Често срещана хранителна бактерия, която се прихваща в детството, може да подхранва епидемия от рак на дебелото черво сред младите хора. Това сочи ново шокиращо проучване.
Колоректалният (чревен) рак, дълго време считан за болест на старостта, все по-често поразява хора на възраст 20, 30 и 40 години в САЩ и Великобритания - явление, което обърква лекарите.
Сега изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего смятат, че са открили възможен виновник: E. coli - хранително-предавана бактерия, който заразява между 75 000 и 90 000 американци всяка година и поне 1500 британци.
Анализирайки ДНК на млади пациенти с рак на дебелото черво, екипът откри уникални генетични промени в храносмилателната им система, които изглежда повишават риска от образуване на тумори - вероятно задействани още в детството, когато тялото все още се развива, пише "Дейли мейл".
Също така са открити следи от колибактин - токсин, свързан с ракови заболявания и произвеждан от определени щамове на E. coli в туморите на пациенти под 40 години.
Най-честият източник на E. coli е несготвената кайма, при чиято обработка бактерията може да се разпространи.
Но листните зеленчуци като маруля "Ромен" и спанак също са основни виновници, често замърсени на полето чрез заразена вода или контакт с добитък.
Суровото мляко и други непастьоризирани млечни продукти също крият риск, както и суровите плодове и зеленчуци като ябълки, краставици и особено кълнове, които предлагат идеалната топла и влажна среда за размножаване на бактерии.
E. coli може да проникне и чрез заразена вода, която се използва за напояване на култури или почистване на оборудване, а лошата хигиена в кухнята улеснява разпространението ѝ към други храни като птиче месо.
Людмил Александров, старши автор на изследването и професор по клетъчна и молекулярна медицина в Калифорнийския университет в Сан Диего заяви, че тези модели на мутации представляват вид исторически запис в генома и сочат към излагане на колибактин в ранна възраст като движеща сила зад заболяването с ранно начало. "Това променя начина, по който мислим за рака. Може би не става въпрос само за това, което се случва в зряла възраст - ракът може потенциално да бъде повлиян от събития в ранния живот, дори през първите няколко години. Устойчивото финансиране на този тип изследвания ще бъде от решаващо значение в глобалните усилия за превенция и лечение на рак, преди да е станало късно."
Броят на хората под 50 години, диагностицирани с рак на дебелото черво, нараства в световен мащаб, според голямо глобално проучване, публикувано миналата година.
Увеличение на честотата е отчетено в 27 от 50 изследвани страни от американски учени, като най-големи годишни ръстове са наблюдавани в Нова Зеландия (4%), Чили (4%) и Англия (3.6%).
Според последните данни, до 2030 г. се очаква случаите на колоректален рак с ранно начало в САЩ да нараснат с 90% при хора на възраст между 20 и 34 години спрямо 2010 г.
При тийнейджърите честотата се е увеличила с 500% от началото на 2000-те години насам.
Американското онкологично дружество изчислява, че 154 270 американци ще бъдат диагностицирани с рак на дебелото черво тази година, а 52 900 ще починат.
В Обединеното кралство всяка година се диагностицират 44 063 случая, а броят на смъртните случаи достига 16 808.
Последното проучване, публикувано в сряда в списание Nature, анализира ДНК на 981 тумора на дебелото черво при пациенти на възраст под 40 и над 70 години.
Пациентите са били от 11 страни, включително САЩ и Великобритания.
Открито е, че колибактинът оставя специфични модели на ДНК мутации, които са 3.3 пъти по-чести при случаите с ранно начало, отколкото при тези, диагностицирани след 70-годишна възраст.
Тези мутации също са най-чести в страни с висока честота на колоректален рак с ранно начало, като САЩ и Великобритания.
Докато по-ранни изследвания свързваха мутациите, причинени от колибактин, с около 10 до 15 процента от всички случаи на рак на дебелото черво, повечето от тях са се фокусирали върху по-възрастни пациенти или не са правили разлика между заболявания с ранно и късно начало.
Това ново проучване е първото, което показва, че тези мутации, предизвикващи рак, са значително по-чести при по-млади пациенти, което предполага уникална връзка между излагане в детството и рак на дебелото черво с ранно начало.
„Когато започнахме този проект, не планирахме да се фокусираме върху рак на дебелото черво с ранно начало", споделя д-р Маркос Диаз-Гей, първи автор на изследването и бивш постдокторант в лабораторията на Александров.
"Първоначалната ни цел беше да проучим глобалните модели на колоректален рак, за да разберем защо в някои страни честотата е значително по-висока. Но когато се задълбахме в данните, едно от най-интересните и поразителни открития беше колко често се появяват мутациите, свързани с колибактин, при ранните случаи", коментира той.
Екипът също установил, че мутациите, свързани с колибактин, се появяват в ранните етапи на развитие на тумора в дебелото черво, което е в съответствие с предишни изследвания, според които тези мутации възникват през първите 10 години от живота.
Открито е, че мутациите, свързани с колибактин, съставляват 15% от т.нар. APC драйвър мутации, които са едни от най-ранните генетични промени, пряко свързани с рак при рак на дебелото черво.
„Ако някой придобие една от тези драйвър мутации още на 10-годишна възраст, той може да е с десетилетия по-близо до развитие на колоректален рак – да го получи на 40, вместо на 60 години", казва Александров.
И въпреки забележимото увеличение в САЩ и Великобритания, изследователите са открили, че случаите на рак на дебелото черво в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Русия и Тайланд показват най-големи увеличения в мутациите, свързани с колибактин.
„Възможно е различните страни да имат различни, все още неизвестни причини. Това може да отвори възможности за целенасочени, специфични за региона стратегии за превенция", добавя Диаз-Гей.
Изследователите планират да проучат как децата се излагат на бактерии, произвеждащи колибактин, и дали лекарства като пробиотици могат да елиминират вредните щамове.
Екипът също има намерение да изследва как въздействия от околната среда в по-късен етап от живота могат да увеличат риска от рак на дебелото черво.
„Не всеки фактор от околната среда или поведение, което изучаваме, оставя следа в нашия геном. Но открихме, че колибактин е един от тези, които могат. В този случай неговият генетичен отпечатък изглежда е силно свързан с колоректален рак при млади възрастни", смята Александров.
