайното усещане за добре преминал ден на работното място е най-силно при хора, които се чувстват добре на своята позиция. Някои имат късмета да открият мечтаната си кариера рано и могат да продължат да се развиват в избраните от тях области през целия си професионален живот. За останалите е по-вериоятно да искат
промяна в кариерата, за да останат щастливи и удовлетворени. Колкото по-бързо постигнат целта си, толкова по-рано ще постигнат и мечтата за повече озарени от добри емоции дни. Джоди Пико – съвременната американска писателка с над 40 милиона продадени копия на романите си, извежда в един от бестселърите си дефиниция за щастието, на която би завидял всеки учебник по психология. "Математическа формула за щастието – пише тя – е реалността, разделена на очакванията. Има два начина да бъдеш щастлив: да подобриш реалността си или да намалиш очакванията си."
