Резултатите са от мащабно японско проучване с кръстосани данни върху повече от 1 милион души в САЩ, Австралия и Европа
Хората, които работят повече от 40 часа на седмица, се излагат на 33% по-голяма вероятност да получат мозъчен удар - инсулт, и над 13% по-голям риск за инфаркт в сравнение с колегите им, които се придържат към стандартните 8 часа на ден в службата. Това установява мащабно японско проучване с кръстосани данни върху повече от 1 милион души в САЩ, Австралия и Европа.
По официална статистика всеки 5-и работещ човек в наши дни се труди и след часовете по договор. Фокусирането върху извънредния труд в модерното общество е провокирано от данни на Международната организация по труда и Световната здравна организация за 745 000 смъртни случая годишно от сърдечносъдови инциденти, свързани с дългото работно време.
Броят на фаталните случаи се основава на данни от повече от 2300 проучвания, събрани в 154 страни от над 1,5 милиона здравни истории. Според публикацията на материала в Environment International за 15 г. починалите от сърдечни заболявания са се увеличили с 42 процента, а от инсулт - с 19 на сто. В анализа не влизат годините на пандемията, което ги изчиства по подразбиране от ефектите на нееднозначни фактори.
Предишни изследвания от различни региони в света показват, че продължителното работно време допринася значително за развитие на хипертонията, която е в основите на сърдечносъдовата патология и на диабета от втори тип.
Отделно много проучвания съобщават, че дългите работни часове са пряко свързани с повишени злополуки и инвалидизиращи травми, които водят до принудително пенсиониране по болест и влошено качество на живот - фактори за вторични сърдечносъдови неблагополучия.
При тълкуването на връзката извънреден труд - хипертония учените правят уточнението, че средно за света около 30% от хората с високо кръвно не знаят за състоянието си.
Това е основание с голяма доза сигурност да се подозира подценяване на числото на истинските жертви на хипертонията в условия на дълги периоди на удължен работен ден. Особено в светлината на асимптоматичния характер на повишеното артериално налягане до момента, в който то се изяви “от нищото” с инсулт или инфаркт.
Японското проучване разграничава риска в зависимост от вида на труда и позицията в йерархията на компанията. Повишената опасност от инфаркт при по-дълго работно време се наблюдава по-често при работници с нисък социално-икономически статус и в сфери, които обикновено не изискват високо образование и квалификация.
Докато при високоплатени работници рискът за коронарен инцидент е подобен на този при равните им по статут хора с 8-часов работен ден.
Обаче рискът от инсулт е завишен с до една трета при всички, които работят много часове, независимо от заплатите и положението им в компанията.
Директивата на Европейския съюз за работните часове предвижда базов максимум от 48 часа работа на седмица.
Според Евростат средните действителни работни часове се различават в отделните страни от ЕС. С най-дълга реална работна седмица излизат Гърция (39,8 часа), Румъния (39,5), Полша (39,3) и България (39 часа). На другия полюс е Нидерландия с най-кратката работна седмица (32,2 часа), следвана от Австрия (33,6) и Германия (34 часа). Цитираните данни отчитат само “засичане” на активната дейност по официалните договори. В икономики със сив сектор и плащане на ръка работната седмица се разтяга до ниво кой колкото може да издържи, понякога и труд на няколко места.
Болестният потенциал на прекомерната продължителност на работната седмица е осъзнаван много преди науката да установи детайлите.
Ограничението за 8-часов работен ден е включено дори в мирния договор от Версай, подписан през юни 1919 г. след Първата световна война. Сто години след това обаче в японския език трайно са се настанили два страховити термина - за смърт поради претоварване (обикновено по сърдечносъдови причини) и за смърт от самоубийство поради преумора. Специално название за смъртта от преумора има и в китайския език. Предприетите от правителствата мерки за контрол на извънредния труд обаче често се сблъскват с традиционното одобрение и възпитание в работохолизъм и подценяване на риска за здравето от него. Друга спънка, разбира се, може да бъде икономическата принуда. Тя остава потенциална заплаха независимо от множащите се национални и глобални проучвания за разрушителния ефект от липсата на баланс между труд и почивка.
Прекомерната работна седмица е обект и на датски метаанализ за ефекта върху мозъчното здраве. То установява, че извънредният труд приоритетно води до един от видовете инсулт.
Мозъчните удари са два основни вида. Повечето са свързани със запушване на кръвоносен съд в мозъка - исхемични инсулти. По-редките, но в никакъв случай по-леки удари са предизвикани от кръвоизлив в мозъка - хеморагични инсулти, при които спасителните действия трябва да бъдат извънредно бързи.
Проучването на датските учени доказва връзка между дългия работен ден и повишения риск от хеморагичен инсулт. Изводът е възпроизведен и в анализ на френското проучване CONSTANCES.
Като съпътстващи резултати в много от проучванията върху извънредния труд от последните години се установяват и негови роли за възникване на метаболитен синдром, захарен диабет, затлъстяване. В едно от изследванията ефектът се установява по-често при работници с нисък социално-икономически статус, които работят дълги часове.
Други обаче откриват повече засегнати от диабет сред хора на високи позиции. Свързват го с по-големия стрес от необходимостта да се вземат отговорни решения и да се лавира в ръководенето на хора с различни характери и особености. Това рефлектира в увеличен риск за метаболитния синдром, хипертония, високи триглицериди, наднормена кръвна захар, затлъстяване.
Свободна ниша за изследвания остава измерването на здравния ефект от неплатените работни часове. Обичайно е работещите жени да карат и “втора смяна” за поддържане на домакинството и грижи за децата.
