Търсят се 2000 доброволци, които да участват във втората фаза на проекта „Генома на България". Този етап на изследването ще продължи още три години, а резултати от първия се очакват в края на годината, съобщават от МУ-София.
Целта е набирането на широкомащабна генетична информация, която ще подпомогне научните изследвания на редки, генетични и инфекциозни заболявания, както и развитието на персонализирана медицина.
Доброволец може да бъде всеки пълнолетен българин без известни генетични заболявания. Ако иска да се включи в проекта, човек ще трябва да дари 10 милилитра кръв за изолиране на ДНК. Също така да даде съгласие геномните данни да бъдат съхранени в обща база данни и използвани за научни Индекс на болниците изследвания. Конфиденциалността е гарантирана, тъй като данните ще бъдат закодирани и съхранявани при най-високо ниво на сигурност.
Така България се включва в мащабно европейско проучване „Геномът на Европа". "Целта е генетичните данни да се превърнат в медицински решения", казва ръководителят на проекта от страна на МУ проф. Радка Кънева.
В уникалната общоевропейска референтна база данни трябва да се наберат 100 000 генома, представителни за хората от Стария континент. Трябва обаче да се създаде и европейска инфраструктура за надеждно съхранение, обработка и споделяне на геномни данни за научни цели. „Геномът на България" стартира в рамките на големия проект преди година и анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи. Изследователите се надяват базата данни да позволи бързото внедряване на геномната медицина в клиничната практика – за по-добра диагностика, профилактика и превенция на социално значими заболявания. Миналата година в първата фаза на проекта се над 1000 български доброволци, сега етапът е на секвениране (разчитане) на събраните проби.
Потенциално така може да се открият нови, специфични за българската популация генетични вариации, свързани със заболявания като рак, диабет, сърдечно-съдови, невродегенеративни и редки заболявания. Проектът се изпълнява от МУ-София и МУ-Пловдив в рамките на Научен университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания и BBMRI.bg – част от европейската научна инфраструктура BBMRI-ERIC. Разчитанетото на пробите се прави в Центъра по молекулна медицина на МУ - София.
